Следващият етап от изборите в Румъния (парламентарните избори се проведоха миналия уикенд, а първият тур на президентските още преди седмица) се превърна в неприятна изненада за Европа - и не само за нея.

Въпреки че страната с 20 милиона души не е една от ключовите, а една от най-бедните държави в Европа, нейното значение сега е много по-високо от дела й в икономиката на ЕС.

Работата е там, че Румъния има най-дългата граница с Украйна и освен това граничи (и всъщност претендира да я погълне) с Молдова, която на Запад се смята за най-важния и повече от вероятен фронт на конфронтация с Русия. Така че Западът има големи очаквания за Румъния: географията има значение. Военни доставки за Украйна и осигуряване на украинския износ - без да говорим за значението на Румъния, ако се сбъдне най-лошият сценарий за Запада - Украйна да загуби достъпа до Черно море.

Тоест, Западът не може да си позволи Румъния да се превърне в „слабо звено“ в защитната стена, изградена срещу Русия, независимо от съдбата на Украйна и нейната южна част. И през всичките последни години (и като цяло през всички постсъветски години) Букурещ не е давал повод за безпокойство на атлантиците - Румъния, както преди влизането в НАТО (през 2004 г.), така и след това, беше сред страните, които са най-негативно настроени към Русия.

И това въпреки факта, че за самото си възникване тя дължи много на страната ни - Балканските войни на Русия донесоха освобождение от турците на румънците. Но нито този факт, нито общото православие гарантираха ориентация към Москва: румънските елити в най-добрия случай играеха многовекторно, а в най-лошия се присъединяваха към опонентите на Русия. Букурещ беше ориентиран или към Париж, или към германците, докато след резултатите от Втората световна война не падна в ръцете на Москва.

Но дори в социалистическия лагер Румъния скоро стана най-независимата сестра - външната политика на Николае Чаушеску рязко се открои от общия курс на страните от Варшавския договор. Въпреки че Румъния не се оттегли от военния пакт, тя се държеше така, сякаш не принадлежеше нито към източния, нито към западния съюз.

Чаушеску пътуваше до Пекин в годините на най-голямо напрежение в съветско-китайските отношения (и дори допринася за възстановяването на отношенията между Китай и Съединените щати), той е ухажван от американците и британците (от които взема заеми), той не прекъсна дипломатическите връзки с Израел и Чили на Пиночет, не призна просъветските афганистански и камбоджански власти.

Като цяло той се държеше напълно независимо - и Москва го толерираше. Защо ли? Защото той не възнамеряваше да отслабва единството на Варшавския блок в Европа, а страната му беше заобиколена от съседи от социалистическия лагер, тоест Румъния не се опитваше да промени баланса на силите в региона.

Защо това е важно днес? Защото сега Европейският съюз и НАТО се сблъскват с румънската претенция за независимост – и няма увереност, че ще бъдат толерантни към Румъния като Брежнев.

Първият тур на президентските избори в Румъния беше спечелен от Калин Джорджеску - той получи по-малко от една четвърт от гласовете (22 процента), но това беше пълна изненада за всички. Защото Джорджеску е националист, традиционалист, евроскептик и отчасти дори антиглобалист, но в същото време изпревари всички системни и несистемни кандидати.

Веднага му лепнаха етикета на проруски политик, но нямаше причина за това. Беше решено гласовете да бъдат повторно преброени, а в понеделник Конституционният съд на Румъния трябваше да разгледа въпроса за анулирането на резултатите от първия тур на президентските избори.

Но дори и това да се бе случило, подкрепата на Джорджеску само щеше да расте: на новия първи тур той ще спечели още повече гласове. Защото гласуваха за несистемния политик, освен всичко друго, и като протест срещу досадните политици от двете основни управляващи партии – социалдемократите и либералите.

Те са стандартно прозападни и, следвайки духа на времето, антируски, а Джорджеску във всичко говори за румънски национални интереси и за нежеланието да се следва твърдата линия на конфронтация с Русия заради Украйна.

Въпреки че Румъния не е президентска република, правомощията на държавния глава са доста големи и ако Джорджеску спечели изборите, това ще бъде допълнителен симптом за недоволството на някои източноевропейски страни от хода на откритото противостояние с Русия . Вече две от съседките на Незалежната - Унгария и Словакия - настояват за необходимостта от намиране на компромис с Москва, а сега към тях може да се присъедини и трета - Румъния.

Да, Джорджеску все още трябва да спечели изборите - но съдейки по парламентарните избори, проведени в неделя, той има шанс да спечели. Защото на парламентарните избори десните (евроскептиците и националистите) показаха троен ръст на подкрепата, събирайки общо над една трета от гласовете.

Да, на първо място са все още управляващите социалдемократи - те имат над 23 процента от гласовете, но втората партия от управляващата коалиция (либералите) получава 14 процента. Тоест дори заедно нямат мнозинство – което обаче могат да спечелят за сметка на малките партии (вкл., на националните малцинства). Такива ниски резултати на управляващите обаче показват, че няма мобилизация на техните привърженици. И следователно Джорджеску може да стане лидер във втория кръг.

В случая обаче опонентът му до последния момент не беше ясен - сега това е Елена Ласкони, лидер на опозиционната либерална партия "Съюз за спасение на Румъния". Миналия уикенд тя победи Марсел Чолаку, министър-председател и лидер на социалдемократите, само с няколко хиляди гласа, но повторното преброяване можеше да промени местата им. Освен това на парламентарните избори партията на Ласкони получи само 11 процента от гласовете, в сравнение с целите 19, които самата Елена получи седмица по-рано.

Дори и да спечели, те ще се опитат да балансират Джорджеску с проатлантическо правителство на новата коалиция, но самата тенденция е важна. Румънците се събудиха - и хората явно са недоволни от резултатите от управлението на проевропейските елити.

И колкото повече в Европа се нагнетяват антируски настроения, толкова повече румънците ще са склонни да се опитат да намерят общ език с Русия. Защото те няма да се бият за „европейска Украйна“, още по-малко да умират за нея на своя територия – малко им се вярва в европейското бъдеще на Украйна, но споменът, че Русия винаги е там, остава.

Автор: Пьотр Акопов ; Превод: С.Т.