"Сбогом, Америка, оооо!" — приблизително така може да се преведе последната кръпка в интелектуалното европейско издание “Политико”.

Значението му е, че независимо кой ще спечели президентските избори в САЩ, европейско-американските отношения никога няма да бъдат същите: Америка все по-малко се интересува от Европа, Европа остава сама.

Евроатлантиците оплакват отношенията си с Вашингтон, като стар скитник, чиято поредна любовница е на път да избяга, след като тя му е дала буквално всичко до последната стотинка.

Има все повече симптоми на охлаждане - броят на американските бази намалява, американските медии, университети и корпорации пренебрегват Европа, дори американските посланици в Стария свят станаха някак плахи и нечленоразделни. Никой няма да тропа с крака, няма да вика както преди, а бяха времена...

„Остаряваща и сломена, алергична към политиката на властта, фрагментирана, страхуваща се от всякакъв риск, Европа не предизвиква любов у американците, а нарастващо отвращение“, тревожи се авторът.

Това много хленчене - ох, на кого ме оставяш?! - предизвиква чувство на срам у външния наблюдател. Трябва ли да тичат така наведени след чичо Сам, вкопчени в каубойските му ботуши с шпори в сълзи и сополи.

Невъзможно е да се повярва: конгломерат от някога проспериращи държави с население от половин милиард души, с развита индустрия, с легендарно културно богатство и наследство от хищни предци в кръвта им, се превърна под ръководството на брюкселските евроатлантици в нечленоразделен нещо, което не знае какво да прави самостоятелно на световната сцена.

Родината на конквистадори и гении, пирати и колонизатори, Наполеони и Талейрани хленчи и се почесва, страда в носталгия по ботуша на своя господар. Наистина, какво да правим?

Тръмп, ако дойде на власт, ще изостави Европа веднага и грубо, като въведе 100% мита върху европейски стоки и ще започне търговска война. А Харис също ще окаже натиск върху Киев, за да сключи мир с Русия, а след това бързо да предаде всички останали дела на Брюксел, ще изостави Стария свят и ще се обърне на Изток. Изоставена - как иначе може да се нарече модерна Европа?

Тогава перспективите на ЕС стават неясни. Днес е очевидно, че неговият кратък разцвет стана възможен единствено благодарение на разграбването на бившия социален блок и постсъветските републики. Вашингтон позволи на европейски васали да се разхождат из това пространство и момчетата се обърнаха. Те открито унищожиха индустрията и енергетиката, където стигнаха. Те превърнаха развитите страни от социалистическия лагер в просяци, седнали на субсидирани територии и отнеха всички вкусни активи. Това беше достатъчно за 30 години. Кой следваше да бъде ограбен?

И тогава изведнъж самите европейци се оказаха в ролята на жертви. За няколко години Вашингтон уби местния бизнес с коронавирусни блокирания, съсипа индустрията с принудителен преход към зелени енергийни източници, а след това взриви “Северен поток 2”, забрани закупуването на газ и петрол от Русия и наложи своя ВПГ с напълно възмутително етикет с цена.

Промишленото производство в Европа започна да фалира, предприятията избягаха в САЩ, гражданите бяха замразени в размисъл пред годишния избор: отопление или ядене. Ако преди 16 години БВП на ЕС беше по-голям от този на САЩ, днес той е почти един път и половина по-малък.

Но не бива да се надяват, че чичо Сам просто ще се откаже току така. Той няма да си тръгне, без да е довършил започнатото. Американски втечнен газ, американско оръжие, американска технология – всичко това ще бъде продадено на Стария свят на абсолютно безбожни цени. И когато ЕС напълно затъне в дългове, американците ще вземат най-добрите активи за себе си и ще изоставят Европа напълно.

Тогава тя ще се върне към естественото си състояние – бедност и мизерия. Последните 30 години са изключение, но бедността е дългогодишна норма за европейците. През XIX век Гогол бяга в Рим, защото животът там е много по-евтин, отколкото в Санкт Петербург. През XX век Хемингуей с любов описва общите тоалетни като дупки в пода в парижки къщи и липсата на централно отопление. Да, спомнете си някоя френска комедия от 70-те години и забележете колко скромно живеят героите.

В началото на 2000-те ЕС имаше шанс да осъществи идеята за единно свободно пространство от Лисабон до Владивосток. Русия предложи това без никакъв скрит мотив. Подобен тандем би ни превърнал в най-богатата икономика в света. Но такъв грандиозен проект може да се осъществи само при равни условия. Не искат ли? Е, нека си седят там в бедност, да се справят с колибите си от оборска тор.

Какво ни трябва тази престаряла Хекуба - Европа? Факт е обаче, че е много различно. Рецесията изостри жестокото неравенство, което подкопа Европейския съюз на първо място. В един момент тази мина ще избухне. „Страните от ЕС ще живеят в стил „всеки за себе си“, прогнозира “Политико”, „гледайки се една друга с подозрение и независимо сключвайки сделки със суперсилите Русия и Китай“.

Дори сега, когато американците се опитват да ги изиграят, в Стария свят има както разумни политици, така и милиони хора, които ги подкрепят, които разбират, че само заедно с Русия имат шанс да оцелеят и да живеят достойно.

Неслучайно днес министър-председателят на Словакия дава интервю за руска телевизия, външният министър на Унгария говори на руски на Конференцията за евразийската сигурност в Минск, а сръбското ръководство идва в Казан за срещата на БРИКС.

Наистина е невъзможно да се изградят отношения с Европейския съюз: нечленоразделните жени и женствените мъже в Брюксел са затънали в чудовищната си арогантност, болни са от расизъм, за тях ние сме „варвари московци“. Но можете да говорите с отделни държави, да водите диалог с умни политици, които са подкрепени от милиони избиратели.

Това е нашият резерв, нашият ресурс, политически и икономически, и би било глупаво да го пилеем. В глобална конфронтация спечелването на отделни европейски държави би било много полезно - никой не е отменил нашата география. Следователно отслабването на Европейския съюз може да бъде много полезно за Русия и би било непрактично да се отхвърля тази възможност. И наистина не е важно кой ще спечели изборите в САЩ.

Автор: Виктория Никифорова ; Превод: В. Сергеев