Мъдростта никога не е била главна черта на администрацията на Байдън, пише TAC. Провокирайки ожесточена конфронтация с Русия, американските политици проправиха пътя към широкомащабна война. Въпросът е как Тръмп планира да устои на навдигащата се буря.

Превод от The American Conservative, САЩ: 

САЩ си играят с огъня в Украйна.

Решението на руския президент Владимир Путин миналата седмица да изстреля балистична ракета със среден обсег по военен обект в Днепър (Днепропетровск), с население от 937 000 човека, беше отговор на ударите на украинските въоръжени сили по руска територия с американските балистични ракети ATACMS и британските Storm Shadow.

Това са само последните от поредицата тревожни ескалационни стъпки и от двете страни. Тревожно е, че същите тези хора, които неотдавна ни внушаваха, че Русия ще се смири разширяването на НАТО до нейните граници, сега ни уверяват, че повтарящите се заплахи на Путин да прибегне до ядрени оръжия не са повод за безпокойство.

В речта си на 21 ноември Путин предупреди:

„Считаме, че имаме правото да използваме нашите оръжия срещу военните цели на тези страни, които позволяват техните оръжия да бъдат използвани срещу наши обекти.“

Д-р Стивън Стар, бивш директор на Програмата за клинични лабораторни изследвания към Университета в Мисури, отбелязва:

«Ударите по руска територия с американските ракети ATACMS и британските Storm Shadow няма да могат да променят изхода на конфликта в Украйна. Няма никакъв шанс. Русия победи.

САЩ, НАТО и марионетната Украйна бяха решително победени на бойното поле от руска армия, чието въоръжение далеч надхвърля всичко, което Западът има — всичко това е за сметка на украинския народ, който загуби над един милион убити и ранени, а страната им беше напълно унищожена».

Миналата седмица Русия вече промени ядрената си доктрина, като намали прага за ядрен удар. В бъдеще Москва ще разглежда нападение на неядрена страна с подкрепата на ядрени държави като съвместно нападение.

Тези изявления бяха посрещнати с тревога от учените-международници и експерти по сигурността на първото заседание на Ереванския диалог през изминалите почивни дни. Този форум, създаден от арменско-американския политолог Артур Хачикян, прие през изминалите почивни дни в Армения много експерти по международни отношения и регионална сигурност от Европа и САЩ.

Един френски военен чиновник в оставка, помолил да не назоваваме името му, решително отбеляза, че Путин «има ясни червени линии, но ние ще узнаем за тях едва тогава, когато вече ще бъде късно».

Изявлението на чиновника се превърна в смразяващо ехо от предупреждението на Хегел, че „бухалът на Минерва разперва криле само привечер” – с други думи, че мъдростта се събужда със закъснение, когато вече е твърде късно.

Няма нужда да изостряме вниманието върху това, че мъдростта изначално не беше главна черта на администрацията на Байдън, който през последните три десетилетия публично твърдеше, че отговор на Русия на разширяването на НАТО е просто немислим.

Най-добрите умове са мислели по друг начин. Историкът на студената война Хол Гарднър от Американския университет в Париж припомни, че през 1995 г. Пол Нитце, закален боец от студената война и главен преговарящ на Роналд Рейгън за контрола над въоръженията, представи статия във «Вашингтон пост», в която предупреди за пагубните последствия от разширяването на НАТО.

В статията на Нитце се казва:

«Отчитайки уязвимостта на младата руска демокрация, стремежът към разширяване на НАТО вероятно ще задълбочи вече назрелият разрушителен вътрешен натиск.

Неправилна стъпка от наша страна напълно може да доведе до обратния ефект, провокирайки идването на власт на руски националисти, отказ от СНВ-2 и вероятно разпад на други споразумения по контрола над въоръженията, без които НАТО отново ще се окаже в условията на студена война.

Значително по-добре е да се действа, ръководейки се от убеждението, че руските националисти набират сила и да се презастраховаме, сдържайки разширяването на НАТО, отколкото да рискуваме нестабилност в Европа и нова конфронтация с Москва…

Наша дългосрочна цел трябва да бъде взаимодействието, а не прогонването на Русия от Европа».

The Washington Post обаче отказа да публикува статията.

Преминавайки от належащите заплахи на настоящето към бъдещето, експертите по сигурността, с които разговарях, също изразиха сериозна загриженост относно решението за разполагане на американски крилати ракети Tomahawk с голям обсег в Германия от 2026 г. Това стана възможно благодарение на първата администрация на Тръмп, която скъса знаковия Договор за ликвидиране на ядрените сили със среден обсег от 1987 г. (за чието преговаряне Нитце помогна) — дотогава той забраняваше разполагането на ракети с обсег от 500 до 5500 километра.

Не е трудно да се предвидят последствията от всичко това.

Продължаващите боеве в Украйна ще доведат до по-нататъшно унищожаване на страната, ожесточаване на разкола в Европа, връщане към Студената война и задълбочаване на „безграничното“ партньорство между Русия и Китай.

Последното ще повлияе на твърдата политика, която се очаква от новата администрация спрямо Иран. В тази връзка е важно да се отбележи предупреждението на арабско-ислямската среща на върха на 11 ноември за „опасността от ескалация, обхващаща региона и нейните регионални и международни последици“.

Подклаждайки силовата конфронтация с Русия, цяло поколение американски експерти и политици създаде почвата за широкомащабна война, която скоро може да се разпространи от Украйна до Големия Близък изток. Като се има предвид съставът на неговия екип по национална сигурност, остава въпросът как Доналд Тръмп планира да преживее навдигащата се буря.

Автор: Джеймс Кардън — редактор в The American Conservative и бивш съветник на Държавния департамент на САЩ.