Никой не знае как големите сили и техните лидери ще реагират на тази глобална промяна. Ще се насити ли руският държавен лидер Владимир Путин, след като погълне четирите украински провинции, които твърди, че е „анексирал“, или ще продължи да завзема територии от Украйна до пълното ѝ заличаване, насочвайки се впоследствие към Молдова и други постсъветски държави?

Ще предложи ли Си Дзинпин на Тръмп сделка за пълно милитаризиране на цялото Южнокитайско море от Китай и анексиране на Тайван?

Също толкова несигурно е как приятелите на Америка ще се вместят между новите сфери на влияние, които Тръмп и другите силни мъже изграждат. Две от тях, Германия и Япония, са врагове на Америка през Втората световна война, след това стават американски протежета и образци на американския век, като Германия се включва в НАТО и Европейския съюз (ЕС), а Япония напоследък влиза в групировки, водени от САЩ с Южна Корея, Филипините и Индия.

След като Тръмп оттегли закрилата на Америка над тези съюзници, какво ще попречи на старите вражди да изплуват отново, от тази между Германия и Франция или Германия и Полша до ескалацията между японци и корейци?

Pax Americana винаги е бил несъвършен и за много хора по света, от Виетнам до Ирак, намирисва на лицемерие. Не изведнъж, но с течение на времето този ред ще премине към ентропия, докато международната система се връща към естественото си състояние, което е  анархия. Общите проблеми на човечеството, като изменението на климата, ще останат неразрешими. Най-големите и страшни рискове, като ядрена война, стават по-вероятни.

Може би всичко това е поредната хипербола, но ако хората като Мъск и Дугин празнуват завръщането на Тръмп и края на американския век, останалите имат правото да се тревожат.