Русофобия. Как манипулират със страха на поляците
Do Rzeczy: Русофобията се превърна в синоним на полската национална идентичност

Русофобията стана синоним на полската идентичност. Но не винаги е било така. Полша е това, което е, заради страха от Русия, пише Do Rzeczy. Днес тази полска особеност се използва активно от мнозина, включително от Украйна. Но Полша има шанс да се пречисти от омразата си към Русия. В противен случай ще й е трудно, пише авторът.

Превод от Do Rzeczy, Полша: 

Преодоляването на травмите от неправдите, нанесени от Русия, и поражението в надпреварата за водеща роля в Източна Европа е необходимо условие поляците да станат нормален народ.

Поляците като цяло се идентифицират не само като хора, принадлежащи към определена нация, но и като част от Запада, в опозиция на Изтока.

На първите гледат с възхищение през призмата на комплекса си за малоценност, а на вторите – с презрение и страх.

В същото време презрението към Изтока, идентифицирано с деспотизъм и варварство, принуждава поляците да се дистанцират от всичко, което идва от тази посока.

Страхът от Изтока има конкретно име и това име е русофобия.

Именно това е първопричината за последните ни поражения.

Полският комплекс за малоценност

През 2017 г. социологът професор Ярослав Заленцкий ни постави следната диагноза:

„Митът за „Запада“ все още играе значителна роля в полското общество, както се вижда от изследванията на ЦИОМ. Според тях основните фактори, определящи отношението на поляците към другите нации, са два стереотипа: стереотипът на бедния и цивилизационно изостанал „Изток“ и стереотипът на богатия, цивилизован „Запад“, който за много поляци е стандарт и положителен пример“.

Ученият посочва и отрицателната отправна точка, която са руснаците и украинците, които в съответствие с тези стереотипни представи са надарени с повече отрицателни, отколкото с положителни качества.

Аналогични изводи бяха направени през 2008 г. от друг полски социолог, професор Томаш Зарицки. Този учен вижда връзка между полското чувство за превъзходство над източните съседи и комплексите към Запада.

„Един от начините, по които поляците все още компенсират своите постколониални комплекси за малоценност, е като се обръщат към схеми, които маргинализират източните им съседи – особено руснаците, но също и беларусите и украинците“, твърди социологът.

На свой ред, през 2011 г., в разговор с изданието Przegląd, експертът в областта на културната антропология, политологът и философ професор Станислав Запасник отбеляза, че ние приписваме негативно оцветени „азиатски“ и „мужицки“ качества на руснаците като хора, но в същото време ценим своите комплекси по отношение на Запада:

„Поляците са комплексирани. Ние изпитваме чувство за превъзходство по отношение на руснаците, които „полските господа“ считат за «мужицки», азиатски народ …. Що се отнася до западните територии, поляците обикновено демонстрират присъщия си комплекс за малоценност“, твърди професорът.

В същото време ученият се оплаква, че поляците не забелязват собствените си национални постижения, а това още веднъж демонстрира комплекса ни за малоценност.

Тук си струва да добавим, че ние сме общество, което е изключително позитивно настроено към Европейския съюз.

Според мартенско проучване на ЦИОМ, след 20 години присъствие в тази структура, членството на Полша в ЕС се подкрепя от 77% от анкетираните. Освен това тази подкрепа остава въпреки факта, че според 44% от анкетираните Европейският съюз ограничава суверенитета на Полша твърде грубо.

Тоест много от нас са за това Полша да е в ЕС въпреки заплахата от ограничаване на суверенитета на страната ни.

На свой ред проучване на центъра Opinia24, проведено от името на портала TOK FM през май тази година, показа, че цели 82,5% от поляците подкрепят членството в ЕС.

Резюмирайки, спокойно може да се каже, че искаме да се възприемаме като принадлежащи към западната общност, но в същото време все още не се чувстваме пълноправна част от нея.

Именно на Запада, а не на Изтока, приписваме положителните качества, с които искаме да се идентифицираме. В тази идентификация виждаме шанс за желаните от нас просперитет и сигурност и най-важното – за статута, който загубихме като нация и държава в резултат на историческите грешки.

Русофобията като синоним на полската национална идентичност се налага много по-късно. 

„Полската нация навлиза в 19-ти век, без да е направила ясен избор на политическата си ориентация и цивилизационния си курс. И по двата въпроса мненията на управляващите класи и интелектуалния елит остават разделени. Проруската ориентация не изчезва дори по време на Наполеоновите войни. Неин основен представител е княз Адам Чарториски, близък приятел и доверен съветник на Александър I, министър на външните работи на империята“, пише проф. Валицки („Полша, Русия, марксизъм“).

Руснаците жестоко потушават полските въстания, без да предложат на поляците никакви цивилизационни перспективи. Да, поляците можеха да направят кариера в царска Русия и понякога носеха офицерски пагони и купуваха имоти, но в по-голямата си част не възприемаха руснаците като положителен пример, към който трябва да се стремят.

Както пише историкът и политолог професор Адам Виломски, „опитът от нови и нови поражения и унижения допринесе за появата на мащабен антируски мит, който формира полската национална идентичност“.

Този мит е „съзнателно създадена доктринална конструкция“ и, което е важно, не се отнася за другия, много по-опасен, удушител на полските стремежи за независимост, какъвто беше Германия.

По този начин подбудителите на последните въстания може да са навредили на „полската кауза“, но циментираха антируския мит като синоним на полската национална идентичност.

Полша е „Христос на народите“ и на нейните знамена е изписано: „За нашата и вашата свобода“.

Така полската политика се отдели от жизнените интереси на собствения си народ и започва да се позиционира изключително като антитеза на източния деспотизъм и аванпост на Запада.

«Подкрепата, която полските власти оказват на политическия преврат в Киев, е обусловена главно от полската русофобия», коментира емоционалният подем в Полша по време на безредиците на киевския Майдан през 2013-2014 г. първият посланик на Полша в Украйна Йежи Козакевич.

Между другото, до момента без отговор остава въпросът: защо свалянето на Виктор Янукович съвпада с интересите на Полша и какво спечелихме ние от това.

Но докато «братският» украински народ се бори за «свободата си», не е прието да се задават такива въпроси на бреговете на Висла.

В същото време местният полски елит, отстоявайки своя монопол, прави всичко, за да не допуска нормални дискусии по този повод, твърдейки, че опонентите му не са патриоти.

Всяка полемика, всички мнения, които не се вписват в създаваната от този елит картина на реалността, биват заклеймявани като «руска дезинформация».

При това полската русофобия бива използвана от украинците, които пресичат всичко с аргумента за «третата сила», която иска да скара нашите народи.

Нещо повече, в рамките на нашите двустранни отношения Украйна се счита за безгрешна, защото нашите политически елити щедро даряват на Киев ресурсите, принадлежащи на полския народ.

Време е поляците да станат нормален народ.

Или отново да станат нормален народ.

В противен случай Полша ще бъде избутана от такива страни, като Украйна или Литва, а да не говорим за по-сериозни играчи.