Историята се повтаря. Няма нищо чудно защо Финландия влезе в НАТО.

Съветският съюз напада Финландия през 1939 г., точно както днешна Русия нападна Украйна. Съветската пропаганда тогава нарича финландското правителство „реакционна фашистка клика“, както руската пропаганда днес нарича Украйна фашистки режим.

С цената на огромни загуби руската армия завзема 9% от територията на Финландия. Жертвите от руска страна са около 7 пъти повече от финландските. За тази непровокирана незаконна агресия СССР е изключен от Обществото на народите (предшественика на ООН).

Известна е като Зимната война 1939-1940. Започва с нахлуването на съветски войски във Финландия на 30 ноември 1939 г., три месеца след избухването на Втората световна война.

Сталин и Хитлер сключват договор – Пакта Молотов-Рибентроп – с който на практика си поделят Полша. На 1 септември 1939 Германия влиза в Полша от запад и започва Втората световна война. Две седмици по-късно Сталин влиза в Полша от изток и завзема територия приблизително два пъти по-голяма от България.

След това СССР обръща поглед към Финландия. Първо отправя няколко искания – Финландия да отстъпи значителни гранични територии в замяна на земя на друго място. Искането се позовава на претенции за сигурност на Ленинград (сега Петербург), който е бил на 32 км от финландската граница. Това според руските стандарти е заплаха.

Когато Финландия отказва да отстъпи територии, СССР нахлува с армия, танкове, бомбардира със самолети далеч навътре на финландска територия. Въпреки многократно превъзхождащата военна сила, особено в танковете и самолети,

Съветският съюз претърпява тежки загуби,

а първоначално постига малък напредък.

Повечето исторически източници посочват, че Съветският съюз е възнамерявал да завладее цяла Финландия. Страната е била част от руската империя, руска губерния също като Украйна. СССР продължава имперската политика и посяга на страните, които са били подвластни на царска Русия. СССР създава марионетно финландско комунистическо правителство. В тайните протоколи на пакта Молотов-Рибентроп има доказателство за това.

Финландия отблъсква съветските атаки повече от два месеца и нанася значителни загуби на нашествениците при ниски температури до под −40 °C. Битките се съсредоточават главно върху Тайпале по протежението на Карелския провлак, но и върху фронт с обхват над 1000 километра чак до Лапландия.

Загубите на Финландия са добре известни и сравнително точни:

25 904 загинали или изчезнали
43 557 ранени
800–1100 пленени
Между 20 и 30 унищожени танка
62 свалени самолета

Загубите на СССР са прикрити и манипулирани по типичен за съветската система начин. Според различни източници те са:

До 167 хил. убити или изчезнали
До 207 хил. ранени, включително най-малко 61 хил. болни и измръзнали.
5572 пленници
До 3543 унищожени танка
До 515 свалени самолета

След първоначалните неуспехи СССР намалява стратегическите си цели, отказва се от марионетно финландско комунистическо правителство. В края на януари 1940 г. информира финландското правителство, че са готови да преговарят за мир.

С червено-кафяво са отбелязани териториите, които Финландия отстъпва на Русия по мирния договор от 1940 г. Илюстрация: Уикипедия

След като съветските военни се реорганизират и приемат различна тактика, те подновяват офанзивата си през февруари 1940 г. и преодоляват финландската защита на Карелския провлак. Това оставя финландската армия близо до точката на пречупване, като отстъплението изглежда неизбежно. Затова финландският главнокомандващ настоява за мирно споразумение със СССР, докато финландците все още запазват силата си за преговори.

Военните действия са прекратени през март 1940 г. с подписването на Московския мирен договор, в който

Финландия отстъпва 9% от територията си на Съветския съюз

Съветските загуби са тежки, но за сталинисткия комунистически режим човешкия живот не е толкова важен, колкото завладяването на територии. Нещо подобно се случва и днес в Украйна – Путин хвърля неопитни войници на заколение, да завземат територия на всяка цена.

През 1940 г. международната репутация на СССР е пострадала. Страната вече трайно се смята за агресор в международната общност. Но това не притеснява Сталин. СССР надхвърля предвоенните си искания към Финландия и получава значителни територии по Ладожкото езеро и по-нататък на север.

Финландия запазва своя суверенитет и засилва международната си репутация. Големите загуби и слабото представяне на Червената армия насърчават Хитлер да повярва, че атака срещу Съветския съюз ще бъде успешна. Така през юни 1941 г., Германия започва операция Барбароса и напада СССР. Паралелно с германските войски, Финландия нахлува и си връща отнетите й територии.

Историческа справка до Втората световна война

До началото на деветнадесети век Финландия е била източната част на Кралство Швеция. През 1808-1809 г. Руската империя води война срещу Кралство Швеция, уж за да защити руската столица Санкт Петербург. Така Русия завладява и анексира Финландия и я превръща в автономна буферна държава. Полученото Велико херцогство Финландия има автономия в рамките на Русия до края на деветнадесети век. Тогава Русия започва опити да асимилира Финландия като част от обединяване на империята чрез русификация. Тези опити са прекратени поради вътрешните борби в Русия. Във Финландия нараства подкрепата за движенията за самоопределение.

Първата световна война води до Болшевишката революция от 1917 г. и Руската гражданска война. Така Руската империя се разпада. Болшевишкото правителство обявява, че националните малцинства притежават правото на самоопределение и да образуват отделна държава. На 6 декември 1917 г. Сенатът на Финландия обявява независимостта на нацията. Съветска Русия признава новото финландско правителство само три седмици след декларацията. Финландия постига пълен суверенитет през май 1918 г. след четиримесечна гражданска война, в която консервативните бели побеждават социалистическите червени с помощта на германска армия, прогермански наемници и части от шведски войски. Болшевишките войски са прогонени.

Финландия се присъединява към Обществото на нациите през 1920 г. и търси гаранции за сигурност. Основната цел на Финландия е сътрудничеството със скандинавските страни, главно Швеция. Военната политика на Финландия включва и тайно сътрудничество в областта на отбраната с Естония.

До края на 30-те години на миналия век експортно ориентираната финландска икономика се разраства, а вътрешните борби и крайни политически движения в нацията намаляват.

На 14 октомври 1920 г. Финландия и СССР подписват Договора от Тарту, потвърждавайки старата граница между автономното Велико херцогство Финландия и имперска Русия като нова финландско-съветска граница. Финландия получава и провинция Петсамо с нейното незамръзващо пристанище на Северния ледовит океан.

Въпреки подписването на договора, отношенията между СССР и Финландия остават обтегнати. Финландското правителство позволява на доброволци да преминат границата, за да подкрепят източнокарелското въстание в Русия през 1921 г., а финландските комунисти в Съветския съюз се подготвят за отмъщение и организират набези във Финландия през границата.

През 1932 г. е подписан Съветско-финландски пакт за ненападение. Той е препотвърден за десет години през 1934 г. (Също както днес Русия е подписала няколко договора за границите с Украйна, но това не попречи на Путин да ги наруши).

Съветската пропаганда в онова време рисува ръководството на Финландия като „злобна и реакционна фашистка клика“. Също както руската пропаганда днес рисува Украйна като държава с фашистки режим и воюва, за да я „денацифицира”.

Когато Сталин получава абсолютна власт чрез голямата чистка от 1938 г., СССР променя външната си политика спрямо Финландия. Започва да завладява повторно провинциите на царска Русия, които са били загубени по време на Октомврийската революция от 1917 г. и Руската гражданска война.

Имперската политика продължава и днес.