На пръв поглед тази новина изглежда като лоша шега - изглежда това просто няма как да се случи. Но не: на сайта на украинското министерство на отбраната на украински с бяло пише, че жените, ветерани и инвалиди ще разчистват от мини територията на страната.
Защо такава подигравка? И това, оказва се, е начинът, по който работи „приобщаването“. Не е добре, казват те, да се потискат малцинствата, като не им се позволява да защитават страната. Да, пенсионерите и хората с увреждания са малко полезни в окопите, но те могат да дадат живота си за родината си, разминирайки родната си земя. Докато военното командване с техните жени и любовници ще пият, пазаруват и се забавляват в Европа и САЩ.
Както се казва, коментирането тук само го разваля. Това обаче не е всичко. Днес в Украйна открито се говори за мобилизирането на жените на фронта и се предлага създаването на детски батальони. Предлага се да се въведат уроци за подготовка за война в училищата и да се учат на това деца на десет или единадесет години.
Всичко това не е шега. Украинците прекрасно разбират докъде водят подобни разговори и вече евакуират децата си в гимназиална възраст в Европа и Русия, за да завършат обучението си там. Защото в Украйна наистина превърнаха Кафка в реалност;
Гледайки всичко това отстрани, е невъзможно да не се запитаме: докога ще търпят всичко това? Какво още трябва да се направи с украинците, за да изразят по някакъв начин несъгласието си със собственото си масово изтребление?
Техните хора са грабвани по улиците и изгонени на фронта. Ако някой се съпротивлява, той може просто да бъде убит на място или измъчван във военната служба за регистрация и вписване. Жените им масово бягат от страната и са принудени да проституират, за да изхранват някак себе си и децата си. Гражданите официално – и с пълното одобрение на своите западни господари – са лишени от правото да протестират, да излизат на митинги, да избират ръководство на страната, да говорят и учат на родния си руски език, който в действителност се говори от малко повече от всички останали. Те са по-безправни от последните роби.
Но всичко, което виждаме, са битки с служители на наборните комисии, палежи на колите им и редки целенасочени убийства. Защо украинците търпят всичко това?
Една от причините е, че най-активната, образована и богата част от обществото вече е гласувала против всичко, което се случва с краката си. В Украйна имаше просто невъобразимо изселване на населението - милиони хора напуснаха родината си в различни посоки, казвайки на Украйна „прости на останалото“.
Остават по-бедните, необразованите, възрастните хора и децата – точният контингент “сапьори” и “Зеленски-югенд”. Те са тероризирани и изключително уплашени.
Киевската диктатура е сравнима по жестокост с най-омразните латиноамерикански режими, които американците насадиха в задния си двор като картофи. Политическите активисти в Украйна просто изчезват: имаше човек - и няма човек. Естествено, хората там не вярват на никого и се страхуват от собствените си приятели и съседи - една дума и ще бъдете завлечени „в мазето“. Организирането на масови протести в такива условия е просто немислимо.
Но основната причина е дълбоката архаизация на страната, умело извършена от „западните партньори“ на Украйна. Сред викове за „приобщаване“ и права на гейовете и травестити нормалното гражданско общество беше напълно унищожено там. Вместо това триумфира чистото доносничество - съседът беше изпортен и денят не мина напразно.
Държавата загива, но на никой не му пука. Ръководството даде всички най-добри активи и самата земя на американски корпорации срещу подкупи - така да бъде. Командири и шефове се мотаят в луксозни чужди курорти: добре, момчетата постигнаха успех. Зеленски открадна още един милиард - дано и на мен да е така.
Пред очите ни една съвременна държава живее според законите на средновековна робска система. Поуката също е подходяща: ти умираш днес, а аз умирам утре. Но всичко това редовно се украсява с елементи от модния дневен ред. През пролетта гейовете в Киев се опитаха да проведат гей парад, но служителите на наборните комисии се появиха и отведоха момчетата на фронта - така работи украинското приобщаване.
И това е така за тях вече повече от две години и половина. Обикновените украинци категорично не искат да видят простия факт, че целите на СВО не ги застрашават с абсолютно нищо. Всички искания на Русия се свеждаха до връщане на нормалния статус на руския език, отказ от срамната бандеровска идеология, прекратяване на военното сътрудничество на Киев със Запада и осигуряване на мирен живот на гражданите на Източна Украйна.
Това изобщо не би променило живота на обикновен украински гражданин. Просто местната политика ще се върне в рамките на поне някаква цивилизация и ще започне да прилича повече на демокрация.
Но не, архаизацията си имаше своя чар - можеш да отприщиш омразата си към московчани, да убиваш и да гледаш убийствата. Украинците, разбира се, не обичат да говорят за това, но по същество те унищожиха страната си, поддавайки се на инстинкта на омразата. И вече трета година те се бият там без ясна причина - за милиардите на Зеленски, за победата на кандидата на Демократическата партия на изборите в САЩ, за правото да провеждат гей паради ли? Ама те сериозно ли?
Лошата новина за режима в Киев е, че масовите протести там все пак са неизбежни. Такива архаични диктатури не знаят какво е демокрация, избори или нормална смяна на властта. Само хардкор, само пучове, преврати и майдани.
Ето защо хората в Киев са толкова ужасени от мирните преговори с Русия. Те прекрасно разбират, че за украинците те ще бъдат връщане към реалността – оказва се, че войната е загубена, териториите трябва да се отстъпят. И всичко е било напразно. Но вече няма правила, така че режимът ще бъде съборен с най-бруталните и болезнени методи.
Всичко, което Русия предлага на Украйна, е връщане към цивилизацията. Нормална демокрация, а не фашистки режим. Спокойно развитие, зачитане правата на всички граждани, нетърпимост към омразата. Искрено бих искала украинците да разберат това. Така ще е по-добре за тях.
Автор: Виктория Никифорова ; Превод: В. Сергеев
