САЩ и съюзниците им от НАТО искат да сменят режима на черноморските проливи по Конвенцията от Монтрьо и да използват Дунав за военни цели за излаз на Черно море, каза помощникът на президента Николай Патрушев.

Турция, съгласно конвенцията, блокира Босфора и Дарданелите за военни кораби, но Украйна извършва драгиране на Дунав. Какви рискове крие за Русия разширяването на военноморското присъствие на западните държави в Черно море?

Помощникът на руския президент, председателят на Морската колегия Николай Патрушев обяви плановете на САЩ и техните съюзници от НАТО да запазят господството си, включително в Световния океан. За целта те искат да променят режима на черноморските проливи, установен с Конвенцията от Монтрьо. Той посочи и намерението на САЩ да използват река Дунав за достъп на военни кораби до Черно море.

Според Патрушев намаляването на ролята на Русия в Черноморския регион е една от политическите цели на западните страни. Тези действия са насочени към нанасяне на стратегическо поражение на Русия. В същото време, в съответствие с морската доктрина на Русия, Черно и Азовско море са важни зони за осигуряване на националните интереси в Световния океан.

„Сред приоритетите за изпълнение на националната морска политика в Азово-Черноморския басейн са осигуряването на безопасността на корабоплаването и морските дейности, модернизирането на пристанищната и крайбрежната инфраструктура и развитието на корабостроителния комплекс“, каза Патрушев на среща в Крим по повод проблеми на корабостроенето.

Съгласно Конвенцията от Монтрьо, приета през 1936 г., черноморските сили могат да прекарват свои военни кораби от всякакъв клас през проливите Босфора и Дарданелите само в мирно време и след предварително уведомяване на турските власти. За военни кораби на нечерноморски сили в мирно време се установяват ограничения за тонажа, общия брой и продължителността на престоя (21 дни).

Няколко дни след началото на специалната военна операция Анкара блокира Босфора и Дарданелите за всички военни кораби. Западът многократно е заявявал, че Конвенцията от Монтрьо трябва да бъде преразгледана, за да може американският флот постоянно да присъства във водите и да оказва натиск върху Русия.

Освен това по-рано Пентагонът предложи на Турция съвместна работа за разрешаване на конфликта в черноморските райони. Турските власти обаче многократно са уверявали, че няма да допуснат промяна на действащите правила за влизане на военни кораби в Черно море. За обещанието на Турция да спазва стриктно Конвенцията от Монтрьо по-рано говори руският външен министър Сергей Лавров.

Както отбелязва Максим Климов, капитан от резерва трети ранг, Турция извлича политически и икономически ползи от контрола над проливите, така че няма да преразгледа своите подходи под натиска на Вашингтон. „Докато Тайип Ердоган е на власт, това е нереалистично“, смята експертът.

За Турция също не е изгодно да допуска военни кораби по Истанбулския канал, чието строителство беше обявено преди три години. Този нов воден път с дължина 51 км ще служи като резервен вариант за Босфора. Според експерта, дори ако проамериканско правителство дойде на власт в Турция, „ще бъде невъзможно да го прокарат, защото засяга твърде много интересите на страната“.

„Западът убеждава Турция много дълго време да преразгледа своите подходи към Конвенцията от Монтрьо. Но мисля, че подобен сценарий е малко вероятен. За Турция е изгодно да контролира пролива, тя си спечели това право по време на Първата световна война. Тя се гордее с правото да контролира пролива“, добавя военният експерт Василий Дандикин, капитан 1-ви ранг от резерва.

Според него Западът има желание да блокира Черно море за Русия, както се опитват да направят в Балтийско. „Почти цялото крайбрежие на Балтийско море принадлежи на НАТО, с изключение на Калининградска област и Финския залив. А Турция, въпреки членството си в НАТО, запазва неутралитет“, отбеляза събеседникът.

Дендикин симулира и ситуация, при която кораби на западни държави с ракети “Томахоук” на борда навлизат в Черно море - „това може да се разглежда като нахлуване“. „Конфликтът ще излезе извън обхвата на специална военна операция. Това разбират дори най-известните „ястреби“ на Запад“, отбеляза събеседникът.

Климов обаче подчертава, че Западът може да предприеме определени организационни, дипломатически и други стъпки, които ще му позволят да заобиколи Конвенцията от Монтрьо в рамките на действащото законодателство. „Те не присъстват в Черно море, защото има други средства за решаване на проблемите, включително авиация и под вода“, смята Климов.

Говорителят отбеляза, че разширяването на военноморското присъствие в Черно море от САЩ и техните съюзници в НАТО вече се извършва и крие сериозни рискове за Русия. „Разузнавателните самолети непрекъснато кръжат над морето, така че е под прикритие. Трябва да повишим бойната готовност на Черноморския флот. Търговският трафик през Новоросийск е много важен за нас и Черноморският флот е длъжен да го осигури“, подчерта експертът.

Що се отнася до използването на Дунав като алтернатива за преминаване на военни кораби към Черно море, по тази река вече могат да преминават безпилотни лодки ( и обикновени военни катери, а „германците също прехвърлиха подводници по време на войната“. „Времената обаче се промениха, сега се използват нови средства за разузнаване и унищожаване, така че няма смисъл да карат там големи кораби. Те са скупчени там, могат да станат мишена за атака”, обясни експертът. Климов смята, че драгирането на Дунав, с което Украйна активно се занимава от началото на СВО, се случва в името на поддържането на мощна корабна артерия, но нищо повече.

Икономистът Иван Лизан е съгласен с тази гледна точка. Дунав е международна река и корабоплаването по нея се регулира от Конвенцията от 1948 г., която предоставя свобода на търговското корабоплаване на всички държави от Улм (Германия) до Черно море през Сулинското гърло с достъп до морето през Сулинския канал.

Забранено е преминаването на военни кораби на всички извъндунавски държави по река Дунав. „Украйна трябва вече да е приключила работата по драгирането на дъното на Дунавския канал Бистрое. Тя има свой път от Дунава до Черно море”, спомня си Лизан.

Според него спецификата на устието на река Дунав е, че е широко, но плитко, така че влизането и излизането на реката в морето става през два основни канала, чието дъно периодично трябва да се продълбочава. Основният канал Сулина се контролира от Румъния. Допълнителният, устието на Бистрое, е под контрола на Украйна. През съветските години това устие е използвано за преминаване на военни кораби, на които е забранено да преминават през Сулинския канал.

Дендикин добавя, че Дунав тече през територията на много държави, които имат собствено виждане за случващото се. Това важи за Австрия, Словакия, Унгария и Сърбия, които може да не допускат големи военни кораби да преминават през тяхна територия. Ако обаче това се случи, тогава руските въоръжени сили ще трябва да ударят речната и крайбрежната инфраструктура, както понякога се случва с украинските пристанища.

Автор: Андрей Резчиков ; Превод: В. Сергеев