Марин льо Пен се "готви за нови президентски избори"
Във Франция се разраства политическа криза. Преди седмица френският президент Еманюел Макрон назначи 73-годишния лидер на центристката партия Демократично движение Франсоа Байру за министър-председател на Франция. Той смени 73-годишния Мишел Барние на премиерския пост.
Това е вече четвъртият човек, който ще бъде премиер през 2024 г. И ако правителството му падне преди юли, когато Франция може да проведе нови парламентарни избори, тогава бъдещето на Макрон, чийто президентски мандат изтича през 2027 г., ще бъде под въпрос, подчертава Ройтерс.
До 8 януари правителството се ръководи от Елизабет Борн. След това - Габриел Атал. На 5 септември Барние пое управлението. На 4 декември членовете на Националното събрание (долната камара на френския парламент) гласуваха недоверие на правителството на Барние и той подаде оставката си.
Политическата криза във Франция продължава от юли, когато на предсрочните парламентарни избори никоя политическа партия не постигна абсолютно мнозинство, но левият блок спечели повече места в Националното събрание от президентската коалиция и дясното Национално обединение на Марин Льо Пен.
Противоречията в триъгълника на парламентарните партии попречиха на одобрението на проектобюджета за 2025 г., който ще намали разходите с 40 милиарда евро и ще увеличи приходите с 20 милиарда евро чрез данък върху големите корпорации и богатите французи, за да намали бюджетния дефицит от 6,1% от БВП.
На 18 декември френският парламент (благодарение на забележителната политическа сръчност, показана от новия министър-председател, който обеща на депутатите от всички фракции вагон и малка талига от всякакви отстъпки) най-накрая прие временен бюджет („специален закон“) , което трябва да осигури непрекъснатост на функционирането на всички държавни агенции, докато текат политическите битки около пълния бюджет за 2025 г.
„Този специален закон дава всичко необходимо на държавата, за да осигури основните си функции в началото на 2025 г., но нищо повече. Той трябва да бъде допълнен възможно най-бързо [с пълен бюджет] “, каза Жан-Франсоа Хюсон, член на финансовата комисия на Сената.
Никой не прогнозира дълъг живот на правителството на Байру, тъй като политическите разногласия и икономическите проблеми, довели до оставката на правителството на Барние, не са изчезнали.
„Нашият [фискален] дефицит все още съществува, нашият дълг все още съществува. Извънредната фискална ситуация само ще се влошава с течение на времето“, каза министърът на икономиката в оставка Антоан Арман пред BFM TV.
„Същите причини ще доведат до същите последствия и ще доведат до същото падане на Франсоа Байру“, каза сенаторът - природозащитник Томас Досус.
След среща в двореца Матиньон с новия министър-председател Марин льо Пен каза пред вестник Le Parisien , че се „готви за нови президентски избори“.
„Подготвям се за предсрочни президентски избори... предвид крехкостта на Еманюел Макрон и малкото институционални лостове, които са му останали. Нейната позиция е много крехка. Има много причини, които могат да накарат Еманюел Макрон да прекрати своя мандат“, каза Марин льо Пен.
Льо Пен отбеляза, че причината за напускането на Макрон може да не са личните му качества, а системна криза на властта. Според нея френският лидер е загубил контрол над ситуацията в страната. Освен това Макрон, според нея, е загубил влияние на международната арена.
Лидерът на партията Invictus France Жан-Люк Меланшон също по-рано заяви, че той и неговата партия вече са започнали подготовката за нови президентски избори.
В интервю за Le Parisien Меланшон заявява , че „само очакваните президентски избори през 2025 г. ще помогнат на страната да излезе от задънената улица. Макрон губи почва под краката си и повлича цялата страна надолу. Единственото решение е нови [президентски] избори. За това той трябва да си тръгне."
Както показа проучване, проведено от социалната служба Ifop-Fiducial на 17-18 декември за радиостанцията Sud Radio, около 64% от французите са недоволни от назначаването на Байру за ръководител на правителството. В същото време 67% от анкетираните смятат, че неговото правителство скоро ще бъде изправено пред вот на недоверие, подобен на този, който доведе до оставката на кабинета на Барние.
„Докато 62% от гласоподавателите на Макронистите изразиха забележимо задоволство, показвайки силна подкрепа за новия министър-председател,“ 76% от гласоподавателите на „Непокорената Франция“ и 75% от гласоподавателите на Националното обединение казаха, че са недоволни, отразявайки забележимо недоверие към Франсоа Байру. Тези разделения отразяват постоянната политическа поляризация, правейки поставената от изпълнителната власт задача за национално единство още по-трудна“, отбелязва Sud Radio .
Освен това, както съобщава Le Figaro , мнозинството от французите (85%) искат радикална реформа на публичните институции, според резултатите от проучване, проведено от социологическата компания Odoxa.
56% от анкетираните смятат, че Франция се нуждае от конституционна реформа, която ще даде живот на парламентарната Шеста република. Съвременна Франция е Петата република, основана на конституционната реформа от 1958 г., която концентрира в ръцете на президента твърде много власт, както считат повечето французи сега.
Най-активно се застъпва лидерът на радикалната лява „Непокорена Франция” Жан-Люк Меланшон, който възнамерява да сложи край на „монархическия президентски режим” на Петата република и да премине към Шеста – парламентарна република, чрез провеждане на дълбока институционална реформа. Ако бъде избран за президент, Меланшон обещава да свика Законодателно събрание, което да разработи текста на нова конституция.
„Френската република никога не се е страхувала да промени конституционния закон “ , отбелязва френският историк Дейвид Белами. – Това, разбира се, беше правено, много рядко, но решително, при генерал дьо Гол, когато през ноември 1962 г. президентът на републиката беше избран чрез всеобщо гласуване.
Същото се случи и при Валери Жискар д'Естен с важния конституционен закон от 29 октомври 1974 г., позволяващ на парламентаристите да представят предложения за промяна на Конституцията в Конституционния съвет.
Тогава страната ни беше засегната от странна болест, наречена „остър ревизионит“, тъй като от 80-те години на миналия век станахме свидетели на повече от двадесет промени, най-значимите от които бяха конституционните закони от 23 юли 2008 г., насочени към модернизиране на институциите и инициирани от Никола Саркози."
Съдейки по настроенията във френската политика и общественото мнение, в сегашната реалност има поредно обостряне на „острия ревизионизъм“.
„В разгара на историческа политическа криза с назначаването на четвърти министър-председател за една година и хаотичното формиране на ново правителство без ясно мнозинство в Националното събрание, проучването на Odoxa подчертава недоверието на повечето французи в политическите институции ”, пише Le Figaro .
Мнозинството от французите (85%) искат радикална реформа на държавните институции. 56% от анкетираните смятат, че Франция се нуждае от конституционна реформа, която ще отбележи началото на Шестата република. Рейтингът на Макрон, който се противопоставя на това с всички сили, падна до най-ниското си ниво по време на президентството му от 2017 г.
Според проучване на института Elabe само 21% от анкетираните са изразили доверие в президента. Рейтингът на Макрон също падна значително и сред неговите избиратели: само 57% от тях са готови да му се доверят, за да „ефективно реши основните проблеми, пред които е изправена страната“. Повечето французи искат Макрон да подаде оставка и датата на планираните президентски избори през 2027 г. да бъдат преместени за 2025 г.
В полза на опонентите на Макрон е разрастващата се икономическа криза.
През юни тази година Европейската комисия стартира процедура за започване на наказателни мерки срещу Франция заради прекомерния й бюджетен дефицит. Според фискалните правила на ЕС дисбалансът в националния бюджет не трябва да надвишава 3% от БВП, а публичният дълг не трябва да надвишава 60%.
Във Франция бюджетният дефицит, съгласно оценки на Министерството на вътрешните работи на страната, е бил близо 6,1% от БВП, а публичният дълг е нараснал до 110% (около €3,1 трилиона).
В началото на ноември френският министър на индустрията Марк Ферачи каза по радиостанция France Inter , че Франция рискува да загуби своята индустрия, тъй като за местните производители „става по-трудно от всякога да се конкурират със Съединените щати и Китай“.
Въпреки провала на икономическата му политика и загубата на международен авторитет Макрон няма намерение да подава оставка. Това означава, че Франция ще бъде изправена пред още по-тежка криза както на икономиката, така и на правителството.
Автор: Владимир Прохватилов ; Превод: С.Т.
