Въпреки силния старт на Камала Харис, състезанието вече е изравнено. Трезвият анализ на грешките на нейната кампания е от съществено значение за напредъка на демократите.

След броени дни изборът на Америка ще стане ясен и половината страна ще въздъхне с облекчение, а другата ще настръхне от ужас. Не мога да предскажа какво ще се случи, нито имам представа дали нещо може да преобърне тези избори. Това, което искам да предложа, е честна оценка на кандидатите и залозите в надпреварата. Това, разбира се, са две много различни неща, особено като се има предвид, че единият кандидат открито говори, че ще преследва враговете си и че ще пусне армията срещу американските граждани, които му се противопоставят. Същият наскоро проведе митинг в Медисън Скуеър Гардън, за който бъдещите поколения ще напишат, че е извадил на показ насилствените авторитарни импулси на Америка. Доналд Тръмп винаги е разчитал на расизма и ксенофобията, за да наелектризира своята електорална база, но нещата станаха още по-грозни през последните няколко месеца. Атаката срещу хаитянските жители на Спрингфийлд, Охайо; рекламата, насочена срещу транс хората, завършваща с посланието „Камала е за тях. Президентът Тръмп е за теб”; необузданата и в известен смисъл освободена енергия на митинга в Ню Йорк не трябва да се разглежда като театър, а по-скоро като директна заплаха за уязвимите групи в Америка.

Във вторник милиони американци ще гласуват за Камала Харис, защото виждат Тръмп като пряка заплаха за бъдещето на страната. Но предполагам, че повечето от тези гласоподаватели нямат никаква представа каква е управленската програма на Харис, нито пък ги интересува, важното е, че тя не е Тръмп. След много силен старт на кампанията си, който включваше претъпкани митинги и енергични речи, Харис се върна към амплоато си на неразпознаваем кандидат, когото гласоподавателите на Демократическата партия отхвърлиха на първичните избори през 2019 г. По отношение на ключовата тема за имиграцията тя избра да повтаря едни и същи опорни точки, най-вече за това как действията на Тръмп са спрели законопроекта за границата, подкрепен и от двете партии. Ако е вярно, че имиграцията ще реши този вот, тогава Харис малко или много реши да замете проблема под килима. Нейното настояване, че Тръмп би предпочел да политизира, отколкото да реши проблема, всъщност не изяснява какво би направила самата тя, както и ръководството на демократите по отношение на границата. Тя не отдели много време да обясни какво точно е представлявал въпросният закон и защо го смята за добра идея.

В речта си в парка Ellipse, Вашингтон, миналия вторник, тя отдели не повече от минута за имиграцията и отново повтори репликата си за това как предишната й работа като главен прокурор на „граничен щат“ (Калифорния) й е дал поглед върху „хаоса и насилието, причинени от транснационални престъпни организации“. Тя призна, че „ние сме нация от имигранти“, но, както и по време на цялата кампания, не успя да даде силни аргументи в полза на законната имиграция, нито се противопостави открито на ужасяващия език, който Тръмп и неговият вицепрезидент, Джей Ди Ванс, използват. Най-близо до това да покаже истинска съпричастност към имигрантите беше в интервю за Националната асоциация на чернокожите журналисти, но дори тогава тя странно побърза да смени темата с проблема за затварянето на училища в Спрингфийлд, Охайо. Харис цитира расистките жилищни политики на семейство Тръмп и неговите имотни афери в близост до Сентрал Парк, които, макар и отвратителни сами по себе си, са напълно несериозни в този разговор. Вярно е, че кампанията на Харис и различните комитети, които я подкрепят, дават положителна визия на имигрантите в телевизионните реклами в колебаещите се щати, но рядко се чува самата Харис да казва нещо за имиграцията, което да не включва думите „Тръмп“ и „двупартиен законопроект за границата“.

Това се оказа подходът на нейната кампания спрямо чувствителните теми – да се върви по линията на най-малкото съпротивление, да се повтарят опорни точки и празни приказки пред избирателите отляво, които искат имиграционна политика, приветстваща бежанците и търсещите убежище, справедливо икономическо преразпределение и по-малко интервенционистка външна политика. Какво означава да признаеш, че сме нация от имигранти? Какво планира Харис по отношение на законната имиграция? Тя имаше повече от три месеца, за да намери отговора. Що се отнася до друг ключов въпрос, който тя засегна единствено чрез повтаряне на уклончиви реплики и баналности - думите „Газа“ и „Близкият изток“ не се появиха нито веднъж в заключителната й реч във вторник.

Такива настроения са трудни за улавяне в социологическите проучвания, но уклончивите отговори на Харис или, може би, липсата й на въображение, може да са намалили голяма част от ентусиазма на либералните избиратели. Към момента единствените изявени либерални скептици по отношение на Харис са хората, които работят в социалните мрежи. Ние, коментаторите, които трябва да анализираме всяко интервю, всеки туит и всеки митинг, сме може би единствените, които я разглеждат като приятел, който се е отбил неочаквано на гости, но след това е останал по-дълго, отколкото е прието. Казват ни, че хората, които не прекаляват с медиите, са много ентусиазирани от Харис. Това обикновено би било добро предположение - мейнстрийм медиите, както и социалните медии, често са извън реалността. Но в този изборен цикъл, опасявам се, пристрастията са в друга посока: хората, които настояват, че има огромна народна подкрепа за Харис въз основа на нейния чар и заслуги, са част от един голям онлайн балон, който се състои от либерални избиратели. Те просто са решили, че Харис е кандидатът, за когото ще гласуват, за да не дойде Тръмп. Това не означава, че те вярват, че Харис е лош вариант – все още сме далеч от изборната картина през 2016 г. по отношение на двама напълно неприятни кандидати – но означава, че Харис не се е самоопределила по никакъв смислен начин.

Не съм сигурен дали бе възможен друг развой на събитията. Харис беше захвърлена в светлината на прожекторите при неблагоприятни обстоятелства и направи това, което трябваше да направи: да изглежда като надежден кандидат и да наизусти опорните си точки. В началото на нейната кампания я призовах за повече медийни изяви, защото обществеността заслужаваше да научи защо е променила позицията си по основни въпроси като фракинга и здравното осигуряване, а и защото смятам, че е нормално човек, който се кандидатира за президент, да отговоря на въпроси. След известно колебание в началото, Харис се престраши да обиколи медиите, като се появи в популярни подкасти като „Call Her Daddy“, радио предавания като „The Breakfast Club“ и в легендарни телевизионни предавания, включително „60 минути“. Да я следите в тези интервюта е като да слушате как музикална група свири една и съща песен за различни аудитории. Има пламенното изпълнение на „Тръмп уби двупартийния законопроект“, запазено за Fox News и след това по-премисленото „Тръмп уби двупартийния законопроект“ за дълги подкасти. Човек очаква известна доза увъртане от един политик, но талантът е да го правиш с изящество и находчивост.

Има ли значение всичко това? Вероятно повече, отколкото могат да повярват заровилите глави в пясъка демократи, които се радват на всяка нейна медийна изява, но може би не чак толкова много. Както съм отбелязвал и преди, наблюдавам Харис като политик откакто се преместих в Сан Франциско от почти три десетилетия и винаги съм бил поразен как тя никога не успява да отговори на въпрос директно. Това допринася за известно недоверие сред нерешилите за кого да гласуват, но така или иначе фактът е налице -  Харис премина дългия път от окръжен прокурор на Сан Франциско до кандидат за Овалния кабинет. Ако отговарянето на въпроси с престорена, но правдоподобна замисленост беше всичко, което имаше значение, Линдзи Греъм щеше да бъде президент.

Заобикалянето на болезнените теми обаче ще се отрази на нейното президентство, ако спечели. Изправена пред вероятен републикански Сенат и крехко мнозинство в Камарата, тя ще бъде възпрепятствана при приемането на каквото и да е съществено законодателство. Не мисля, че тя ще отмени изцяло по-лявата икономическа политика на Байдън и вярвам, че ще се ангажира да стимулира сектора на здравните грижи и правото на аборт. Дали ще успее да прокара нещо от това е съвсем друг въпрос. Но въпреки че не смятам, че е честно да обвиняваме президента за пречките, създадени от други части на правителството, Харис все пак беше вицепрезидент през последните четири години - факт, който тя иска американската общественост да забрави. Ако се надяваме на силни действия по отношение на абортите и границата - а Харис ни уверява, че страната е изправена пред криза и на двата фронта, изглежда разумно да се запитаме защо администрацията на Байдън-Харис не предприе повече действия, особено като се има предвид, че Харис така и не обясни с какво тя ще бъде по-различна от бившия си шеф.

Ето какви са позициите на демократите, дни преди изборите: Тръмп е по-лош от всякога и Харис, жива или мъртва, трябва да го победи. Безпокойството, обхванало либералните кръгове през последните няколко седмици, не е реакция на социологическите проучвания, които не са се променили по никакъв съществен начин, а по-скоро на осъзнаването, че Харис просто не е кандидатът, за който я смятахме само преди няколко месеца. Добре е да признаем, че Харис не представлява нищо друго освен още четири години без Тръмп. Дори неофициалният слоган на кампанията й – „Няма връщане обратно“ – признава това.

Необходимо е да си дадем ясна сметка за всичко това, защото се вижда, че кампанията на Тръмп е станала по-безумна и по-опасна. И въпреки че фанатизмът стана отличителна черта на Тръмп през последното десетилетие, новооткритите му "мишени" влошават ситуацията. Лъжите за хаитянските жители на Спрингфийлд и трансфобската му реклама от миналия месец не могат да бъдат разглеждани като част от някакво обезумяло шоу или таргетирано послание. Те са точно това, което либералите казват: тържество на лъжата и жестокостта. Въпреки това не вярвам, че Тръмп ще осъществи целия "Проект 2025" (бел. ред. крайно дясна програма за трансформиране на американското общество), ако бъде избран – той е твърде разсеян и нефокусиран, за да направи нещо толкова мащабно. Това, което изглежда много по-вероятно, е че вторият мандат на Тръмп ще доведе до безпрецедентна кражба от обществени програми като социално осигуряване и медицинска помощ, пълно господство на технологичните олигарси и олигарсите на Уолстрийт, а в дългосрочна перспектива и до унищожаване на вярата на обществото в правителството. Първите няколко месеца ще бъдат истинско шоу на ужаса за семействата на имигранти, които ще бъдат разделени и депортирани. Срещу тези действия биха въстанали градските улици и милиони съвестни американци, които вероятно изобщо няма да се запишат в Демократическата партия, която и без това ще е заета да мисли кого да издигне на изборите през 2028 г.

Често мисля за либералните лоялисти по време на тези избори, отчасти защото се чудя дали колективната заблуда и пресиленият ентусиазъм, които са необходими, за да се подкрепи кандидат, изваден по спешност, са устойчиви. Вярвам много – може би твърде много – в символичната власт на протестите и мислите ми за потенциален втори мандат на Тръмп са ръководени от опита ми на протестиращ през първите дни на 2017 г. Тези протестиращи не спряха Тръмп да встъпи в длъжност, те не промениха обществото така, че да го лишат от възможност да се кандидатира за втори мандат, но въпреки това няма да спрат да му се противопоставят. Това е необходимо и аз се възхищавам както на упоритостта, така и на гъвкавостта на тези либерални избиратели, но се тревожа какво може да се случи следващия път, ако заплахите са по-трудни за откриване или ако опонентът е най-малкото по-компетентен от Тръмп. Какво ще даде тази версия на Демократическата партия на същите тези лоялни избиратели, когато Тръмп вече не е кандидат за президент? Несигурното бъдеще е причината да бъдем възможно най-честни - Харис е доста лош кандидат. Избирателите заслужават истинска визия за страната, която не се ограничава до простото посочване, че другият кандидат е много по-лош. В случая Харис е права: Тръмп ще ограби страната, но нека бъдем честни за какво гласуваме – за всеки, но не и за Тръмп.

Автор: Джей Каспиан Канг, Ню Йоркър ; Превод: Юлия Ал-Хаким