Буквално допреди седмица Сирия беше класическа тоталитарна държава от близкоизточен тип, с донякъде репресивна структура, и с монопол на една партия (БААС) върху цялата система. Това пише Ирини Зикидис.  

Страната беше секуларна, с официална религия ислям, но християнските празници се почитаха наравно с мюсюлманските. Най-тежките моменти от новата история на Сирия са въстанието в Хама от 1982 г. и войната от 2011 г.

Кога започва конфликтът? През 1982 г. Хафез ал Асад, бащата на Башар ал Асад, дави в кръв въстание на "Мюсюлмански братя", които обявяват тотален джихад на сирийското правителство от джамиите в Хама. Дни по-късно старият Асад вкарва армията си в града, където избива над 25 000 братя и техни симпатизанти, а няколко хиляди хвърля в затвора. По-нататък малко повече информация за Мюсюлмански братя.

През 2011 година, вече при Башар Асад, избухват бунтовете в Сирия, като част от „Арабската пролет”. В западния свят тези бунтове се представят като „бунтове на демократично настроени араби срещу тиранията на Асад”, и със сигурност сред участниците е имало и такива. В огромната си част обаче демократично настроените сирийци бързо и безмилостно са претопени в огромната маса ислямистки групировки, свързани с "Мюсюлмански братя" или "Ал Кайда" (генезисът на "Ислямска държава" започва от структурите на "Ал Кайда" в Ирак).

Кой е Башар Асад? Башар Асад е син на Хафез Асад. Башар Асад е британски възпитаник и работи като лекар в St. Mary’s Hospital – вероятно най-престижната болница във Великобритания, в която се раждат децата от кралското семейство. Връща се в Сирия след смъртта на баща си и брат си и става президент през 2000 година. Женен е за Асма Асад – дете на лекар и дипломат, самата тя завършила King's College в Лондон и работила за Deutsche Bank и J. P. Morgan. С две думи – отлично образовани западни възпитаници, любимци на западните правителства, на които се възлагат големи надежди.

Кога Башар Асад внезапно се превръща във враг на Запада? Когато отказва на Запада през сирийска територия да мине катарският газопровод, чийто разпределител щеше да е Турция и който щеше да направи Европа независима от руския газ. Буквално за едно денонощие Асад е омаскарен и от западен любимец е обявен за тиранин. Или с други думи, сделката на Башар Асад с Москва му изяжда главата и заради тази сделка Сирия е потопена в кръв.

Асад и обвиненията за избиване на деца със зарин. Най-мръсното и най-жестокото е, когато горещата война се превръща в информационна. Помня позорните статии и статуси на една кореспондентка, страдаща от тежки мисловни и морални дефицити, която бълваше лъжа след лъжа за цивилни, избити с химическо оръжие.

Западът обаче има едно колосално предимство – никога не оставя неразкрити мръсните тайни на собствените си правителства, макар това понякога да отнема години. Западните медии публично опровергаха опорката, че Асад е унищожавал цивилното население.

Хайде да видим какво казват, например "Дойче веле": „Но дали това престъпление наистина е извършено от Асад?

Или е дело на джихадистки бунтовници?... Само въоръжените бунтовнически групировки имат сметка от подобно нападение с химически оръжия. Те са изправени до стената и де факто нямат никакъв шанс да се съпротивляват на режима на Асад с военни средства".

Това, че въоръжената опозиция в Сирия е в състояние да извършва и химически нападения, е описано подробно в публикация на разследващия журналист Сиймор Хърш в "London Review of Books". Той цитира един документ на американската военна тайна служба DIA. Според този документ клонът на "Ал Кайда" в Сирия - фронтът "Ал Нусра" - притежава нервнопаралитичния газ зарин. В статията си Хърш се опитва да докаже, че приписваното на Асад нападение с бойни отровни вещества в Гута всъщност е дело на бунтовниците.

Впрочем въпросното химическо нападение в Гута е извършено точно по времето, когато в страната пребивават американски инспектори по химическите оръжия. "Между другото, те бяха поканени от Асад", подчертава експертът Гюнтер Майер. Майер твърди, че Асад е искал да открие отговорните за атаката с помощта на американските инспектори. "Безумие е да се очаква, че режимът ще извърши такова нападение точно по времето, когато в страната има американска комисия", смята близкоизточният експерт.

Съмнения за участието на Асад в химическото нападение от 2013 г. изразява и бившият инспектор на ООН по химическите оръжия Ричард Лойд, както и професорът от Масачузетския технически университет Теодор Постъл. Двамата американски учени публикуват доклад, в който твърдят, че ракетите, заредени с отровен газ в Гута, е можело да бъдат изстреляни само от контролираните от бунтовниците области, както и че техният радиус на действие е бил максимум 2,5 километра.

Кои са "Мюсюлмански братя"? "Мюсюлмански братя" е най-старата и най-голямата ислямска политическа организация в световен мащаб. Основана е през 1928 г. от Хасан ал-Банна в Египет, а лозунгът ѝ е „Ислямът е решението”. Статутът на организацията е полулегален навсякъде, а тя се финансира от изключително богати членове от целия свят. Към днешна дата организацията се е накичила с призиви за „толерантност, мир и любов”, но зад лустросана фасада реалността е друга.

Лозунгът на „Мюсюлмански братя“ е „Ислямът е решението“ и не е променян от самото създаване на организацията, като е добавено мотото „Аллах е нашата цел, Коранът е нашата конституция, Пророкът е нашият лидер, Дхижадът е нашият път и смъртта в името на Аллах е нашата цел!“.

Когато се говори за представителите на "Мюсюлмански братя" в европейски и американски контекст, трябва да се имат предвид няколко неща. Това не са някакви брадати диваци, те само използват за целите си брадати диваци на терен в Близкия изток. Към днешна дата "Мюсюлмански братя" претендират да са „цивилизованият ислям, изповядващ демократични ценности”.

Говорим за добре облечени и добре образовани активисти с научни степени от Оксфорд и Харвард, в повечето случаи второ-трето поколение мигранти, които отдавана са инкорпорирани в прогресисткия интелектуален и политически елит. Много от тях са дори университетски преподаватели.

Нещо типично за техните структури - невинаги пряко може да бъде забелязана организацията майка. Те са се снабдили с огромен шлейф от организации спътници с различен профил, от типа на благотворителни организации, културно-просветни организации, които дори не изглеждат свързани помежду си. И именно на този нов интелектуален елит е възложена задачата да "нормализира" исляма по две основни линии.

От една страна, да го популяризира на западняците в подходящ контекст - религия на мира, културни традиции и дрън, дрън. И от друга страна, което е особено важно - да промени и да "модернизира" или като щете да „цивилизова” исляма, за да го направи по-приемлив за западното общество.

Особено интересна е темата за паричните потоци, които либерални НПО-та наливат в каузите на "Братята".

Да напомням ли за странните аномалии от типа на прогресивни леви със знамената на ССА в САЩ и феминистки в Берлин, които се търкалят по земята, докато крещят „Аллах Акбар”? Или влизането в политиката и издигането до върховете ѝ на Линда Сарсур и Илхан Омар – и двете защитнички на каузата на "Мюсюлмански братя"?

Темата за конвергенцията между исляма и либерализма е изключително тежка. Вероятно за човек, неизкушен от тая тема, се струва налудничаво, дори на ръба на конспирацията, някой да твърди, че либералните правителства насърчават исляма в Европа.

Нека го кажа така - ислямът е политическа доктрина от създаването си, с коренно различен от християнския мироглед и философия и поради тази причина той може да е полезен на социалните инженери. Той налага колективистка философия и практика и се пресича успешно с глобалистколибералната колективистка проповед.

Казано просто - една от целите на социалния инженеринг е да бъдат заличени постепенно индивидуалните права и изобщо индивидуалния светоглед в името на подчинението на индивида на "нуждите" на общността. Индивидът в ислямското общество винаги е доминиран от нормите.

Ако разгърнем още малко тази идея, можем дори да кажем, че в мюсюлманското общество индивидът се самоконтролира до такава степен, че вероятността да се роди революционер е изключително пренебрежимо малка, сравнена с едно християнско общество. А какво по-добро за едно глобално общество, парализирано от цензура и контрол?