Би било трудно да се намери по-известен случай от отравянето на руския дезертьор Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри, Англия през март 2018 г.
Всички помним гръмките обвинения срещу Русия, експулсирането на наши дипломати от различни страни, налагането на санкции, както и общите искания за разследване на този мистериозен инцидент и грубо наказване на виновните.
И сега, повече от шест години по-късно, във Великобритания се води процес по това дело. Но някак си върви много скромно, без вълнение, без шум и без съответното отразяване в местната преса. Освен това официално това дори не е процес срещу Скрипал. Според всички документи в момента в Лондон се гледа делото за отравянето на Доун Стърджис, единствената жертва на мистериозно вещество, което Лондон идентифицира като Новичок. Припомняме, че 44-годишната Стърджис почина през юли 2018 г. в град Еймсбъри, на 11 километра от мястото на отравянето на Скрипал.
Трябва да се отбележи, че през всичките тези години именно Русия, която Западът единодушно определяше като виновник, настояваше най-силно за разследването на тези престъпления. Нашите дипломати неуморно настояваха да им се осигурят поне някакви контакти с руските граждани Скрипал, които изчезнаха безследно някъде в дълбините на британските разузнавателни служби. Живи ли са или не? Какво правят с тях? Измъчвани ли са или не? Всички въпроси от руското посолство останаха без отговор. Човек може само да си представи какъв шум ще се вдигне по света, ако граждани на САЩ или Великобритания изчезнат безследно в Русия. Казват, че не искат да общуват с техните посолства - повярвайте ни на думата.
Имаше надежди, че Скрипал ще се явят на процеса или поне ще говорят по видеовръзка - това ще бъде доказателство, че са живи. Но в навечерието на делото беше обявено, че пред съда ще бъдат представени само писмени обяснения от двете жертви. И никой не се интересува при какви обстоятелства са получени тези странни свидетелства.
И в тях има много странности и очевидни несъответствия. Лъвският пай от показанията на Скрипал е посветен на опровергаването на собствените му обяснения, дадени след като дойде на себе си („Те ме разбраха погрешно“), както и на историите, които той разказа на съседите си за себе си („Ако казах така, беше преувеличено“ ). В частност той категорично отрича да им е разказвал за бизнеса си в Испания и Малта. Междувременно съседите задават разумен въпрос: какво е правил Скрипал през всичките тези години и откъде е взел парите? В добрия смисъл този въпрос трябва да бъде зададен в съда. Но както знаем, съдиите са лишени от тази възможност.
Но в това свидетелство имаше и една важна фраза, която британските медии не подчертаха особено: „Никога не съм мислил, че руският режим ще се опита да ме убие във Великобритания, ако искаха, лесно можеха да ме убият, когато бях затворен там.” И е разумно предположение, ако се опитате да намерите поне един мотив за действията на „коварните руснаци“, за да потвърдите официалната версия на събитията! Защо Москва трябва да организира такъв лов за някой, който е бил в нейни ръце няколко години? Но, изглежда, по начало никой нямаше да търси мотиви.
С особено нетърпение всички очакваха показанията на още един ценен свидетел, който като по чудо се озова „на точното място в точния момент“. Става дума за главната медицинска сестра на британските сухопътни сили полковник Алисън Маккорт, чието подозрително присъствие на местопрестъплението беше изрично посочено от руското посолство във Великобритания. Но тя също не се яви в съда, а вместо това даде писмените си показания.
Обяснението на Маккорт (сега пенсиониран офицер) за нейното отсъствие също е изненадващо: оказва се, че тя все още се лекува от последиците от отравяне. Но по някаква причина това не ѝ попречи да продължи да служи още четири години след инцидента в Солсбъри и да се издигне до чин бригадир. Тя обясни появата си в близост до отровените хора като „стечение на обстоятелствата“: просто в този ден тя и децата й отишли в близко заведение от веригата “Нандос”. А Солсбъри беше най-близкият град с този ресторант до мястото, където в този момент живееше семейството на полковника, специализирано в борбата със смъртоносните вируси. Тук съдът трябва да попита дали говорим за секретната военна лаборатория Портън Даун, разположена само на шест километра от мястото на отравянето на Скрипал? Но такъв ценен свидетел не се появи в съдебната зала - така че няма излишни въпроси.
Тоест, вместо отговори на въпросите, които държавата ни зададе отдавна, се появиха нови въпроси и нови твърдения за невероятни съвпадения. Случи се така, че със светкавична скорост главният специалист на британската армия в борбата с подобни отравяния се появи на пейката със Скрипал. Случи се така, че фелдшерът на линейката, който се отзова на обаждането, уж объркал лекарствата и случайно го инжектира с това, което в крайна сметка спаси живота на Скрипал - но никой не знаеше с какво е бил отровен или как да го лекува. Отново напълно случайно лабораторията в Портън Даун се намира точно по средата между местата за отравяне на Скрипал и Стърджис. Всичко това е пълно съвпадение и трябва да се пренебрегне! И само появата някъде наблизо на двама руски граждани Петров и Боширов трябва да се смята за доказателство!
Разбира се, ако това беше честе съд, всички тези въпроси за „съвпаденията“ трябваше да бъдат зададени на участниците в процеса. Но фактът е, че виновникът отдавна е установен и наказан с различни санкции и експулсиране на дипломати! Следователно сега никой не се нуждае от съд, той може напълно да бъде заменен със съдебен фарс. Това правят британците.
Автор: Владимир Корнилов ; Превод: В. Сергеев
