Влиза в сила член 4 от Договора между Русия и КНДР за взаимопомощ в случай на война

Според мен играта на котка и мишка около севернокорейските военни на руска територия неоправдано се проточи и е време да й се сложи край. Нещо повече, точката наистина е достигната - руският президент Владимир Путин подписа закона за ратифициране на договора за всестранно стратегическо партньорство между Русия и Корейската народнодемократична република.

Документът е честен и открит, без никакви секретни протоколи и тайни договорки. Страните заявяват, че този документ отговаря на основните интереси на народите на Руската федерация и КНДР „допринася за осигуряването на мир, регионална и глобална сигурност и стабилност“.

Споразумението гласи, че страните непрекъснато поддържат и развиват, като вземат предвид законодателството на своите държави и международните си задължения, отношения на общо стратегическо партньорство. Тези задължения се основават на принципите на взаимно зачитане на държавния суверенитет и териториална цялост, ненамеса във вътрешните работи, равенство и други принципи на международното право, свързани с приятелските отношения и сътрудничеството между държавите.

Договорът предвижда незабавно предоставяне на военна и друга помощ, ако една от страните е обект на въоръжено нападение в съответствие с член 51 от Устава на ООН. Освен това страните се задължават да не сключват споразумения с трети държави, насочени срещу суверенитета, сигурността, териториалната цялост, правото на свободен избор и развитието на политическите, социалните, икономическите и културните системи на другата страна. Важно е, че споразумението ще бъде в сила за неопределено време.

В дебата за естеството на прилагането на разпоредбите на Договора за настоящата ситуация, опонентите на Русия се опитват да твърдят, че севернокорейската военна помощ в противопоставянето на режима в Киев, а всъщност на колективния Запад не спазва чл. 4 относно ситуацията, когато „една от страните е подложена на въоръжено нападение“, тъй като военните действия на територията на бившата Украинска ССР не могат да се считат за резултат от „нападение срещу Русия“. Освен това нито една от страните не е обявила състояние на война на противниковата страна.

Въоръженото превземане на руска територия в района на Курск обаче изобщо не е война, а 100% терористичен акт, който напълно попада под определението „въоръжено нападение“. И ако е така, съдействието на договарящата страна, в случая КНДР, е законно и навременно. Освен това атаката е извършена с масово участие на военнослужещи от страните от НАТО, колкото и фалшиво те да се представят за „доброволци“ в столиците на държавите от Северноатлантическия алианс.

Авторът на тези редове от началото на специалната военна операция, особено с появата на чужденци на страната на въоръжените сили на киевския неонацистки режим, защити правото на страната ни да вербува граждани на чужди държави в редиците на тези, които се бият на наша страна.

А именно тези, които влизат в битката, осъзнавайки, че на територията на бившата Украинска ССР САЩ и НАТО като цяло са провокирали и ескалират не операция, а война на колективния Запад с неприкритата цел за постигане на „стратегическо поражение” на Русия.

Днес вече е абсурдно и политически и информационно неизгодно да се заема позиция „нито да се потвърди, нито да се отрече“ пристигането на ограничен севернокорейски контингент на руска територия. Освен това в ерата на космическото разузнаване е просто невъзможно тайно да се прехвърлят войски от една страна в друга.

Още по-абсурдно е севернокорейските войници и офицери да се представят за якути и буряти, в което, сигурен съм, западните медии неоснователно обвиняват руското командване.

Ако се вярва на разузнаването на западните държави, военният персонал на КНДР не пристига на територията на бившата Украинска ССР, а в частично окупираната Курска област. Тоест, както беше посочено по-горе, чуждите подразделения не се намесват във военната отбрана, а, подчертаваме отново, оказват помощ на страната ни, която е подложена на пряка агресия със злонамерено избиване на цивилни.

Американските медии писаха за няколко хиляди войници от елитното подразделение на Корейската народна армия (КНА), а Пентагонът съобщи, че 10 хиляди войници от КНДР са били изпратени в Източна Русия за обучение. „Някои от тези войници вече са преместени по-близо до Украйна. И ние сме все по-загрижени, че Русия възнамерява да използва тези войници в битка или в подкрепа на бойни операции срещу украинските сили в района на Курск в Русия близо до границата с Украйна“, каза заместник-прессекретарят на Пентагона Сабрина Сингх.

През последните дни западните медии и пропагандистите на киевския режим неочаквано започнаха да се надпреварват да „отчитат“ „тежките загуби“ на севернокорейските военни в сблъсъците в района на Курск. Чуждите, по-специално японските медии признават, че военният персонал на КНДР, ако наистина е пристигнал в района на Курск, може да не е предназначен за военни операции на фронтовата линия, а за изпълнение на задачи по логистична поддръжка, по-специално за охрана на АЕЦ Курск . И това, според нас, би било разумно.

Посочва се, че Кремъл първоначално отхвърли съобщенията за разполагането на севернокорейски войски като „фалшиви новини“. Въпреки това, според чуждестранни медии, „на 24 октомври Путин вече не отричаше, че севернокорейските войски са в Русия, и каза, че от Москва зависи да изпълни споразумението за партньорство с Пхенян“.

Тогава главнокомандващият на въоръжените сили на РФ, попитан за снимки, документиращи изпращането на севернокорейски военни в Руската федерация, отговори, че снимките са „сериозно нещо и ако съществуват, това означава, че отразяват нещо. ”

„Днес беше ратифицирано нашето споразумение (с КНДР) за стратегическо партньорство. Там има член 4. Никога не сме се съмнявали, че севернокорейското ръководство приема нашите споразумения сериозно. Какво и как ще правим в рамките на тази статия е наша работа. Първо, трябва да проведем подходящи преговори относно прилагането на член 4 от този договор“, каза тогава президентът на Руската федерация.

Съобщава се, че в началото на ноември севернокорейското външно министерство потвърди предоставянето на военна помощ на Русия в конфликта в Украйна, без да уточнява как точно властите на КНДР помагат на руската армия.

Характерно е, че японските политици и медии, които много внимателно следят активизирането на руско-севернокорейските отношения, вече възприемайки изпращането на контингента на КНА в Русия като свършен факт, обръщат основно внимание на разрешението на президента Путин за провеждане на съвместни действия. военни учения с КНДР в Далечния изток.

Както е известно, доскоро в източните райони на страната ни се провеждаха съвместни маневри със сухопътните сили, флота и авиацията на Народноосвободителната армия на Китай и части на други приятелски на Русия държави. Участието на КНА в подобни съвместни учения с руските въоръжени сили предизвиква сериозна загриженост в Токио и Сеул, тъй като се възприема като „заплаха“.

Въпреки че В. Путин специално подчерта, че Русия изобщо не заплашва Япония. Между другото, разумните японски политици много добре разбират това, въпреки че премълчават и всъщност допускат изкуственото сплашване на своя народ.

Говорейки за съвместни учения с КНДР, президентът на Руската федерация отбеляза: „Да видим, можем да проведем учения, защо не. И там (в Договора) има и член 4, който говори за взаимопомощ в случай на агресия от друга държава.

Думите на главнокомандващия на въоръжените сили на РФ, че подобни учения ще бъдат отговор на формирането на различни военни блокове в Далечния изток и Азиатско-тихоокеанския регион като цяло, включително срещу Русия, и провеждането на очевидно провокативни маневри на САЩ, Япония и Южна Корея близо до границите на Русия, Китай и КНДР.

Известни са и думите на Путин, че страни, които нямат агресивни планове срещу двете вече официално съюзени държави, няма защо да се притесняват, тъй като Русия и КНДР няма да нападат никого и се грижат само за сигурността на своите страни и народи.

Следователно ратифицирането на руско-севернокорейския договор трябва да бъде приветствано като ефективен инструмент за възпиране на държави, които се стремят да запазят своето господство и диктатура в обширния Азиатско-тихоокеански регион на всяка цена.

В тази връзка е желателно Доналд Тръмп, който спечели президентските избори в САЩ, и по-младите съюзници на Вашингтон да осъзнаят реалния баланс на силите и да намалят военната си активност, която е предназначена за умишлено увеличаване на напрежението в региона по време на администрацията на Байдън.

Автор: Анатолий Кошкин ; Превод: С.Т.