След смяната на властта в Сирия един на пръв поглед позабравен проект отново навлиза активно в информационния дневен ред
След падането на продължилия десетилетия режим на Асад, отдавна замразеният тръбопроводен проект между Турция и Катар през Саудитска Арабия, Йордания и Сирия може да бъде възобновен, ако има териториална цялост и стабилност в Сирия и „ние се надяваме, че това ще се случи”, каза наскоро енергийният министър и природните ресурси на Турция Алпарслан Байрактар. Съвсем логично е правителството на „новата“ Сирия, тясно свързано с Анкара, да се вслуша надлежно в мнението на своите старши другари.
Да припомним, че този проект с дължина няколко хиляди километра и капацитет до 40-45 милиарда кубически метра годишно е разработен от Турция и Катар с участието на редица компании от Италия, Холандия и Германия в началото на 2000-те.
Предполагаше се, че около една четвърт от маршрута на тази хипотетична артерия ще бъде по съществуващия газопровод от Североизточна Сирия до Югоизточна Турция и по-нататък през турските разпределителни терминали до страните от Южна и Източна Европа с планирано увеличаване на капацитета на „тръбата“ (1).
Неофициално се съобщава, че ситуацията се основава на нежеланието на „режима на Асад“ да промотира катарско-турския проект (2). Тогава се появи алтернативен проект от Катар през Саудитска Арабия и след това през Ирак до Турция и по-нататък към Балканите. Дължината на тази магистрала и нейните инвестиционни разходи обаче се оказаха с една четвърт и съответно с почти една трета по-големи от „транссирийската“.
Властите в Багдад предпочетоха да подкрепят на първо място трансграничен газопровод по маршрута Иран-Ирак-Сирия, който да позволи износа на иракски газ - в случая втечнен, тъй като този проект предвиждаше създаването на LNG завод и терминал за износ на сирийското крайбрежие (но по очевидни причини този проект е малко вероятно да бъде реализиран в обозримо бъдеще).
„С напускането на Б. Асад, за Анкара се появи шанс за реванш на катарския проект “ , посочва Фондацията за политически, икономически и социални изследвания на Турция (SETA) . – Турската страна може скоро да възобнови проекта за транспортиране на катарски газ. При това със съдействието на наскоро сформираното „правителство на спасението“ на Сирия.
Отбелязва се също, че Турция, с реализацията на този проект , „ще се превърне в най-големия газов хъб за Европа и катарски газ в още по-големи обеми (заедно с нарастващите доставки на катарски LNG за ЕС. – бел. на автора) ще влезе европейския пазар, затваряйки ерата на зависимостта на Брюксел от Москва в енергийния сектор“.
Характерен щрих: според наличната информация към този проект преди това е привлечена „транзитната“ Саудитска Арабия с нейните запаси от природен газ, които трябва да бъдат втечнени на брега на Персийския залив близо до демаркационните линии с Катар, Бахрейн и Кувейт.
При този вариант не е изключено съвместното участие на Рияд, заедно с Доха, във финансирането на такъв проект, чиято обща инвестиция през 2008-2009 г. се оценява на повече от 20 милиарда долара. Предполага се, че общият бизнес интерес ще помогне за смекчаване на противоречията между управляващите фамилии на Саудитска Арабия и Катар, които многократно са довеждали до взаимни кавги, чак до скъсването на дипломатическите отношения ( „втората катарска криза“). от 2017 г.)
Повече от десет години, докато военните действия продължаваха в Сирия, отстъпвайки място на несигурен баланс, а Катар разчиташе на (по-скъп от доставките по тръбопроводи) втечнен газ за износ, дългогодишният проект не беше особено запомнен, но сега ситуацията очевидно се променя.
Така Руслан Сафаров, експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация , смята , че „проектът за газопровод през Сирия не може да бъде напълно отписан. Въпросът не е, че Катар отново ще иска да диверсифицира своя износ, който сега е успешно изграден по отношение на доставките на LNG.
Ясно е, че за него Азия е приоритетен пазар... има супер голямо находище Северен/Южен Парс, разположено в териториалните води на Катар и Иран (най-големите запаси са в катарския сектор на това находище. - ред.). Ако прокараме газопровод оттам до Турция за нейния газов хъб, това ще бъде много полезно за Анкара.”
Съответно „печалбите от транзита на катарски газ, както и големия обем въглеводороди в турския хъб, биха били много полезни за Турция“, която качествено засили връзките си с династията Ал-Тани. През 2017 г., в пика на дипломатическото противопоставяне на Доха със Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет, беше обявено, че ще бъде създадено съвместно командване за контрол на турската военна база в емирството, наброяваща повече от 3 хиляди войници.
Изтребителите F-16 на турските ВВС са постоянно базирани в Катар, чието министерство на отбраната в края на миналия август обяви за създаването на нова авиационна ескадрила като част от гореспоменатото съвместно командване.
Няма съмнение, че такава висока степен на военна интеграция ще добави доверие към аргументите на правителството на Ердоган, което се стреми да превърне Турция в макрорегионален газов хъб, който без Катар с неговите гигантски запаси би изглеждал явно по-незначителен.
През 2020-2024г Анкара се опита да нормализира дипломатическите отношения със съседите на Катар – ОАЕ и Саудитска Арабия, без чието съгласие проектът би бил принципно невъзможен. Косвено, ако не и пряко, подписването на съвместно изявление в Анкара в края на март за началото на преговорите за споразумение за свободна търговия (ССТ) между Турция и Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив допринася за неговото популяризиране.
Генералният секретар на ССТ Мохамед ал-Будауи отбеляза, че преговорите по споразумение за свободна търговия „свидетелстват за силното стратегическо партньорство на арабските монархии с Турция. Свободната търговия разкрива нови възможности в нашите отношения.“
На свой ред ръководителят на турското търговско ведомство Омар Болат обърна внимание на притока на инвестиции благодарение на планирания документ: „Споразумението ще либерализира търговията със стоки и услуги и ще привлече инвестиции от региона на Персийския залив към нашата страна на много по-високо ниво.” Възможно е по един или друг начин да говорим и за инвестиране в газопровод от Катар до Европа.
Решението за преговори за ССТ беше договорено по време на обиколката на Р. Ердоган през 2023 г. в Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ и Оман. Подписването на споразумението е планирано не по-късно от 1-во тримесечие на 2025 г.
Както отбелязва специализираното бакинско онлайн издание „Взгляд“, „Турция вече доведе трима доставчика на газ на европейския пазар: Азербайджан, Египет (LNG) и Иран. В бъдеще подобна услуга ще бъде предоставена по отношение на Казахстан, Туркменистан, Ирак и Катар“, особено след като „страните от Персийския залив и Централна Азия са заинтересовани да навлязат на европейския пазар и са готови да участват във финансирането на строителството на газопроводи и нефтопроводи, както и LNG терминали.
Може да се предположи, че реанимирането на „катарския газопровод“, предназначен да засили зависимостта на Европа от „турския“ транзит, ще засили позициите на Анкара в диалога с Москва за функционирането на руско-турския „газов хъб“, който се обсъжда от няколко години (въпреки че проблеми - както и преди – има повече от достатъчно ).
След прекратяването на транзита през територията на бившата Украинска ССР, единственият маршрут за износ на руски газ за Европа ще остане едната от двете „нишки“ на „Турски поток“, прокарани през Черно море.
Програмата за изграждане на газопровод от Катар до Източна Европа, която отново стана актуална след събитията в Сирия, пряко се конкурира с газовите проекти на Русия и Иран, което е изпълнено с определени геополитически сътресения, - смята националният енергиен експерт на Програма за развитие на ООН в Армения Ара Марджанян.
Надяваме се, че неизбежно възникващите несъответствия на интереси и противоречия ще бъдат решени поне по относително цивилизован начин, като се използват съществуващите механизми на тристранно взаимодействие, като например „формата от Астана“.
Бележки:
(1) Общият дял на Русия във вноса на тръбопроводен и втечнен природен газ в ЕС сега е по-малко от 15%, докато делът на Катар от вноса е само 5%, въпреки огромните резерви на страната (според Oil & Gas Journal, към 1 януари , 2011 г., те бяха оценени на приблизително 25,4 трилиона кубични метра - 14% от известните световни запаси, трети по големина в света). Значението на газопроводите нараства с нарастването на интереса към огромните неизползвани запаси на природен газ на Катар в Персийския залив.
(2) Освен това през 2009 г. Сирия обяви своя собствена „Стратегия на четирите морета“, насочена към превръщането на страната в транзитен център за газови потоци между Персийския залив, Черно море, Кавказ и Средиземно море и включваща използването на 6300 km от газопроводи и петролопроводи, минаващи през Сирия, както и изграждането на Арабския газопровод (AGP). Магистралата, чието строителство започна през 2003 г., трябваше да свърже Египет с Турция и по-нататък с Европа, но избухналата през 2011 г. въоръжена конфронтация попречи на нейното завършване.
Автор: Дмитрий Нефьодов ; Превод: С.Т.
