Южна Корея представи концепцията на изключително необичаен танк, който обещават да пуснат на въоръжение до 15 години. Бойната машина се отличава не само с редица характеристики, които я правят сходна с руската “Армата”, но и с отчитане на поуките от събитията в Украйна.

И най-важното, танкът трябва да има необичаен двигател, задвижван от водородни горивни клетки. За какво говорим?

Южнокорейската компания “Хюндай РПотем” представи своята визия за бъдещия основен боен танк, който трябва да стане първият в света танк с водороден двигател. Новият танк от серия K3 е разработен в сътрудничество с Корейската агенция за развитие на отбраната. Очаква се този модел да бъде търсен в края на 30-те години на века, а през 2040 г. този танк ще влезе в армията на Южна Корея.

Електрически двигател (и горивни клетки) вместо дизел

Планира се водородните горивни клетки да заменят изцяло дизеловите двигатели. Това ще стане на етапи: първите прототипи ще бъдат оборудвани с хибридни водородни и дизелови двигатели. В бъдеще това ще позволи на Южна Корея да постигне много по-амбициозна и по-широка цел - напълно да преобразува всички свои военни превозни средства от двигатели с вътрешно горене към „зелени“ водородни технологии.

Новият танк трябва да бъде максимално автоматизиран и да разполага със собствен разузнавателен дрон. K3 ще се управлява от екипаж от трима души: командир, водач и стрелец. Екипажът ще бъде настанен в тежко бронирана капсула в предната част на корпуса. Огневата мощ на машината също ще се увеличи - K3 ще бъде оборудван с ново 130-мм гладкоцевно оръдие.

Всички тези нововъведения са доста предвидими, така че си струва да се спрем на най-противоречивия момент, а именно замяната на добре познатия дизелов двигател с електрически. Всъщност такава схема вече е била използвана на танкове: например известният немски „Маус“ се задвижва от електрически двигатели, но те се захранват не от водородни елементи, а от обикновени дизелови генератори. Компанията за развитие уверява, че този двигател има редица предимства.

Първо, има значително намалена топлинна характеристика на танка поради липсата на горещ отработен газ. Второ, електрическият мотор е почти безшумен. Трето, използването на електрически двигател трябва да осигури на машината по-добри динамични и скоростни характеристики. И накрая, благодарение на по-малкото движещи се части, новият танк също ще може да получи по-добра поддръжка, дори на полето. Колко реалистично е постигането на тези цели?

Водород: не е толкова удобно, колкото изглежда

Горивните клетки са по същество малка химическа лаборатория на борда на всяко превозно средство (в този случай танк). Водородът се използва за химическа реакция, която произвежда електричество, а електричеството от своя страна задвижва електрическия мотор. А електрическият мотор наистина е и по-мощен, и по-динамичен от дизеловия. А самият водород съдържа повече енергия от дизела или бензина.

Водородното гориво обаче е изключително неудобно в реална употреба. Съществуващите технологии предполагат два варианта за съхранението му - под формата на течност (при температури от –253°C и по-ниски) или под формата на сгъстен газ. Течният водород изисква специални и скъпи криогенни технологии. Що се отнася до газа, малкият размер на молекулата на водорода позволява този газ при налягане в цилиндъра да изтича дори през кристалната решетка на металите, като едновременно с това предизвиква процеса на водородна крехкост - загуба на структурна здравина. В резултат на това и двата варианта за използване на водородно гориво - в течна или газообразна форма - се оказват много проблематични на бойното поле.

Водородното гориво е изключително пожароопасно и само по себе си изисква постоянно следене. Рискът от детонация от попадение от снаряд или дори от силен удар в контейнер с водород прави танковете, използващи това гориво, изключително уязвими в сравнение с техните по-издръжливи дизелови събратя.

Тези недостатъци обаче бледнеят в сравнение с проблемите на производството, доставките и логистиката. Използването на танкове за водород ще изисква развита инфраструктура, включително производствени, транспортни и зареждащи съоръжения. Във военни условия осигуряването на редовно попълване на водород е изключително трудно и скъпо, особено в сравнение с конвенционалното дизелово гориво. В същото време инфраструктурата, поддържаща производството, съхранението и транспортирането на водород, е много по-лесна за деактивиране, отколкото същата инфраструктура за дизелово гориво.

Въпреки високата енергийна интензивност на водорода, използването му в танкове ще изисква много по-често зареждане с гориво, отколкото дори изключително енергоемкия газотурбинен двигател на основния боен танк на САЩ “Ейбрамс”, да не говорим за повечето танкове с дизелови двигатели. В резултат на това това ще доведе до катастрофално намаляване на мобилността и автономността на танковите единици, използващи водород. Но за танковите операции това е значителен недостатък.

Освен това производството на водород е толкова скъп процес, че не винаги е оправдано дори от гледна точка на военните нужди. Разходите за създаване и поддържане на бойните способности на водородните танкове в крайна сметка ще бъдат непосилни.

Предимства на проекта за водороден танк

Въпреки това, много полезни щрихи могат да бъдат намерени в южнокорейския проект K3. Първо е бронирана капсула, предназначена да подобри защитата на екипажа, и необитаемият купол. Този подход се превръща в новия стандарт за изграждане на танкове . Например, най-новият руски танк "Армата" изглежда абсолютно същия дизайн.

Второ, ясно е, че южнокорейските инженери са взели предвид опита от конфликта в Украйна и по-специално фактора на доминирането на дроновете на бойното поле.

Танковете от серия K3 ще бъдат оборудвани не само със собствен разузнавателен дрон , но и с инфрачервена система за противодействие за борба с ракети с топлинно насочване, система за активна защита, предназначена да неутрализира изстрели от ръчни гранатомети и птур, както и устройство за заглушаване на дронове. Допълва се с нископрофилен дизайн на танка и намалената радарна и инфрачервена сигнатура, което го прави трудна цел за дронове, оборудвани с термични изображения.

И накрая, струва си да кажем няколко думи в защита на основната промяна в силовата установка на танка, а именно замяната на дизеловия двигател с вътрешно горене с електрически с водородни горивни клетки. Факт е, че тези горивни клетки не могат непременно да бъдат изградени само на чист водород.

Горивните клетки работят перфектно с всички течни съединения на въглерод и водород. Те могат да използват керосин, бензин, дизелово гориво, но което е още по-интересно - дори обикновени алкохоли, включително метанол и етанол, или въглехидрати - например глюкоза или фруктоза. Накратко, танк, който ви моли да налеете разтвор на захар или алкохол в гърловината за гориво, е много по-реалистичен от танк, работещ с неудобен, скъп и опасен водород.

Автор: Алексей Анпилогов ; Превод: В. Сергеев