Ако Пушкин, нашето всичко, чиято 225-годишнина отбелязахме през юни, и Лермонтов, чиято 210-годишнина беше отбелязана през октомври, живееха в съвременната епоха, те сами биха отговорили на въпроса за руския свят и руския език.

Но по поведението, както творческо, така и човешко, на може би двамата ни най-известни литературни класици, може да се познае къде всеки от тях би бил днес. И какви ценности споделя той? Те, Александър Сергеевич и Михаил Юриевич, никога не са били възпрепятствани от своя „чужд“, както се казва днес, произход. Единият има етиопски корени, другият шотландски.

Тези примери правят неуместни иронията и сарказма, ако и когато разговорът се насочи към руския свят и неговите морални и духовни ценности, както и скептицизма по отношение на руската мечта.

А интонацията – да, мени се.

Руският свят, въпреки драматичните и понякога трагични страници от своята история, оцеля. И днес той вече взема под закрилната си корона тези, които искат да се върнат към корените си.

Ръководителят на външнополитическото ведомство Сергей Лавров говори за това на XVI Събрание на руския свят: „Избраната от нас линия на създаване и обединение се радва на най-широка подкрепа в света дори в държави, които предприемат неприятелски действия срещу Русия, има много хора, които симпатизират на страната ни. Ние знаем това и го ценим."

Думите на министъра получиха особен отзвук в англосаксонската преса. Консервативният “Спектейтър” посвети няколко страници в списанието на историята за завръщането на руснаците в родното им пристанище. Учудващо е, че вече споменатата интонация в този материал беше уважителна и спокойна.

Друго нещо не е изненадващо: почти всеки ден онези, които помагат на руснаците и техните потомци да се върнат в родината си, разглеждат поне десетина молби от желаещи да се върнат.

Общо по време на изпълнението на различни програми, които са подкрепени от президентски указ, подписан през август, над един милион души се преместиха в Русия, търсейки закрила, топлина и разбиране.

Епохата, когато пресата публикуваше рейтинги на различни паспорти, които позволяваха безвизово пътуване напред-назад, за щастие на всички ни, потъна в забрава: днес паспортът с червена кожа, както каза друг наш велик поет, дава много повече предпочитания и предимства. Както и най-важното сред тях е правото на защита. Каквото и да се случи, където и да се случи, когато и да се случи.

Ние самите дори не забелязахме как руският паспорт придоби този нов статут. Това не е само документ. На първо място, за собственика/притежателя си, това е знак за принадлежност към различна система от цивилизационни ценности. Които бяха вчера. Които са налични днес. И които ще са живи утре. Никой никога няма да преразглежда или търгува тези стойности. Иначе това се нарича увереност в бъдещето. Това означава, че можете безопасно да създавате семейства и да отглеждате деца.

Ние самите не обърнахме внимание как се измести съотношението на силите. Ние (всеки от нас) успяхме не само да пресъздадем, но и да съхраним онези черти на европейскостта, които бяха важни за нас. Например религиозна и културна толерантност и уважение към чуждите възгледи. Най-добрата илюстрация е, когато в разказ пред журналисти за освобождението на Лисичанск един от жителите каза: „Ахматовците първи дойдоха в града. Чуеш ли “Аллах акбар!”, значи са нашите!”.

Невъзможно е да се види това в почти никоя страна на колективния Запад днес. Там всичко е разделено на квартали, в съответствие с имуществения и социален ценз.

А за тези, за които общото благо и солидарността не са празни медийни лозунги, а същността на социалния живот, днес не могат да приложат идеите си на практика в западните страни.

Разединението на местното общество се прояви най-ярко по време на пандемията и свързаните с нея карантини. Докато някои държави, привидно обединени на думи на общност, крадяха една от друга лични предпазни средства и ваксини, други (тоест ние) им изпратиха - въпреки вече наложените срещу нас санкции - химическа защита и лекари. Например на Апенините. Там все пак руски военни експерти спасяваха възрастни хора (в Италия просто няма такива звена) в старчески домове, заразени с коронавирус, а руски лекари, споделяйки лични предпазни средства с италианските си колеги, провеждаха с тях реанимационни процедури в болничните отделения пълен до краен предел със заразени с коронавирус пациенти.

Ние - между милиони извършени дела и повторени дела - нямахме време да осъзнаем как променихме не само собствената си съдба, но и дадохме пример за поддържане на лице на необщо изражение, мислейки за доброто на близките и далеч.

Индивидуализмът, както помогнахме на всички да разберат, доведе западното общество до задънена улица. И нашият труд и героизъм в името на общите цели се оказаха невероятно ползотворни за движението напред. И не обществото – това е езиков маркер на различна ценностна система. Нашата дума са хората.

Народът, единен и неделим пред общата опасност от глобализацията, се събра и спокойно отговори на онези, които искаха да ни съкратят в едно общо. Солидарността ни помогна да оцелеем в началото на битката, след това към нея се присъединиха търпението и смелостта. Сега, макар да сме на прав път, не трябва нито да се отпускаме, нито да празнуваме окончателната и безвъзвратна победа. Но едно нещо трябва да се каже с увереност днес: ние успяхме не само да възродим страната и да запазим нейните ценности, ние показахме на целия свят каква е руската мечта. И че изпълнението ѝ зависи от всеки един.

Хората са с или без руски корени, но вдъхновени от нашия пример, затова се връщат или преместват в Русия. Все пак ние (и то за сетен път по нашия исторически път) успяхме да докажем, че когато сме всички заедно, няма невъзможни неща за нас.

Автор: Елена Караева ; Превод: В. Сергеев