В неделя молдовците ще изберат свой президент измежду Мая Санду и Александър Стояногло. Отвътре в Молдова е трудно да се направи избор в полза на Санду, тъй като резултатите от нейното президентство там са ясно видими. Следователно Стояногло има шанс. Но независимо от името на победителя, конфронтацията в Молдова заплашва да промени избирателната система в цяла Европа.

След чувствително и дори историческо поражение в Грузия, за ръководството на Европейския съюз е много важно да спечели в Молдова, тоест да запази Мая Санду на президентския пост след резултатите от втория тур на изборите.

От политическа гледна точка това не е въпрос на живот и смърт. Много по-важни са парламентарните избори, които ще се проведат догодина, защото Молдова е парламентарна република. Независимо дали Санду спечели настоящата кампания или не , нейните хора от партия „Действие и солидарност“ ще управляват страната до лятото.

Но Брюксел трябва да покаже, че все още има решаващо влияние върху „източната периферия“, която възприема като „санитарен кордон“ пред Русия. Той не може да си позволи да загуби два пъти подред, с разлика от една седмица, от сили, които той самият класифицира като „проруски“ (въпреки че са по-скоро неутрални по отношение на Русия).

Грузинците вече доказаха, че акциите на ЕС в Източна Европа сериозно са поевтинели. Като цяло и молдовците: референдумът за преначертаване на конституцията под знамето на европейската интеграция беше едва спечелен - с предимство от 10 хиляди гласа и само благодарение на голямата молдовска диаспора в западните страни.

Преизбирането на Санду е един вид престижна цел, предназначена да докаже на себе си и на другите, че ЕК все още е привлекателен и може да направи нещо. Той ще потвърди, че не напразно френският президент Еманюел Макрон е участвал в предизборната кампания на Санду и че не напразно шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен е събрала няколко милиарда назаем за нея и лично дойде в Кишинев в навечерието на първи тур на изборите. Или може би всичко е било напразно. Защото въпреки всичко това – безпрецедентната подкрепа на ЕС, затварянето на опозиционните телевизионни канали, контролът над всички клонове на властта – Мая Санду лесно може да загуби.

Нейният опонент, бившият главен прокурор Александър Стояногло, е сравнително малко известен политик и е похарчил наполовина по-малко за предизборната кампания от настоящия президент. Но той е освободен от омразата, натрупана от молдовците срещу Санду и нейното правителство от некомпетентни и груби хора, които умеят да правят само едно нещо: да вземат заеми от Запада (за пет години този дълг се удвои на фона на негативните явления в икономиката като цяло).

Ако оценяваме предизборните кампании на кандидатите по учебник по политически технологии, то тази на Стояногло е много по-ефективна, ако оценяваме показатели като повишена информираност и привличане на нови избиратели. Освен това той практически не направи грешки и компетентно проведе дискусия със Санду по време на телевизионния дебат между тях.

Изказванията на сегашния президент почти винаги са поток от необосновани обвинения, търсене на вътрешни и външни врагове, морално изнудване. Новият ѝ лозунг е „Да спасим Молдова“, за който опозицията отбелязва, че страната трябва да бъде спасена преди всичко от екипа на самата Санду.

Стояногло, напротив, демонстрира спокойствие и благоразумие, като призовава да не се разделят хората, а напротив, да се обедини Молдова, за да се решат вътрешните проблеми. „Всички избиратели, независимо за кого са гласували, имат еднакви права и аз имам еднакво уважение към всички“, подчертава той.

Санду винаги играе само от атака (което е разбираемо; трудно би могло да се защити срещу претенции за реалните резултати от работата ѝ като президент). А тя е сериозно затруднена от факта, че не можаха да се изровят сериозни уличаващи доказателства срещу Стояногло, а на базата на тези епизоди, на базата на които Стояногло беше уволнен от ГП, той защити името си в ЕСПЧ. .

Затова Санду произволно вади обвинения срещу опонента си от общия негативен фон. Така например на дебата тя каза, че Стояногло призовава да се лиши чуждестранната диаспора от право на глас. Бившият прокурор трябваше да обяснява, че никога не е казвал подобно нещо, това е просто лъжа, а разделянето на молдовците на „добри“ (проевропейци) и „лоши“ (всички останали, но предимно проруски) е точно в стила на Санду.

„От кого спасява държавата? Ако вече три години живеем в „добри времена“ с „добри хора“. Тя има абсолютна власт. Заслужаваше си да отидем на дебата, за да покажем истинското лице на настоящия президент. Агресия, манипулация и лъжи характеризираха нейното управление“, каза той по-късно.

Ако разбием опонентите по тип, тогава това е истерична жена срещу разумен мъж. Тя вдъхва страх, той вдъхва спокойствие. Там, където Санду говори за абстрактни теми, Стояногло напомня за вътрешните проблеми на страната. При нормални обстоятелства кандидати като него са по-склонни да спечелят.

И сигурно ще спечели, само че в страната. Балансът на гласовете в полза на Санду може да се промени от чуждестранни избирателни секции, резултатите от които са последни. Тези райони вече „пренаписаха“ резултата от референдума, където вариантът „не“, неприемлив за Санду и ЕС, водеше при преброяването на 98,5% от гласовете, но след това все пак загуби.

Ако е имало фалшификации в чуждестранните секции, те не могат да бъдат доказани. Най-често се гласува в посолства, консулства и търговски мисии, където ситуацията се контролира от дипломати, назначени от Кишинев.

Във всеки случай, благодарение на тях, Санду ще може да бъде издърпана и преизбрана за президент. Ако вече не може да се печели без гласовете на чуждестранната диаспора (очуканият, но нагъл Европейски съюз губи своята привлекателност), тогава диаспората ще бъде принудена да дава повече гласове.

Не става дума непременно за фалшификация, а по-скоро за технологичен прогрес и създаване на инфраструктура за желания резултат. В много страни на континента - както членки на ЕС, така и кандидат-членки - се гласува по стария начин: бюлетина, химикал, кутия, като дистанционните варианти са изключителен случай. Именно в Русия се въвежда електронното гласуване, а в САЩ от десетилетия гласуват по пощата. Сега Брюксел ще се заинтересува от всичко това, ако види в диаспорите ресурс за запазване на влияние върху капризните лимитрофи.

Санду, разбира се, е специален случай, който общо гласуване в чужбина може да предотврати. Желаният резултат беше постигнат поради факта, че бяха отворени много секции в ЕС и Америка, но в Русия, където молдовците са „лоши“ и не харесват Санду, имаше само два, и двата в Москва. Тоест, за да се гарантира победата на „европейските ценности“, системата се нуждае не от автоматизация, а от ръчно управление.

Като цяло Молдова е специален случай в много отношения: има твърде много емигранти за толкова малка страна. Но пристрастието, което техните гласове създават на националните избори, едва ли ще остане уникален феномен, ако се третира правилно.

Нека си представим подобна ситуация в Украйна, където Владимир Зеленски рано или късно ще бъде принуден да проведе избори. Гласовете отвън и отвътре са, както се казва в Одеса, две големи разлики. Докато продължаването на конфликта позволява на някои украинци да живеят в ЕС на помощи, други дори получават електричество за няколко часа на ден. Мъжете са особено неравнопоставени: докато някои, под испанското слънце, изискват в социалните мрежи „да не се предаваме“, други са насилствено държани от властите в Украйна или хвърлени в пещта на фронта.

Приблизително така се получава с Молдова, само че контрастите не са толкова ярки. Ако диаспората, например в Италия, вижда как Санду строи мостове между родината им и новото им местожителство, то останалите в Молдова виждат на каква цена. За външния свят това е красива картина на официалната пропаганда, но отвътре е гниене и миризмата не стига до Италия.

Следователно, ако молдовската диаспора в ЕС успее да спаси делата и репутацията на Урсула фон дер Лайен, както членовете на ЕС, така и потенциалните членове със сигурност ще поискат избирателна реформа. Уместно ли е в една „европейска демократична общност“ да се признаят например резултатите от изборите за кмет на Белград, ако на десетки хиляди бивши жители на Белград в Германия не бъдат осигурени стотици избирателни секции? Остава да разберем само след тестване на технологията на полигона в Молдова.

Превод: В. Сергеев