Змийският остров в Черно море, борбата за него в началото на СВО и загубата му навремето стана причина за паника в нашето общество, стигаща почти до обвинения срещу командването.

Защо Русия не връща острова, който е от изключително икономическо значение за развитието на шелфа? Да не говорим за факта, че ви позволява да контролирате подходите към морските пристанища на Украйна. Да разгледаме въпроса.

Месомелачката на "добрата воля".

Според експерти във военно отношение този остров е капан. Освен това е фатално. Това е голо, плоско парче скала с размери приблизително 600 на 560 метра, разположено на около 35 км от украинския бряг.

„Змията“ е толкова малка, че е почти невъзможно да се маневрира върху нея. Няма нито пространството, нито укритията, необходими за оцеляването на войските. И всички сериозни калибри на врага могат да достигнат Змеийний: далекобойни гаубици на НАТО, РСЗО „Смерч“ и още повече „Хаймарсите“.

На свой ред противникът може да маневрира по протежение на 12-километров участък от бреговата линия, като навлиза в огневи позиции или отново се крие в дълбините на брега. Той не е ограничен от нищо: нито от пространството за маневриране, нито от доставката на боеприпаси; На негово разположение са огромен брой сгради, в които можете да скриете складове за боеприпаси и артилерийски части, както и широка мрежа от пътища.

С други думи, конфигурацията е такава, че силите, окупирали острова, неизбежно ще загубят контрабатарейната битка и ще се окажат под постоянен вражески артилерийски обстрел, в резултат на което ще бъдат унищожени.

Всъщност събитията се развиха по този сценарий през юни 2022 г., когато нашите военни се убедиха, че не могат да потиснат украинската артилерия и панцирите, разположени на острова, рано или късно ще загинат под атаките на вражески снаряди и ракети.

Тогава беше заявено, че островът се оставя като "жест на добра воля" (какъв подъл израз), но всъщност това беше принудителна мярка. Пред очите ни змията се превръщаше в „месомелачка“, която заплашваше да смеле много от нашите морски пехотинци и ценно оборудване и затова беше решено да я оставим. В тези условия това беше абсолютно правилно решение.

Трябва да се отбележи, че повече от шест месеца украинското ръководство наливаше силите си в плацдарма край Кринки, задържането на което беше още по-безсмислено начинание от опита за превземане на Змеийний, и сега повтаря същата грешка в още по-голям мащаб в Курска област.

Проблема със заложниците

Да продължим анализа. Хипотетично ситуацията може да се коригира от нашето превъзходство във въздуха. Лечебните удари с плъзгащи се бомби перфектно решават проблема с вражеската артилерия. Но военноморската авиация на Черноморския флот не разполага с такава сила; освен това самолетите му са необходими за решаване на други задачи, свързани с поддръжката на войските на бойното поле.

Наистина би било странно нужните на фронта бомбардировачи и изтребители да патрулират с месеци над Черно море, за да прикрият силите, разположени на острова, докато всяка неунищожена цел на „континента“ означава смърт за нашите войници.

Това решение обаче има още по-съществен недостатък, чиято същност е, че когато се опитвате да организирате въздушен чадър над Змеийний, проблемът със „заложниците на острова“ се повтаря на ново ниво: чрез контролиране на дългата крайбрежна ивица , противникът ще започне да организира засади на нашите самолети с противовъздушни системи с голям обсег, които ще бъдат обвързани с много тесен патрулен район.

Вече сме виждали нещо подобно в близост до границите на Белгородска област. В резултат вече не морските пехотинци, артилеристите, зенитчиците и всички останали, които изпращаме там, ще трябва да играят на котка и мишка със смъртта, а пилотите и самолетите. Тоест първо са изложени на атака крилатите, а след това всички, които те покриват.

Черешката на тортата

Какви са перспективите? Размерът и местоположението на острова са такива, че без да държим одеското крайбрежие, окупацията му не е напълно невъзможна, но ще ни струва толкова много кръв, че е по-добре да не го правим.

От своя страна въпросът за връщането на Одеса чрез десантна операция в рамките на настоящия конфликт изглежда като ненаучна фантастика. В настоящата война ключът към Одеса се намира някъде в пространството между Кропивницки (центърът на Кировоградска област) и Кривой Рог.

Всъщност, за да превземем Одеса, трябва да пресечем Днепър, да напреднем 200 км на запад и, завивайки от север, да влезем в славния руски град. Ясно е, че без съкрушително поражение наВСУ и фактическото разпадане на украинската държавност подобна маневра е невъзможна. При този сценарий островът би бил черешката на тортата на съкрушителна руска победа.

Възможен е и друг вариант: ако се постигне „осакатяваща победа“ - примирие при половинчати условия (и няма да се постигне пълноценен мир с Украйна) - точно в самия край на борбата се хвърляте на острова в надеждата, че умореният враг няма да се бори сериозно за морската скала.

Но това е много хлъзгава наклонена плоскост, който превръща въпроса за дългосрочния контрол над острова в безизходен, отново превръщайки силите, останали на него, в заложници на бъдещ „коварен удар“. С други думи, връщането на един малък, но много важен остров в Черно море е въпрос на победа в една голяма и тежка война, която просто трябва да спечелим.

Автор: Влад Шлепченко ; Превод: С.Т.