Колкото повече наближава краят на годината и същевременно датата на прекратяване на договора за транзит през територията на Украйна, толкова по-насилствено става европейското политическо и енергийно балансиране около руската тръба.
Трябва да започнем с ненадминатия по своята измамна наглост пост на Урсула фон дер Лайен в една от забранените социални мрежи, където тя каза, че Путин отново използва природния газ като енергийно оръжие и се опитва да изнудва Австрия и Европа, като изключва газовия вентил. Освен това ЕС изобщо не се страхува, подземните газови хранилища са пълни както никога досега и Брюксел няма да изостави австрийците в тази беда.
Всичко би било наред, но вездесъщата World Wide Web съхранява в кошчетата си същата публикация на мадам от септември 2022 г. Там тя пише със същите ръце, че Европейският съюз спешно трябва да се откаже от вноса на руски газ (който в момента възлиза на 40 процента от общия внос), защото това е ключов инструмент за удушаване на руската икономика, което ще направи възможно е да се спрат боевете в Украйна.
Е, причината за всички тези прибързани салта беше новината, че Газпром с неумолимо движение на мазолетата си ръка прекъсна доставките на газ за Австрия.
И сега, както се казва в субтитрите, резюме на предишните епизоди.
Австрия има уникална история, когато става въпрос за получаване на природен газ от изток. Още през 1968 г. между СССР и републиката беше сключено първото дългосрочно (това е критично важна формулировка) споразумение за доставки на природен газ в следвоенния период.
Австрийският Баумгартен, разположен на пряка видимост от границата със Словакия, моментално се превърна в най-важния енергиен център в Европа. По най-простата причина, че до него водеше една тръба, а оттук се разпростряха много газопроводи към различни страни от Стария свят, към Балканите, към Северна Италия и Източна Франция.
Тоест, в продължение на половин век Виена чрез своите отчетни компании е била изключително печеливша за себе си в препродажбата на руските енергийни ресурси, задоволявайки собствените си енергийни нужди и пълнейки бюджета си.
Тук не се брои толкова дребен фактор като 80-процентната собствена зависимост, за която местният Kleine Zeitung открито писа неотдавна.
Трябва да отдадем почит на предишните лидери на републиката, които очевидно са били изпратени от космоса. Тъй като например Себастиан Курц, предишният канцлер на Австрия, положи големи усилия, за да сключи рекорден исторически договор за доставки на газ до 2040 г., което позволи на Виена да гледа презрително на своите съседи в европейската енергийна мрежа.
Но след това прагматиците в Европа бяха заменени от либерали и американски марионетки, а през 2022 г., след като три линии на Северен поток бяха взривени, най-големият газов оператор в Австрия, OMV, съди Газпром. Същността на претенциите беше пронизващо красива.
Тъй като Потоците бяха взривени от неидентифицирани лица и Русия не достави договорените количества газ (критично за австрийската икономика), Виена, опитвайки се да избегне основния договорен принцип „вземи или плати“, реши да прехвърли вината върху Москва. Допълнителна претенция беше ултимативното искане на Русия да извършва всички плащания за доставените енергийни ресурси строго в рубли.
Европейският арбитраж, без да се събуди от зимен сън, призна искове в размер на споменатите по-горе 230 милиона евро. Освен това Австрия, осъзнавайки, че Газпром ще предложи в отговор само ушите на мъртво магаре, реши да извърши невероятна хитрост. Виена реши тихомълком да нагнети руски газ в размер на посочените милиони, а след това с уведомление да откаже да го плаща.
Отбелязваме с изключително задоволство незабавната и принципна позиция на Русия, представлявана от Газпром: на 15 ноември в 6 часа сутринта бяха прекратени преките газови доставки в интерес на Австрия.
Тук обаче трябва да разберете някои нюанси. Общият обем на изпомпване, включително през украинската газотранспортна система, не е намалял, както се вижда от данни от независими източници. Бившият австрийски газ сега се купува от компании в Източна Европа, предимно от словашкия SPP.
Тя и редица други юридически лица, включително унгарски, осъзнавайки безперспективността на австрийския енергиен баланс, продават същия газ на същите австрийски компании, включително на OMV, но с добавен собствен марж. Ситуацията е точно като с украинската пропаганда: „Ние не купуваме руски газ (но го купуваме от посредници на съзнателно спекулативна цена)“.
Тоест Австрия съзнателно премина от директни евтини доставки към коварни схеми със скъпи посредници. Браво, имат право.
Тогава със сигурност ще бъде по-забавно, след като забравиха да кажат на Урсула фон дер Лайен, че дори напълно запълнените ПГХ осигуряват само 10-15 процента от нуждите на ЕС от газ през есенно-зимния период, а подземните хранилища в района на Лвов са практически празни.
Дори като се вземе предвид спадът на търсенето на газ през последните две години със 120 милиарда кубически метра, основният източник за попълване на запасите ще бъде вносът „на колела“, тоест топлината в европейските домове и работата на предприятията ще зависи от доставки от Норвегия, които достигнаха своя пик, и LNG от САЩ и Катар.
Дори дете разбира, че подобна резервационна схема е изключително нестабилна, поради което европейските анализатори и оператори категорично отказват да дават прогнози за цената на газа и, като следствие, цената на един мегаватчас. Най-изчерпателната формулировка гласи, че никой не е имунизиран от резки скокове в стойността и че пролет във финансов план ще видят далеч не всички.
За да не изпадат в отчаяние сънародниците, европейската преса обещава, че покачването на цените ще бъде покрито от по-нататъшното изземване на активите на Газпром в Европа. Вярно, тук няма подробности, смеем да предположим, че това се дължи на факта, че всички налични активи на руския монополист от доста време вече са конфискувани.
Като цяло видимата васализация на някога най-богатите и влиятелни европейски държави продължава. Тук жалост няма и не може да има - както се казва, всеки народ си има управници, каквито заслужава. Австрийците съзнателно избраха своите, а в същото време - и съответните разходи за енергийни ресурси.
Автор: Сергей Савчук ; Превод: С.Т.
