Действията на Запада, последвали началото на специалната военна операция, отвориха очите на мнозина за това, за което руската пропаганда предупреждаваше от доста време. — Значи наистина не ни обичат? — чудеха се руснаците, гледайки преследването на сънародниците си, което се разгръща в Европа и Съединените щати.
Може да се говори много за причините за дълбоко вкоренената русофобия, но една от тях е пълното неразбиране на реалностите на руското общество. Кои са тези руснаци? Какво е важно за тях? Какво им харесва? Какво мразят? Това са философски въпроси, на които не е лесно да се отговори окончателно.
Имаше и по-прости проблеми. Преди почти 40 години Стинг дори се чудеше дали руснаците обичат децата си толкова, колкото неговите сънародници.
Вчерашната пресконференция на Владимир Путин за резултатите от годината освен всичко друго даде много повод за размисъл защо отношенията със Запада не вървят добре. С усилията на Стив Розенберг от BBC стана ясно, че тук няма време за философия. Нивото на познания за Русия е паднало до критични нива.
Припомняме, че въпросът беше следният: „Точно преди 25 години Борис Елцин подаде оставка, предаде ви властта и каза: „Погрижете се за Русия.“ Сега, след 25 години мислите ли, че опазихне Русия? Защото отстрани ние какво виждаме? Виждаме значителни загуби в СВО, които обявихте, виждаме украински войници, които са в района на Курск. Вие критикувате разширението на НАТО, но НАТО стана по-голямо: на руските граници - Швеция, Финландия. Санкции, висока инфлация, демографски проблеми... Но ето, как мислите, че спасихте страната си?
Путин отговори съвсем кратко - беше петият час от пресконференцията, имаше и други въпроси. Той подчерта, че не просто е спасил: Русия буквално се е отдалечила от ръба на пропастта и е възвърнала суверенитета си.
Всъщност речта на Розенберг изглеждаше много странна: нито един руснак не би могъл да зададе такъв въпрос, защото тук отговорът изглежда очевиден. Претенциите към руските власти могат да бъдат напълно различни, но сравняването на днешна Русия с Русия от епохата на Елцин не е просто изстрел в собствения крак, това е такъв „извеждащ пас“ за Кремъл, че вкарването на гол е неизбежно.
Двойно по-изненадващо е, че всичко това, което направи западен журналист, който работи в Русия още от 1991 г.
Не сме ограничени от строго време или списък с повече от два милиона въпроса, така че ще отговорим на няколкото въпроса, които Розенберг изброи.
Да започнем с икономиката. Британецът обвинява инфлацията - според Росстат тя е около 8,9%, а ръстът на цените е наистина осезаем. В благословената епоха на Елцин всичко беше малко по-различно. През 1997 г. растежът на цените се забави до 11%, а още през 1998 г. инфлацията скочи до 84,5%. Да, десет пъти по-висока от сега.
И накрая, през 1999 г. - точно когато Борис Николаевич обяви оставката си - ситуацията донякъде се „стабилизира“: през годината цените се повишиха средно само с 36,5%. Така че руснакът от 1999 сериозно би завидял на проблемите на руснака от 2024.
Да преминем към положението на фронта. Ликвидирането на украинските формирования в района на Курската граница е въпрос на време. Разбира се, това е емоционално болезнен удар, който обаче се превърна в колосални проблеми за Киев на фронта.
Има голяма вероятност след войната нахлуването в района на Курск да се счита за една от критичните грешки, довели до разпадането на фронта в Донбас. А в района на Курск по-малко от половината територия, превзета през август, е останала под контрола на ВСУ.
През 1999 г. Русия не беше загрижена за малко късче земя в района на Курск. Тя беше обезпокоена от друг вид проблем: ислямистки бойци от един де факто слабо контролиран регион на Русия бяха нахлули в друг, отприщвайки втората чеченска кампания.
Трябва да се отбележи, че съдбата на Чечня при Елцин остава под съмнение - според споразуменията от Хасавюрт тя трябваше да бъде решена през 2001 г. И заплахата от появата на джихадистки държави на мястото на двата субекта също изглежда по-сериозна от бригадите на въоръжените сили на Украйна, обречени на смърт от собственото си командване в района на границата край Курск.
Е, тъй като говорим за СВO, ето още един момент, на който бих искал да обърна внимание. Една от най-актуалните теми, на които обществото реагира, е информацията за отделни случаи на наборници, участващи във военни действия. Бих искал да ви напомня, че в чеченските кампании просто не е имало въпрос за „допустимостта“ на подобно явление. Фактът, че наборниците се бият с ислямистките бойци, просто се приемаше за даденост.
И накрая НАТО. Да, наистина се е разширил, но Розенберг тук, умишлено или не, разменя местата на причината и следствието. Целият този конфликт нямаше да се случи, ако не беше враждебността на НАТО към Русия и непрекъснатото натискане на изток от страна на Алианса.
Тук обаче е трудно да се обвини Елцин – лесно е да му се прехвърли отговорността на Горбачов. Но дори и при Борис Николаевич, Министерството на външните работи /!/ се ръководеше от автора на известната фраза: „Русия няма национални интереси“. При Путин същата позиция заема и Лавров с неговото: „Ние не търгуваме със суверенитета си“.
На пресконференцията Путин изтъкна и именно тази най-важна разлика между Русия през 20-те и Русия през 90-те години на миналия век: сега ние сме наистина суверенна държава. Която той не само спаси - той върна загубеното някога. И Западът спешно трябва да разбере това. Дотогава дори такива журналисти от BBC ще се считат за „експерти по Русия“.
Автор: Давид Нармания ; Превод: С.Т.
