Русия се готви да започне офанзива в Курска област с 50 000 войници, включително севернокорейски, съобщи „Ню Йорк Таймс“, цитиран от dariknews.bg, като се позова на американски и украински официални лица.
Според украински официални лица нападението ще започне в близко бъдеще. Украйна започна изненадващата офанзива в руската Курска област през август и удържа позициите си, въпреки че руските сили успяха да си върнат около половината от територията.
Според нова оценка на САЩ Русия е събрала 50 000 души, без да изтегли войниците си от източния фронт. Източната част на Украйна остава приоритет за Русия и тя е постигнала значителни успехи в южната част на Донецка област, както и край Торецк, Часов Яр и Купянск.
Въпреки че е успяла да си върне части от Курска област с ракетни удари и артилерийски огън, Русия все още не е предприела голямо нападение там, заяви американски служител пред „Ню Йорк Таймс“.
Новите сили идват в момент, когато Русия отбеляза най-тежките си загуби през миналия месец и според някои експерти севернокорейските войски може да заместват ранените и убитите руски войници.
Началникът на Щаба на отбраната на САЩ адмирал Антъни Радакин твърди, че през октомври Русия е губила средно по 1500 войници всеки ден.
Севернокорейските войски, които пристигнаха в Русия миналия месец, вероятно ще участват пряко в операцията в Курска област. Според украински официален представител войските са били разделени на щурмова и поддържаща част.
Русия ще трябва да отговаря за военните престъпления, извършени в Украйна, и да плати за причинените разрушения, независимо от евентуално бъдещо мирно споразумение, заяви ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел, цитиран от Франс прес и БТА.
"Мирът, за да бъде мир, а не просто прекратяване на огъня, трябва да бъде справедлив и траен", подчерта Борел, първият високопоставен европейски лидер, който посещава Украйна след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. По време на предизборната си кампания той обеща бърз край на войната, което кара украинците да се опасяват, че ще бъдат принудени да отстъпят пред териториалните искания на Русия.
"Това е предупреждение към онези, които казват, че тази война трябва да приключи, така че може и да я приключим възможно най-бързо, независимо от всичко", добави Борел по време на посещение в северната украинска Черниговска област. "Това, което има значение, е войната да приключи по начин, по който да има отговорност, да не е само икономическо възстановяване, а всеки да носи отговорност" за действията си, добави той, след като посети мазето на селското училище в Яхидне, където 300 украински цивилни бяха задържани в продължение на месец в жестоки условия от руските войски след нашествието през 2022 г.
Според киевските власти 11 души са загинали по време на този плен, който е прекратен, когато руските сили е трябвало да се оттеглят.
Борел предложи също така замразените от Запада руски държавни активи на стойност около 300 млрд. долара да бъдат използвани за възстановяване на Украйна след войната. "Те биха могли да се използват за изплащане на тези сметки и за компенсиране на хората, които са пострадали, за разрушенията, причинени от руското нашествие", заяви той.
По време на предизборната си кампания новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп постави под въпрос продължаването на американската помощ за Украйна и заяви, че може да сложи край на войната "за 24 часа", без да уточни как. Неотдавнашната му победа породи опасения в Украйна и Европа, че Киев може да бъде притиснат да направи отстъпки пред Русия, за да си осигури бързо мирно споразумение.
По данни на украинските власти от началото на руската инвазия досега са образувани около 140 000 преписки за военни престъпления. Срещу президента Владимир Путин и няколко високопоставени руски военни са издадени заповеди за арест от Международния наказателен съд, припомня АФП.
В Украйна вече са съдени задочно сержанти от армията за отделни деяния, но изправянето на отговорните лица пред съда остава затруднено. За Киев въпросът за наказателното преследване на престъпленията, за които е обвинявана Русия, е неразделна част от всяко мирно споразумение.
Усилията за създаване на международен трибунал обаче не се увенчаха с успех и засега международните партньори като ЕС и САЩ основно помагат на украинците да събират доказателства и да провеждат собствени разследвания, припомня АФП.
