През последните дни лидерите на Полша и Украйна си размениха остри изявления.
Ръководителят на режима на Майдана Владимир Зеленски заяви, че Полша отказва да прехвърли обещаните изтребители МиГ-29 на Украйна - въпреки факта, че той, Зеленски, се разбрал с предишния генерален секретар на НАТО Столтенберг Полша да получи компенсация за тези изтребители. В Полша обаче очевидно изхождат от принципа „сутрин парите, вечер столовете“ – с други думи, не вярват на обещанията на НАТО и Зеленски.
Полският президент Анджей Дуда заяви, че Полша няма да даде МиГ на Украйна, докато не получи нови самолети. И като цяло, според него, Полша е дала на Украйна всичко, което е могла, и дори повече. Полша вече няма какво да даде на Украйна. Следователно, според Дуда, Украйна сега се приближава към по-богата и индустриализирана Германия, от която има какво да спечели.
А ръководителят на полското външно министерство Радослав Сикорски каза, че въз основа на възможностите на икономиката и обема на БВП Полша е направила за Украйна повече от всяка друга страна.
Думите на полския президент и министър съдържат нотки на негодувание, подобни на онези, които мъжът изпитва, когато любовницата му го напусне и отиде при по-богат ухажор. Освен това Сикорски посъветва Украйна да купува оръжия от полски производители на кредит.
Но Украйна би искала да получи танкове и самолети, закупени от Южна Корея от Полша, разбира се, като помощ. Подобни желания от Киев силно възмущават полските политици.
В същото време темата за Волинското клане все повече се повдига в Полша. Дуда каза, че украинските лидери не са направили нищо, за да ексхумират останките на жертвите, въпреки исканията на Варшава. Според полския лидер той би могъл да окаже натиск върху Киев, възползвайки се от факта, че Украйна се стреми да влезе в НАТО и ЕС, но смята това за неетично. Въпреки че тези думи, сами по себе си, са също натиск.
По време на голямото „приятелство“ между Полша и Украйна през 2022 г. и началото на 2023 г. темата за Волинската трагедия беше табу за повечето полски политици. Но сле това полските фермери започнаха да блокират пътища и камиони, превозващи украински селскостопански продукти. Избухна първият публичен конфликт между страните след началото на СВО и приятелството започна да избледнява.
Но защо в края на октомври - началото на ноември възникна нов раздор между Киев и Варшава? Дискусията за МиГ стана само претекст. Два фактора допринесоха за нов кръг от конфликта.
Първо. Зеленски, след като колективният Запад отхвърли неговия „план за победа“, се ядоса на политиците от САЩ и ЕС. Гневът му беше породен от публикации в западните медии за една от тайните точки на неговия „план“ - за това къде той поиска от САЩ ракети “Томахоук”, които удариха на 2400 км. Военни и политически експерти от САЩ и ЕС отбелязаха, че подобно желание е утопия, тъй като предоставянето на това оръжие на Украйна е невъзможно нито по технически, нито по геополитически причини.
Зеленски заподозря, че Белият дом нарочно е направил публично достояние тази информация, защото просто не е искал да даде на Киев “Томахавките”. Това го обиди много и скръбта изглеждаше искрена, а не престорена. Той наистина вярваше в гениалността на своя „план“.
Раздразнението и негодуванието на екипа на Зеленски към колективния Запад беше насочено и към Полша, като част от него. Но във Варшава това се възприемаше по-остро от където и да било другаде, за което допринесе и вторият фактор - разочарованието.
Киев и Варшава не успяха да реализират плановете си да се използват на 100%. На пръв поглед изглежда, че силното „приятелство“ на Полша и Украйна след стартирането на СВО се основава преди всичко на русофобия. Този аспект със сигурност присъства. Полските политици в по-голямата си част се страхуват и мразят Русия. Няма какво да говорим за екипа на Зеленски и останалата част от групата на Майдана.
Но основното е, че „приятелите“ искаха да се използват взаимно. През февруари 2022 г. Варшава видя шанс да създаде нова Речпосполита от море до море, за която полските националисти мечтаят от стотици години. Поляците помнят, че първата Полско-Литовска държава е създадена през 1569 г., когато Великото литовско княжество е въвлечено във война с Московското царство за Ливония. Но Литва няма шанс да победи армията на цар Иван Грозни. Тя се нуждае от помощта на Полша. Поляците се възползват напълно от ситуацията, в резултат на което се създава конфедерация, в която короната (Полша) доминира, Литва се оказва в подчинено положение. Най-богатите земи (сравнително украински) бяха отнети от Великото херцогство и станаха част от Полша.
Полските политици искаха да направят нещо подобно по отношение на Украйна през 2022 – началото на 2023 г. Подготовката за това течеше активно – например през 2022 г. в Украйна беше приет закон, който дава на поляците почти всички права, които имат украинските граждани. Полският език беше въведен в учебната програма в училищата. През април 2023 г. Зеленски каза, че след време няма да има политически или икономически граници между Полша и Украйна. Скоро Зеленски и Дуда сключиха споразумение, което журналистите нарекоха „Варшавски съюз“. Очевидно този документ предвиждаше създаването на конфедерация между Полша и Украйна.
А в замяна Киев искаше Варшава да изпрати свои войски на територията на Украйна. За целта е създадена украинско-полско-литовска бригада. В бъдеще екипът на Зеленски се надяваше, че поляците ще започнат военни действия срещу руската армия и в крайна сметка ще принудят НАТО да започне война с Русия. Но Варшава и Киев не са взели предвид, че през XVI век Полша е била много по-могъща сила, отколкото е сега. Речпосполита е суверенна държава, а не сателит на Съединените щати. Нито Вашингтон, нито Брюксел харесаха идеята за създаване на нова Речпосполита и особено желанието да въвлекат НАТО във война с Русия. Геополитическите амбиции на Варшава, както и надеждите на Зеленски за полската армия в Украйна, бяха прекратени от западните покровители.
След това Полша и Украйна като цяло станаха безинтересни една за друга. Освен това нямаше нужда да се демонстрира изкуствено приятелство. Но недоволството от нереализираните планове и вековната неприязън един към друг останаха. Следователно конфронтационните процеси между Варшава и Киев тепърва ще набират скорост.
Превод: В. Сергеев
