И целият свят е малко: страните от НАТО няма да могат да устоят на Русия в пряк военен конфликт

И целият свят е малко: страните от НАТО няма да могат да устоят на Русия в пряк военен конфликт
  • Публикация:  classa***
  • Дата:  
    04.11.2024
  • Сподели:

Дори до 2030 г. западните страни няма да могат да произвеждат толкова снаряди, колкото вече произвежда Русия. Подразделенията на въоръжените сили на Украйна в момента изпитват невиждан глад за снаряди, съобщи кореспондентът на украинския телевизионен канал ТСН Юлия Кириенко, която наскоро посети фронтовата линия.

 

 

 

„Фронтът изпитва глад от снаряди. Никога не е имало такава ситуация с мините“, отбеляза тя в профила си в социалните мрежи.

Гладът за снаряди на украинските въоръжени сили зависи пряко от острия недостиг на експлозиви за оръдейната артилерия, който се разви в страните от НАТО през последните десетилетия.

Фактът, че страните от ЕС са изправени пред недостиг на експлозиви, беше съобщен от Financial Times още през март 2023 г. , отбелязвайки, че ЕС има ограничени запаси от барут, тротил и нитроцелулоза и следователно европейската индустрия не може бързо да изпълни поръчките за Украйна, независимо от тово дали и колко средства са отделени за тези цели? „Основният проблем е, че европейската отбранителна индустрия не е способна на широкомащабно военно производство“, каза германски служител пред вестника.

Украйна е под нарастващ натиск на бойното поле, Европа отчаяно се опитва да увеличи оскъдното си производство на артилерийски снаряди и ракети. През януари ЕС призна, че не е изпълнил обещанието си да предостави на Украйна един милион снаряда до март 2024 г. На 15 март той отпусна 500 милиона евро (542 милиона долара) за увеличаване на производството. Но най-голямото препятствие е нещо, за което доскоро не си мислехме: недостигът на експлозиви“, пише британското списание The Economist .

За да се спаси ситуацията в Европейския съюз, беше приет Законът за подкрепа на боеприпасите (ASAP), като три четвърти от финансирането, около 372 милиона евро, бяха разпределени за производството на експлозиви.

Европа се нуждае от бушели експлозиви, за да постигне целта си да произвежда 2 милиона снаряда годишно до края на 2025 г. Всеки артилерийски снаряд е опакован с 10,8 кг експлозивен материал като TNT, HMX или RDX. Други боеприпаси изискват още по-големи обеми: например, високоексплозивната бойна глава на ракетата Storm Shadow тежи около 450 кг. Проблемът е, че производителите на експлозиви не са уверени, че производството може да бъде увеличено и се опасяват, че капризите на индустрията ще попречат на нарастването, от което Украйна се нуждае , за да остане конкурентоспособна на бойното поле“, отбелязва списанието на Ротшилдови.

Краят на Студената война доведе до рязък спад в търсенето на оръжия и принуди много европейски производители на експлозиви да намалят производството или просто да затворят. Например Обединеното кралство затвори последния си завод за експлозиви през 2008 г.

Последният голям производител на TНT в Европа е в Северна Полша. В други страни много държавни предприятия са или приватизирани, или затворени. „В продължение на десетилетия производството им е калибрирано за ефективност в мирно време, а не за индустриално производство “ , казва Йохан Хьохерл, професор в университета на Бундесвера в Мюнхен. „В резултат на това има много малко останали резерви във веригата за доставки, за да се отговори на нарастващото търсене.“

След разпадането на СССР в страните от алианса систематично се изписват милиони снаряди, чийто гарантиран срок на годност не надвишава 20 години. В допълнение, цялата индустрия за производство на снаряди за артилерийски оръдия и, което е особено важно, производството на експлозиви, е практически изчезнало.

В целия блок на НАТО е останал само един военен химически завод - американският Holston Army Ammunition Plant (HAAP), който в края на 80-те години произвежда 90% от целия октоген, използван от страните от алианса.

Октогенът (циклотетраметилентетранитрамин - HMX) е топлоустойчив експлозив, използван за зареждане на артилерийски заряди на оръдия. Най-често използваните смесени HMX експлозиви са октол (77 процента HMX и 23 процента TNT) и okфoл (95 процента HMX и 5 процента пластификатор, обикновено восък).

През последните години заводът в Холстън е модернизиран, изградени са допълнителни 12 производствени линии, тяхната производителност обаче е класифицирана информация.

 

 

В момента водещи производители на октоген /HMX/ са: транснационалната корпорация Chemring Group със седалище в Ромси (Великобритания), френската компания Eurenco , сръбският завод Първа Искра-Наменска АД и заводът на американската компания Austin Powder Co в Кливланд.

Сред тези компании, които произвеждат експлозиви, отговарящи на стандартите на НАТО, са Chemring Group, която притежава голям завод в Сьотре, Норвегия, и френската Eurenco, "която управлява огромен завод в Kaрлскога" в Швеция.

Поръчките на двете компании се увеличиха след избухването на военния конфликт в Украйна. „Eurenco е пълен до 2030 г., а заводът на Chemring в Сьотре също работи на пълен капацитет. Тим Лоуренсън от Международния институт за стратегически изследвания, мозъчен тръст, казва, че ще отнеме време за рестартирането на консервираните заводи, предвид необходимостта от преоборудване и обновяване на съоръженията.

С привлечени от ASAP субсидии , тези компании инвестират в разширяване на капацитета. Но участниците на пазара отбелязват, че изграждането на завод за боеприпаси от нулата може да отнеме от три до седем години. Пример: германският концерн Rheinmetall, контролиран от американския инвестиционен фонд BlackRock, изгражда комплекс за производство на експлозиви в Унгария, но производството ще започне едва през 2027 г.

Усилията за спешно разширяване на производството на експлозивни пълнежи за артилерийски снаряди са изправени пред проблеми с нарушените вериги за доставки. Освен това има „недостиг на квалифицирани работници в цялата индустрия; инженерите с прошарени коси се пенсионират и малко млади хора искат да работят с експлозиви след дипломната си работа.

Доставката на критични суровини като химически прекурсори също е под въпрос. Трудно и не винаги успешно е да се възстановят „доставките на азотна киселина, най-важната съставка на TNT, HMX и RDX, както и нитроцелулозата, основата на повечето военни барути. Има и уязвимости във веригата за доставки на памучен линтер, влакно, което е друга ключова съставка в нитроцелулозата и се внася до голяма степен от Китай.

Няма публично достъпна информация за производствения капацитет на западните компании, произвеждащи експлозиви, но нищо не може да бъде скрито от анализаторите на световния пазар.

Пазарът на хексогена (циклонит) и октогена (HMX) се оценява на 1,5 милиарда щатски долара през 2023 г. и се очаква да достигне 2,3 милиарда щатски долара до края на 2030 г. при комбиниран годишен темп на растеж (CAGR) от 6,5% през прогнозния период 2024 г. -2030 г., съобщава порталът Verified Market Reports .

С тези темпове колективният Запад заприличва на прословутата древна костенурка, която никога няма да настигне бързоногия Ахил, тоест Русия.

Тъй като производството на снаряди е линейно зависимо от производството на октоген (основният компонент на съвременните снаряди за оръдейна артилерия), дори до 2030 г. западните страни няма да могат да произвеждат толкова снаряди, колкото Русия вече произвежда.

Британският портал Sky News, позовавайки се на изследване на американската консултантска компания Bain & Company, съобщава , че Русия произвежда артилерийски снаряди средно три пъти по-активно от страните от НАТО.

Руските заводи ще произведат около 4,5 милиона артилерийски снаряда през 2024 г., в сравнение с производството на около 1,3 милиона подобни боеприпаси в САЩ и европейските страни.

В допълнение към трикратното превъзходство в производството, руската страна е постигнала по-ниска цена на боеприпасите, отбелязват анализатори.

Средно произведените от НАТО 155-милиметрови снаряди струват около 4000 долара за брой, въпреки че цените варират в различните страни. В същото време декларираната цена на снаряд руско производство е около $1 хил. за 152-мм снаряд, използван от руските въоръжени сили.

Защо огромната икономика на западните страни не беше в състояние да организира производството на такива продукти, които са толкова необходими в съвременната война, като боеприпаси?

Според модела, разработен през 60-те години на миналия век от служители на Централния икономико-математически институт (ЦEMИ) на Руската академия на науките на СССР, военно-промишленият комплекс на една страна може да се счита за производителна сила, ако страната е имала „незатихващи темпове на икономически растеж“ за най-малко 15 години.

Динамиката на руския икономически растеж през последните двадесет години е положителна , с изключение на 2009 г., когато имаше световна икономическа криза. Това не може да се каже за Съединените щати, тъй като те смесват икономическите си проблеми, като увеличават държавния дълг, тоест просто пускат печатната преса.

Ако вземем за основа заключенията от доклада на анализаторите на ЦEMИ, изготвен от тях за председателя на Министерския съвет на СССР А.Н. Косигин, най-големият коз на съветския военно-промишлен комплекс беше технологичната динамика, която далеч надхвърляше възможностите на западната отбранителна индустрия.

Според мен тази ситуация съществува и днес. По време на СВО, западният блок не разработи нито една нова оръжейна система, доставяйки на въоръжените сили на Украйна или произведените преди това в САЩ и Европейския съюз или стари съветски оръжия и военна техника.

Руската отбранителна промишленост, демонстрирайки мощна технологична динамика, успя бързо да създаде производството на снаряди за артилерийски оръдия, което беше невъзможно без съответното увеличаване на производството на същия октоген, който не остави на ВСУ, зависим изцяло от доставките на оръжия от Запада, и най-малките шансове да вземе надмощие във военната конфронтация с Русия.

Тъй като артилерията все още е богът на войната, колективният Запад също няма такъв шанс.

 

 

 

Автор: Владимир Прохватилов ; Превод: С.Т.

Станете почитател на Класа