Забележката на Путин „Те нямат достатъчно мозък“ е аптекарски точна оценка на днешния европейски истаблишмънт и, което е важно, незабавно потвърдена от самите „херои“.
Европейският съюз тази седмица удължи „обучителната мисия за подготовка на украинската армия“ с още две години. Който удължи „обучителните мисии“, плаща за тях. Посланиците в ЕС гласуваха според инструкциите. И са им дадени инструкции от „най-добрите хора“ в ЕС.
Например от френския президент Макрон и бундесканцлерът Шолц. Първият не се ползва с доверието на повече от 4/5 от собствените си избиратели, а вторият уволни шефа на Министерството на финансите, защото не искаше да продължи да плаща безропотно за всичко, което е пряко или косвено свързано с Украйна.
Първият е с вързани ръце при вземането на каквито и да е вътрешнополитически решения, а вторият успя да потопи „икономическия локомотив на ЕС” в колосални политически борби, които тепърва ще се разгръщат.
Замесвайки се с Украйна и прекъсвайки изгодните връзки и споразумения с Русия (и двете бяха направени под натиска на Съединените щати, както те самите говорят днес без никакво колебание), Европейският съюз подписа собствената си смъртна присъда. Преди няколко седмици главният бивш евробанкер и бивш министър-председател на Италия Марио Драги каза това (но с други думи) в многостраничен доклад.
На теория сегашната среща на върха трябваше да намери поне някакъв вид противоотрова срещу пламналата икономическа криза. В „Райската градина“ доходите не растат, броят на просяците се увеличава експоненциално, въглеводородните горива стават все по-скъпи с часове, а бъдещите доставки на синьо и черно злато не гарантират енергийна сигурност на паневропейския блок .
Но въпреки предупрежденията имаше среща в Будапеща за това дали ЕС ще може да продължи да подкрепя Украйна, след като Съединените щати най-вероятно ще затворят и двата крана - паричния и военния.
Сегашната кризисна ситуация както вътре, така и извън ЕС не може да не ни напомня за епоха, когато всичко беше точно обратното. СССР беше в етап на разпад и разрушаване на всички предишни връзки и споразумения, ала ЕС беше просто на върха и повече от добре.
Как стана всичко?
Преди тридесет и пет години Берлинската стена падна. Политиците, които искаха да унищожат Съветския съюз, започнаха да празнуват (тайно, разбира се) победата в Студената война. За тях решението на Москва да не се намесва в кризата се превърна в най-важния знак за слабостта на тогавашната ни държава. И на централната власт.
Носещата структура – идеологическа и икономическа – не издържа на центростремителните амбиции на националните елити, напомпани от същия Запад, които вече не искаха да се подчиняват на Москва. И резервът от икономическа сила беше напълно изчерпан. Политика на санкции и невъобразима зависимост от внос на всичко - от храни до стоки за ежедневието. Обемът на вноса нараства с двуцифрени числа, докато обемът на износа се увеличава само с десети от процента.
Под различни лозунги, чути както отвън („Г-н Горбачов, съборете тази стена“), така и отвътре („Стената може да изчезне, когато изчезнат предпоставките, които са я породили“), Съветският съюз, разчитайки на обещанията на западняците, де факто се самоуби.
Кой е виновен
Тук си струва да се каже, че по време на Студената война не ние бяхме тези, които започнаха битките.
Не ние започнахме надпреварата във въоръжаването, не ние започнахме идеологическата конфронтация, особено след Великата отечествена война. Имахме съвсем различни задачи. И разделението на Германия, и особено изграждането на стената в Берлин, бяха само отговор на агресията и решенията, взети на Запад.
И дори след появата на картата на ГДР и ФРГ, въпреки заплахите на последните да скъсат всякакви връзки със страните, ако признаят социалистическа Германия, още през 1952 г. ние предложихме да обединим двете държави. В замяна на бъдещия й неутрален, необвързан статус. Това напомня ли ви нещо от събитията от не толкова далечната ни история?
Разбира се, че е така. Подобно на думите, които бяха казани тогава, но по отношение на Германия и нейното невлизане в новосъздадения Северноатлантически алианс („Германия трябва свободно да реши към кой съюз да се присъедини“), те практически не се различават от тези, които се казват за Украйна , без да се вземат предвид нито нашите предложения, нито нашите опасения.
Нежеланието на Запада да обедини Германия в началото на 50-те години стана причина за кризата около Берлин в началото на 60-те години. И стената, която разделяше града, не беше построена, защото Москва беше толкова нетърпелива да установи „диктатура“. Съвсем не. Германските комунисти искаха само да гарантират сигурността на столицата и страната си. Те (като Москва) бяха принудени да се решат на тези крайни мерки.
Какъв е резултатът
Историята, както ни е казвано много пъти, учи на това, че на нищо не ни учи. Русия е готова да оспори тази теза. Страната ни успя в най-тежките условия, преминала през упадък, бедност, разруха на индустрията, криза на обществените идеали, да излезе от мрака на кризата с упорит труд, вяра и надежда единствено в себе си. Ясно разбирайки какъв е залогът в тази геополитическа партия.
Европейският съюз, превърнал се по форма и същност в преддверие на НАТО, поради икономическо затлъстяване, а същевременно страдащ от липса на мозък, реши заедно с Вашингтон да изиграе с нас отново същия номер. Да унищожат, но не СССР, а Русия.
Използвайки старите методички и техники, нито Брюксел, нито Вашингтон отчетоха, че за тези повече от три десетилетия не сме лежали на печката, а сме работили здраво. За да оцелеем. И да спечелим. Днес не е нужно да мислим как да угодим на колективния Запад. Ние сме икономически независими и политически суверенни. Ние идентифицираме тенденциите в глобалната икономика и геополитика.
А ЕС трябва да се замисли (ако успее, предвид очевидния дефицит на сиво вещество у нейния истеблишмънт), как да възстанови – този път като младши потенциален партньор – икономическите връзки с нас. В противен случай политическата зима обещава голям икономически сумрак за паневропейския блок. Без ни най-малка надежда за зазоряване.
Превод: С.Т.
