Един от основните функционери на Европейския съюз Манфред Вебер си има големи проблеми със закона. Високопоставени прокурори обкръжават човека, когото наричат “княза на демоните“.

Но той, изглежда, е под специална защита като проводник на глобализма и ориентацията на Европа към Съединените щати.

„Той изигра ролята на Велзевул, като накара политиките на Брюксел да станат погрешни и да се влошат”. Унгарският премиер Виктор Орбан описа Манфред Вебер с тези думи миналото лято. Този човек се смята за един от най-влиятелните врагове на Русия, но в самата Русия почти никой не знае за съществуването му.

Това се случи, защото Вебер не обича да застава пред телевизионните камери, а работното му място е Европейският парламент. Тоест в очите на външен наблюдател институция, в която имитират демокрация, е напълно безполезна, тъй като всички решения на ЕП (с изключение на назначаването на ръководството на Европейската комисия) имат консултативен характер. Евродепутатите много добре го осъзнават, не се чувстват отговорни и си позволяват да плямпат особено опасни глупости (включително за Русия) в документи, произлизащи от тяхното дрънкане. Спрямо тях обикновените депутати (европейски, наши - всякакви) са пример за благоразумие и благоразумие.

Вебер оглавява най-голямата фракция на най-голямата партия - Европейската народна партия в ЕП от 10 години, а от 2022 г. и самата партия. В същото време ЕНП не е партия в обичайния смисъл, а конгломерат от дясноцентристки сили, които действат в своите страни и се обединяват само на ниво Европейски парламент. Ето защо е трудно да се разбере защо изобщо е необходим Манфред Вебер и всичко, което прави.

Но Орбан, опитен и опитен политик, го нарича не по-малко от Велзевул. Това не е самият дявол, а човек, особено близък до него - принцът на демоните или, ако името му се превежда буквално, "повелителят на мухите". А мухите и демоните са еврокомисарите, министрите на Европейския съюз, начело с небезизвестната Урсула фон дер Лайен. За да няма съмнение как да тълкуваме метафората, унгарският премиер описа Урсула като „слугиня“. Тоест Орбан смята, че Вебер сега е начело в брюкселския ковен. И че той е много по-важен от Урсула.

Между тях е имало дълга война. Управляващата в Унгария партия ФИДЕС, чийто лидер е Орбан, някога беше част от ЕНП, но при Вебер беше изритана. Сега унгарците дадоха тона в друга фракция на Европейския парламент - тази, която обедини прословутите "евроскептици" като Марин льо Пен и други врагове на Урсула и Вебер.

И за двамата унгарският премиер отново си спомни преди два дни, когато в Брюксел обяви наличието на „открит заговор срещу Унгария“. „Оглавява се от Манфред Вебер и се председателства от Фон дер Лайен. Те признаха, че целта им е да сменят унгарското правителство с ново “явол-правителство” по примера на сегашното полско“, оплака се той.

„Javol“ е „тъй вярно“ на немски. Унгарският лидер обича смелите намеци за германско (тоест, включително нацистко) господство над Европа в миналото, като прави паралели с настоящето. И Вебер, и Урсула са германски политици, представляващи съюзническите партии ХДС и ХСС.

Вебер лично ръководи много от атаките на Брюксел срещу правителството на Орбан, което за него е твърде мигрантофобско, твърде проруско, твърде независимо и т.н. Неговите „демони“ измъчваха унгарския лидер в продължение на няколко години, но изведнъж не ангелите се притекоха на помощ, а висшите служители на Европейската прокуратура, които обкръжиха Вебер със съмнения за измама и корупция.

Интересното е, че това съобщи не европейско, а американско издание “Политико”, което работи в Брюксел. То се позовава и на свои източници в белгийската полиция, които участват в разследването. Сега тече разпит на обкръжението на Вебер, чиито задачи включват подпомагане на предизборната кампания на Европейската народна партия. Но все още няма повдигнати официални обвинения срещу никого.

Изводът е, че бюджетните средства, предназначени за говорилнята на Европейския парламент, са използвани от ЕНП за тяснопартийни нужди. Тоест пари от един безсмислен бизнес се насочваха към друг, но личен.

Не звучи много сериозно, но измамите с финансирането на предизборни кампании са ахилесовата пета на западните гиганти. Пряко попадение убива много политически кариери.

За да не отидем твърде далеч: фалшифицирането на финансовите отчети за изборите е основата за първото наказателно дело и осъдителна присъда срещу Доналд Тръмп. Вярно е, че се говори за факта, че той неправилно е изпълнил подкуп на порно звезда за мълчание.

Случаят на Вебер (ако наистина попадне под прокуратурата) е по-характерен за Европа и напомня на случая с бившия френски президент Жак Ширак, който извършваше приблизително същите схеми в парижкото кметство. Ширак беше признат за виновен, но по това време той беше възрастен пенсионер и не играеше никаква роля в политиката, а Вебер изглеждаше като настоящия „княз на демоните“.

Появата на такива случаи може да се обясни с естествения развой на събитията. Разследванията за незаконно финансиране на предизборни кампании се правят, защото имат лобисти - всички други партии, чиито интереси накърняват подобни измами. В същото време няма как да не се усети, че подобни случаи са основен инструмент за разчистване на сметки и елиминиране на нежелани хора. Въпросът е на чия опашка е стъпил „Велзевул” в случая. На самия Сатана, или какво?

Вебер има доказан враг в елита на ЕС - френският президент Еманюел Макрон. Ако не беше Макрон, Вебер щеше да заеме стола, който сега заема Урсула. „Велзевул“ беше официалният кандидат на ЕНП за поста председател на Европейската комисия на изборите за Европейски парламент през 2019 г., тоест формално избирателите дори гласуваха за него. Кандидатурата му беше лобирана от германския канцлер Ангела Меркел, почти всемогъща жена в онези години.

Но в последния момент Макрон каза „не“ и все още не е известно със сигурносткакво причини това (или кой ръководи действията на Макрон) . Полуофициалната версия е, че на французина не му харесало, че Вебер няма опит в държавната работа, а освен това искал да набута свой човек на вече запазеното място за германеца. Но формално тази битка остана с Меркел, тъй като и други кандидати се провалиха с нейните усилия и алтернатива от Берлин Урсула стана председател на ЕК. Внезапното му покачване през 2019 г. беше чисто задкулисно и се случи поради ограничаването на амбициите на Вебер.

По онова време това изглеждаше доста добра новина: Вебер беше много странен политик за един баварски германец. Например, първоначално той се противопостави на „Северен поток-2“, т.е. проект, насърчаван както от федералното правителство на Меркел, така и от правителството на Бавария. Теоретично това, както и пълната липса на харизма, трябваше да попречи на партийната му кариера, но Вебер направи блестяща кариера - дотам, че едва не оглави Европейската комисия.

Може би самият дявол наистина е омагьосал Вебер, но по-скоро това беше Държавният департамент на САЩ (все пак САЩ се бориха най-много срещу „Северен поток“). Ако шефът на ЕНП е Велзевул, то дяволът трябва да се търси в Америка. Само продаването на душата ви на Вашингтон може да ви осигури влиянието в Европа, за което говори Орбан. И честно казано, той не е единственият, който казва това за Вебер, въпреки че не е ясно защо.

Сега чакаме дявола да бъде осъден в Съединените щати за укриване на данъци. Ако вярваме, че принцът на демоните може да бъде осъден в ЕС за финансиране на кампания, това също не трябва да изглежда невъзможно.

Автор: Дмитрий Бавирин ; Превод: В. Сергеев