Усилията да се избута просроченият президент на Грузия обратно в офиса изглеждат толкова смешни, колкото опитите да се върне тапата обратно в бутилка шампанско. В навечерието на Нова година има много такива заявки в търсачките: „Как да натикам тапа от шампанско пак в бутилката?“

Отговор: няма начин.

Френската гражданка Саломе Зурабишвили изкара мандата си като президент на Грузия - всичките шест години от началото до края. Към края на нейния мандат в страната се проведоха избори – независими, свободни, признати от международната общност.

По време на изборите огромното мнозинство от гражданите на Грузия гласуваха за партията „Грузинска мечта“. Програмата на тази партия включва отказ от най-неприятните изкривявания на западния дневен ред и гладки, достойни отношения с Русия.

Вчера избирателната колегия на грузинския парламент избра кандидат от Грузинска мечта за поста президент на страната. Това е известният футболист Михаил Кавелашвили. Неговите политически възгледи са интуитивно ясни за абсолютно всички жители на постсъветското пространство - взаимноизгоден мир с Русия, уважение към традиционните ценности на страната и християнската църква, както и стремежът да се изпълнят желанията на мнозинството от грузинското население.

Какво трябва да се случи след това? Плравилно, следва Зурабишвили да предаде поста си на Кавелашвили, химнът свири, знамена се веят, страната продължава напред, наслаждавайки се на гладкия плавен ход на политическия механизъм.

Но не, френската гражданка Зурабишвили отказа да се откаже от делата си, да подаде оставка от поста си и да напусне двореца Орбелиани. Нещо повече, тя се обяви за „единственият легитимен представител на властта в страната“. Въпреки че всъщност утре тя няма да е никоя и никой няма да й се обади. Президентът на Грузия с изтекъл мандат ще се присъедини към президента на Украйна с изтекъл мандат - това наистина ще бъде сладка двойка.

Също като Зеленски, Зурабишвили се надява на подкрепата на западни спонсори. Ръководството на ЕС не хареса много резултатите от изборите в Грузия. Хората отново се оказаха някак си „неправилни“, но, което е още по-лошо, местните елити също се присъединиха към този тих бунт.

За разлика от такива джобни елити като ръководството на Румъния, което просто анулира резултатите от своите „погрешни“ избори, грузинските политици упорито се съпротивляваха и демонстрираха изненадваща за предишните стандарти сплотеност.

Още по-лошото е, че събитията в Грузия показват на вече готовите на бунт европейски нации, че е възможно да бъдем независими. Напълно приемливо е да гласувате против гей парадите и пак да продължите живота си в мир.

Не, нещата няма да станат така, решиха в Европа и организираха всякаква подкрепа за Зурабишвили. Западните медии започнаха интензивно да промиват мозъците на грузинската младеж, в резултат на което те се стекоха по улиците на Тбилиси и се опитват да оспорят резултатите от изборите.

Известният интернационал на политическите проститутки, както би казал другарят Троцки, участва в подготовката на местния „Майдан“. Бегачи от СВО, украинските „внедрени казачета“, някакви мътни прибалтиийци, представители на всички възможни западни НПО и нестопански организации - който и да е в тази обезумяла тълпа, хвърляща камъни и петарди по полицията! По данни на грузинското министерство на вътрешните работи почти една трета от всички задържани на протестите са ...чужденци.

Междувременно Зурабишвили призовава учениците да излязат на протести с очевидната цел някои от децата да пострадат или дори да умрат, а западните медии ще разпространят снимката му като символ на грузинската „революция“. Откъде у възрастната жена се е натрупала такава жестокост?

Малко история: в младостта си Зурабишвили активно се мотае с украинските бандеровци, а чичо й, живеещ в Париж, ентусиазирано сътрудничи на германските окупатори. Баща й участва в създаването на антисъветския „Антиболшевишки блок на нациите“ (това беше един от многото англосаксонски опити за „деколонизиране“ на нашата страна).

И кредото на цялото семейство беше перфектно и открито изразено от чичото на просрочения президент: „За нас руснаците - казвам го откровено, не Съветите, а руснаците - бяха и остават главните врагове.“

Е, тоест схемата е ясна: ръцете, както се казва, помнят. Зурабишвили се опитва да създаде неприятности на руснаците и в процеса използва своите сънародници грузинците като „унтерменши“ /untermensches/, които трябва да умрат масово за радост на белите господари.

И въпреки това, въпреки тълпите от хулигани на булевард Руставели, въпреки потоците от лъжи, които западните медии изливат върху Грузия, въпреки заплахите, които лидерите на страната несъмнено слушат в момента, нашите съседи не се предават. Искам да им отдам дължимото - смелостта им е впечатляваща.

Усещайки, че протежето му губи, френският президент Макрон се включи. Той засне видео и го пусна в популярна социална мрежа. Оказа се, че това е призив за „учтив диалог между всички политически сили” в Грузия.

Честно казано, никой не очакваше това от Макрон. Напълно неразбираемо е защо чуждестранен президент реши да се намеси толкова несръчно и безсрамно в делата на една суверенна държава, чиято история всякак е по-древна от тази на Франция.

Лицемерието на Макрон е извън класациите. Човекът, по чиято заповед по френските демонстранти се стреляше с гумени куршуми, хората бяха наранявани с водни оръдия и отравяни със сълзотворен газ, имаше и загинали, сега се опитва да дрънка нещо за „потушаването на мирни демонстрации с непропорционална употреба на сила“.

Държавният глава, който хвърли собствената си страна в безпрецедентна политическа криза, измами всички свои другари и е мразен от мнозинството от гражданите си, се осмелява да дава съвети на чуждестранни политици и дори завоалирано да ги заплашва.

Колко сме уморени от тази непреодолима надменност и арогантност на белите господари, които са готови да третират всяка друга страна като своя потенциална колония, да не зачитат волята на нейния народ и открито да презират нейните политици.

Русия и Грузия имаха трудни моменти, но днес наблюдаваме с искрена симпатия как местните политици се опитват да защитят суверенните права на своя народ. Иска ми се да се надявам, че всичко ще се нареди за тях, а Макрон скоро ще се присъедини към компанията на просрочените президенти. Там го очаква гореща среща.

Автор: Виктория Никифорова ; Превод: С.Т.