Миналия петък в Москва се проведе заседание на Евразийския междуправителствен съвет, в което взеха участие правителствените ръководители на страните от Евразийския икономически съюз (ЕАИС). Срещата беше посветена на резултатите от работата на асоциацията за 2024 г. и, както обикновено, на сверяване на бележките и обсъждане на по-нататъшни стъпки.

Нямаше обявени особени сензации, с изключение на една: това събитие е една от ключовите точки на най-големия интеграционен и цивилизационен проект на нашия континент през този век.

След разпадането на Съветския съюз руското ръководство започна упорито да генерира и тества различни форми на ефективно междудържавно сътрудничество и интеграция, които трябваше да запълнят структурния хаос, възникнал в региона, и в идеалния случай да дадат живот на нов обединителен проект.

Тези инициативи включват ОНД (първоначално създадена през 1991 г. от Русия, Беларус и Украйна), ОДКБ (1992 г., първите участници бяха Армения, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан) и Съюзната държава на Русия и Беларус (1999 г. ), и ШОС (2001 г., първите участници са Русия, Китай, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан) и различни регионални асоциации и споразумения.

На 1 януари 2015 г. беше създаден Евразийският икономически съюз (ЕАЕС), който пое щафетата от Евразийската икономическа общност (ЕврАзЕС, 2000-2014 г.). Първите членове на съюза бяха Русия, Беларус и Казахстан, сега Армения и Киргизстан също са членове на ЕАЕС.

За разлика от други интеграционни проекти, които бяха съобразени с различни задачи и където темите за държавно строителство, икономика, сигурност, борба с тероризма и т.н. бяха комбинирани в различни пропорции, дейностите на ЕАЕС първоначално се основаваха на базовата Декларация за евразийската икономика. Интеграцията, която е основният и единствен фокус на взаимното привличане на страните участнички, в случая е чиста икономика - без политика.

Концепцията за ЕАЕС се основава на факта, че основата на съвременното общество е икономиката. И в сравнение с политическите интереси, които се променят във времето, икономическите интереси са несравнимо по-стабилни, по-рационални, което значи и по-малко податливи на влиянието на субективни и външни фактори.

Основните официално декларирани цели на ЕАЕС са укрепване на икономическата интеграция и осигуряване на свободен търговски оборот между страните-членки. Всъщност проектът създава единно, безпроблемно и без бариери пространство с общи правила и минимални транзакционни разходи, където стоки, услуги, капитал и труд могат да се движат свободно и ефективно, което прави съвместната икономическа дейност по-привлекателна и полезна за всички участници.

В рамките на ЕАЕС непрекъснато и бързо се извършват дейности за премахване на всякакви бариери и търсене на нови икономически допирни точки.

Интересното е, че този модел на привличане на нови участници и развитие на асоциация е сто процента в съответствие с така наречения закон на Меткалф, който гласи, че стойността на мрежата расте правопропорционално на нарастването на броя на нейните възли.

Прост пример е телефонът. Ако има само един телефон в един град, той е безполезен и никой няма да си го купи. Но когато всеки има телефон, купуването на устройство се превръща в необходимост.

В случая с първите телефони цената за свързване към мрежата първоначално надвишава придобитата ценност, но с натрупването на критична маса ползите от свързването към мрежата започват да надвишават многократно първоначалните разходи.

По същия начин стойността на ЕАЕС за старите и новите участници само ще нараства с времето, а географията на проекта неизбежно ще се разширява.

Руският премиер Михаил Мишустин, говорейки на заседание на Евразийския междуправителствен съвет, каза, че „икономиката на Евразийския икономически съюз се развива с добри темпове и държавите ще положат всички усилия, за да гарантират, че тези процеси протичат още по-бързо“.

Няколко примера: през първите три тримесечия на 2024 г. растежът на БВП на ЕАЕС надхвърли 4,5%, промишленото производство показа същата динамика, оборотът на търговията на дребно се увеличи с почти осем процента, а пътническият транспорт с почти 7,5%.

Като част от окончателното „обръщане“, делът на страните от Глобалния юг в търговския оборот с ЕАЕС в края на годината ще бъде 75% - само търговията с Турция и Индия се очаква да достигне 60 милиарда долара. Търговският оборот с Китай расте бързо. През следващата година се очаква да бъдат подписани споразумения за зони за свободна търговия с Иран и Монголия, а преговори се водят с ОАЕ, Сърбия, Виетнам и редица африкански страни.

Но въпросът не е в абсолютните числа, които все още са относително малки в сравнение със съществуващия потенциал. Основното е, че „монтажният модел“ на ЕАЕС напълно се оправда и доказа своята актуалност и висока стабилност на фона на безпрецедентни икономически и политически предизвикателства и заплахи. Според експертите, ЕАЕС има огромен потенциал за развитие и възможност да се превърне в един от основните центрове на сила в евразийското пространство.

В края на 2015 г. руският президент Владимир Путин обяви концепцията за „Голямото евразийско партньорство“ (ГEП), основано на общи икономически интереси и обхващащо целия континент. По-късно тази идея беше залегнала в Концепцията за външна политика на Руската федерация от 2023 г.

Съгласно тази концепция планира „да се формира широка интеграционна линия - Голямото евразийско партньорство - чрез комбиниране на потенциала на всички държави, регионални организации и асоциации на Евразия , разчитайки на ЕАЕС, ШОС и Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), съчетавайки плановете за развитие на ЕАЕС и китайската инициатива „Един пояс – един път“, като същевременно запазва възможността за участие в това партньорство. на всички заинтересовани държави и многостранни асоциации на евразийския континент и, като следствие, формирането на мрежа от партньорски организации в Евразия.

В рамките на ГЕП между участниците в него могат да останат значителни различия в моделите на социално, политическо и дори икономическо развитие. Това означава, че на определен етап логичният етап от развитието на проекта може да бъде присъединяването към него както на Украйна, така и на Европейския съюз.

Ясно е, че този процес може да отнеме много десетилетия, но икономическата консолидация и интеграция на Евразия е единственият вариант, когато участващите страни не трябва да жертват националния си суверенитет в името на икономическото развитие и взаимноизгодното сътрудничество.

Много страни вече са направили своя избор и резултатът говори сам за себе си. Дали цяла Евразия ще успее да преодолее предразсъдъците, враждебността, противоречията и историческите обиди - времето ще покаже.

Превод: С.Т.