Преди 35 години пада Берлинската стена. С това започва да се руши целият Източен блок, към който принадлежи и България. Днес София, Берлин и светът отбелязват годишнината от това събитие и повдигат нови въпроси: защо продължаваме да издигаме още стени и как да спрем да го правим.
Хората са помъкнали от вкъщи чукове и отвертки. Застанали са пред място, до което довчера никой не ги е пускал, и вече чегъртат тухлите от една постройка.
Тя всъщност е стена от десетки хиляди тухли. Хората смятат да ги разбият една по една и ще успеят да го направят.
Подобни картини заливат света на 9 ноември 1989 г. Те влизат в историята като „падането на Берлинската стена“ – физическият символ на разделението на Изток и Запад след Втората световна война.
Това е едно от най-значимите събития в близкото минало.
Сред хората, събаряли стената, и сред техните германски сънародници, научили за това от радиото, още в този ден настъпва ново разделение, валидно до ден днешен: едните са помагали на режима, изградил съоръжението, а другите са търсили избавление от същия този режим.
„За някои от [германците] това е щастливо събитие, което носи свобода и нови възможности. За други обаче е страшен момент, свързан със загуба и несигурност“, казва пред Свободна Европа д-р Сара Борнхорст от фондация „Берлинска стена“.
Борнхорст е сред организаторите на една изложба в Берлин, която се състои от интервюта. В тях говорят хора, преживели лично падането на стената.
Това е само едно от многобройните събития, с които Германия ще отбележи годишнината. Общото между тях е в това, че те няма само да регистрират историята отпреди 35 години, а ще търсят и връзката ѝ с това, което става днес.
Падането на Берлинската стена, 9 ноември 1989 г.
Днешният празничен дух на събитието е белязан от две големи войни – в Украйна и в Близкия изток, както и от ръста в подкрепата за националистически и крайнодесни партии по света.
Културологът проф. Александър Кьосев забелязва и друга връзка между събитията отпреди 35 години и днешния ден: „как живеем в този парадоксален свят, раздвоен между спомена за разрушаването на Берлинската стена и стремежа да се строят нови стени“, казва той пред Свободна Европа.
За да обърне внимание на този парадокс, Кьосев организира Фестивала за европейска солидарност, който ще протече в София. Първото му издание е наречено „Стени“, а целта му е да събере на едно място различни поколения – тези, които имат спомени отпреди 35 години, и тези, родени в света след 1989 г.
Крачка назад
След края на Втората световна война през 1945 г. Германия е превзета от съюзниците, победили Адолф Хитлер. Те обаче не са носители на една и съща политическа култура.
Армията на комунистическия СССР е навлязла в източната част от Германия, която по-късно започва да се нарича Германска демократична република (ГДР). Останалата западна част е наречена Федерална република Германия (ФРГ).
В десетилетията, които предстоят, светът познава тези две части като Източна и Западна Германия. ГДР става част от тоталитарния комунистически блок под контрола на СССР, а ФРГ остава в капиталистическия Западен свят.
Столицата Берлин е разположена изцяло в Източна Германия, но и тя е разделена на две – Западен и Източен Берлин. Двете части на града се контролират съответно от САЩ и от СССР.
Цели 16 години след войната между двете части на града няма физическа граница. Но през 1961 г. тухла по тухла е построена една стена с бодлива тел, разорана бразда и комунистически граничари до нея. Светът я кръщава Берлинска стена. В следващите години тя се превръща в символ на разделението в Европа.
Приятели и семейства остават разделени от нея в двете части на Берлин, без да имат възможност да се съберат. Хората, които се опитват да прескочат стената, са осъждани или убивани. Легалното пътуване от източната до западната част е невъзможно.
Хиляди германци от комунистическата част започват да пътуват до други страни, останали под контрола на СССР с надеждата нелегално да преминат други граници и така да се озоват в Западния свят. Те смятат, че другите граници – например между България и Турция или между България и Гърция – не са охранявани толкова строго. Но това е грешка. Тези хора също са убивани на място или задържани и връщани обратно в Източна Германия.
В средата на 80-те години ситуацията в СССР, а оттам и в целия Източен блок, започва да се променя, а ограниченията се разхлабват.
Настъпва момент, в който властите в Източна Германия решават постепенно да отменят забраната за пътуване на Запад.
По време на пресконференция на 9 ноември 1989 г. репортер пита секретаря по информацията на ГДР Гюнтер Шабовски кога ще влязат в сила промените, разрешаващи пътуването. Шабовски погрешно отговаря: „Незабавно“.
Падането на Берлинската стена, 9 ноември 1989 г.
Хиляди жители на Източен Берлин обаче чуват това и се отправят към стената, за да започнат да я разрушават с чукове, щанги и отвертки и да преминават от другата страна.
Това събитие променя целия свят.
Минава още година и двете части на Германия се обединяват. Били са разделени в продължение на 44 години.
Днешно време. Фестивалът „Стени“
Александър Кьосев, който е роден през 1953 г., добре си спомня тези събития. Разказва, че гледката на „малките хора с чукове, които танцуват върху стената“, оформя неговото поколение.
„Стената изчезна, сякаш не е била. Беше велико преживяване“, казва Кьосев, който е и директор на Културния център на Софийския университет.
Той смята за трагичен факт това, че днес, 35 години по-късно, светът продължава да гради нови стени – физически и символни.
Това го подтиква към идеята за фестивала „Стени“, който се провежда в София през октомври, ноември и декември като първото издание на Фестивала за европейска солидарност.
Целта му е да предложи идея за патриотизъм, различна от популизма и национализма. Идея, според която европейската принадлежност не е в противоречие с българската национална идентичност, а се съчетава с нея.
Портрети на хора, загинали при опит да преминат Берлинската стена. Цветята пред тях са оставени по повод
30-ата годишнина от падането на стената през 2019 г., Берлин.
Първото издание на фестивала е посветено именно на годишнината от падането на стената. В него има концерти, изложби, литературни четения. Има и съвсем академична конференция, която ще се проведе от 11 до 13 ноември с участието на изследователи от България, Германия, Великобритания, Франция, Полша и др.
Ще има и няколко публични дискусии:
Една от най-емоционалните прояви се очаква да бъде един пърформанс на 11 ноември, наречен „Ростропович срещу стената“. Това ще стане пред мемориала на Берлинската стена в градинката пред Националния дворец на културата (НДК).
Тогава виолончелистът проф. Анатоли Кръстев ще повтори жеста на руския виртуоз Мстислав Ростропович, който точно 35 години по-рано прави импровизиран концерт със сюити на Йохан Себастиан Бах сред отломките от стената в Берлин.
„Стените в съвременната визуална култура“ с визуални артисти и куратори на 12 ноември;
„Медиите, които рушат и издигат стени“ с журналисти на 13 ноември;
„Стени и мостове: перспективата на дипломатите“ с дипломати от няколко държави на 13 ноември.
Мстислав Ростропович
В дните между 14 и 16 ноември ще се проведе поредица от „Литературни срещи“ на фондация „Прочети София“. В тях ще участват руският журналист и писател Михаил Зигар, украинската писателка Катя Петровская, германската журналистка и писателка Джаки Томе, българските автори Георги Господинов, Надежда Радулова, Йоанна Елми, Стефан Иванов, Пламен Дойнов и др.
За Кьосев е важно фестивалът да обединява и културни, и научни събития, „защото солидарността в Европа е граждански проблем, който засяга всички професии и социални прослойки“.
Солидарността е нещо повече
Като част от фестивала още миналия месец се проведе специален пърформанс за деца със заглавие „Да строим, да бутаме“.
„Децата бутаха една пародийна Берлинска стена от големи картонени кубчета. Докато я строяха отново, се получаваха други стени – между Израел и Палестина, между Мексико и САЩ“, казва Кьосев.
За по-големите ученици пък е подготвена специална лекция на Кьосев и проф. Светослав Малинов, която ще бъде предложена за включване в програмата по гражданско образование за 11. и 12. клас.
„Младите хора живеят в едно изключително интензивно настояще, което по-малко се интересува от миналото. Затова държим на образователния момент“, казва Кьосев.
Известният стенопис с целувката между лидерите на СССР и ГДР Леонид Брежнев и Ерих Хонекер върху най-дългото
останало парче от Берлинската стена, познато днес като East Side Gallery.
Това е свързано и със солидарността между поколенията и мотото на фестивала, според което „солидарността е нещо повече“.
„Солидарността е нещо повече от институционалното единство на ЕС. То е фантастично, но не е постигнало едно важно нещо и това е усещането за европейско „ние“, което кара европейските граждани да са солидарни един към друг и понякога дори да рискуват живота си един за друг“, казва Кьосев.
А какво става в Берлин
Германия също отбелязва 35-ата годишнина от падането на стената с дълга поредица от събития, които трудно ще съберем в един текст.
На 9 ноември в Берлин ще има голям концерт под надслов „Фестивал на свободата“. Планирани са десетки интерактивни изложби, специални тематични турове и събития на открито.
Свободна Европа се свърза с фондацията „Берлинска стена“, която също организира събития по повод годишнината. Една от изложбите в посетителския ѝ център се състои от видео интервюта на 17 свидетели на падането на Берлинската стена.
Това са хора както от Източна, така и от Западна Германия, както тийнейджъри, така и възрастни през 1989 г. Затова и всеки от тях има различен спомен от падането на стената.
Сред тях има жена, която се е борила за правата на бежанците в Западна Германия, и мъж, който е работил за полицията в Източна Германия и е изпаднал в безизходица след падането на стената.
„За нас беше важно да покажем тези различни перспективи, защото официалното честване е силно фокусирано върху щастливата страна на събитието. Но то има и друга страна, с повече несигурност, нарастващ расизъм, безработица и разочарование“, казва Сара Борнхорст от фондацията.
По думите ѝ различните преживявания може да си противоречат, но това не е проблем. Няма едно вярно и едно грешно нещо. Вместо това трябва да има диалог между различните гледни точки.
„Живеем във време на поляризация и се надявам това да бъде една покана да си говорим и да се слушаме взаимно“, казва още Борнхорст.
