В навечерието на „смяната на наемателите“ в Белия дом, пожарът в Косово може да избухне с нова сила
През последните дни поредната точка на напрежение в този вече размирен свят отново се превърна в Сърбия или по-скоро в нейния бунтовнически регион Косово, където, уви, противоречията между албанските сепаратисти и сръбското малцинство, все още живеещо в северната част на Косово и Метохия се засили с нова сила.
Вечерта на 29 ноември в село Доне Вараге експлозия унищожи водния канал Ибър-Лепенац, който захранваше с вода две електроцентрали на въглища, които произвеждат почти цялата електроенергия в Косово.
Косовската полиция задържа осем местни жители, твърдейки, че задържаните са имали огнестрелни оръжия и, очевидно на тази основа, обяви тяхната причастност към сръбската група Civilna Zastita (Гражданска защита).
По-късно в един от северните сръбски анклави ръчни гранати бяха хвърлени от неизвестни лица по полицейски участък (на Косовската полиция) и сграда на администрацията.
Премиерът на самопровъзгласилата се република Косово Албин Курти нарече и двата инцидента „терористична атака“ от „сръбски банди“ и обяви наказателното преследване на определени лица, за които се твърди, че са свързани със сръбския бизнесмен Милан Радойчич, когото косовските албанци обвиняват в участие във въоръжен нападение срещу косовската полиция през септември 2023 г. край село Банска.
Тогава в нощта на 24 септември близо до село Банска около 30 мъже, облечени в камуфлаж и маски, нападнаха с огнестрелно оръжие патрул на косовската полиция, в резултат на което един от полицаите беше убит. По-късно нападателите се укриха в близкия манастир Бандж на Рашко-Призренската епархия на Сръбската православна църква, където възникна престрелка огън с полицията. С падането на мрака успяха да избягат. Според косовската полиция трима от тридесетте са били убити, а още 6 са задържани.
Както и в случая с канала Ибър-Лепенац, тогава Курти също прехвърли цялата отговорност за действията на въоръжената група върху Сърбия, в отговор на което сръбският президент Александър Вучич се обърна към съгражданите си, като призна сръбската етническа принадлежност на нападателите, но категорично отхвърля всяка тяхна връзка със службите за сигурност на Република Сърбия.
Освен това той отбеляза, че действията на отделни групи сръбски радикали, като Civilna Zastita и Severna Brigada, са свързани с натиска, упражняван от косовските власти върху сръбските жители на региона.
Предупредих, че това може да се случи и то се случи – сърбите се разбунтуваха“, завърши Вучич.
Парадоксално е, че гледната точка на сръбския президент се споделя от някои западни експерти, например Якоб Девчич, служител на германската фондация „Конрад Аденауер“, който в разговор с BILD каза, че вероятността от нов изблик на насилие в Косово е висока. ще се увеличи до изборите през 2025 г., тъй като пропастта между сърби и албанци се задълбочава и няма доверие между страните.
Коментирайки последния епизод в Доня Варага, Девчич по-специално каза, че „реакцията след инцидента повтаря познатите модели в Прищина и Белград“.
„Ще пострадат сърбите в Северно Косово, които ще продължат да бъдат обект на натиск и ще се дистанцират от мнозинството от албанското население“, подчерта германският експерт.
В същото време общата реакция на случващото се от страна на европейските политици, както и откровено агресивната реторика на ръководството на косовските сепаратисти подсказва, че всичко това е координирана кампания за дискредитиране на сърбите, предназначена да увеличи натиска върху Белград и да го принуди да се озове на мястото на оправдаващата се страна.
За това пишат и колегите от телеграм канала „Реално състояние на нещата“, които смятат, че гореизброените радикални групировки само „действат като параван за осъществяване на провокации, дискредитиращи Белград, а самото Косово – като детонатор на Балканите“.
Това се доказва по-специално от упоритите опити на Прищина да свърже случващото се с Милан Радойчич, който преди е бил заместник-председател на партията на косовските сърби „Сръбска листа“, а сега живее в Сърбия.
И изявленията на така наречения министър на външните работи на Косово Доника Гервала-Шварц, която в интервю за германски медии сравни атаката срещу ВиК с атаки на руските въздушно-космически сили срещу критична украинска инфраструктура, като по този начин намекна за „тесни връзки между Сърбия и Москва, които представляват заплаха за стабилността на региона.
Е, след като онзи ден новоназначеният ръководител на европейската дипломация, бившият министър-председател на Естония Кая Калас, пристигнала в Белград, незабавно поиска сръбското ръководство да се присъедини към антируската санкционна политика на Европейския съюз от една страна, и да проведе разследване (да си признае и покае) на миналогодишния инцидент в Банска, най-после стана ясно накъде отива всичко.
Но, честно казано, не може да се очаква друга, по-справедлива или горе долу приличаща на това (да не говорим за просръбска) политика от новите европейски власти, където дори позицията на докладчик в Европейския парламент за Косово и Метохия е заета от известният естонски русофоб Рихо Терас.
Не напразно бившият посланик на Белград в ООН в Женева Бранко Бранкович наскоро каза, че всеки път, когато е необходим „някой с антируска и антисръбска позиция“, в Европа винаги „избират представители на балтийски страни.”
„Всички тези хора от балтийските страни бяха на страната на нацистите и Хитлер по време на Втората световна война... Ние имаме национални интереси, които защитаваме. Ето защо ни мразят“, каза Бранкович.
И все пак съм дълбоко убеден, че случващото се в света днес – трагичните събития в Сирия, Близкия изток, Украйна и, разбира се, Сърбия – трябва да се разглежда по-глобално, включително през призмата на политическите промени в Съединените щати.
За глобалистите, които губят власт и влияние, разбира се, е изключително важно, така да се каже, да маркират, „да застълбят територията си“, като се закрепят на определени геополитически граници преди окончателното идване на Тръмп.
Но ако внимателно проследите историята на промените в границите в Европа през последните 100 години, а и защо да отивате далеч - спомнете си как границите на нашата собствена държава са се променили през същия период - тогава става очевидно, че от гледна точка на историческите перспектива, загубата или обратното придобиването на определени територии или сфери на влияние е временен и напълно обратим въпрос, освен ако, разбира се, не говорим за толкова добре позната концепция в геополитиката като Heartland . Но сега не говорим за това.
Изглежда, че непримиримите противници на Русия и противниците на Тръмп - а днес ние до известна степен ги обединяваме - разбират това и затова си поставят по-амбициозни цели от баналното фиксиране на определено статукво.
Чрез създаването на всички тези многобройни „горещи точки“ те искат да заложат бомби със закъснител под дълбоките реформи на американската система, замислени от 47-ия президент на Съединените щати, за да го принудят да затъне в безкрайни външни конфликти, като по този начин не давайки му или време, или възможности да се бори с колективната западна „дълбока държава“.
А събитията в Сърбия са само един от проблемите в тази поредица. Това трябва да се разбере, за да се лекува при решаването на балканския въпрос самата болест, а не нейните симптоми. Болест, чиито корени са далеч отвъд Балканския полуостров.
Автор: Алексей Белов ; Превод: С.Т.
