В Тбилиси се струпват облаци - облаци за хората, изведени от прозападната опозиция на протест срещу резултатите от изборите, които те убедително загубиха.

Усещането за дежавю е неизбежно – самите опозиционери, подобно на своите западни покровители, бързат да обвинят Русия за всичко, а над опозиционния лагер се веят украински знамена.

Карикатурният украински политик, играещ ролята на „дявол в табакерата, Алексей Гончаренко, се появи по улиците на Тбилиси. Съвсем не случайно, разбира се. Тези хора, подобно на хиените, традиционно се стичат на места, където мирише на кръв. И има от какво да се печели.

Така че Льоша, който веднъж в личната си история ходеше с георгиевска лента и пееше песни от Великата отечествена война, а след това си направи селфи с телата на изгорелите руснаци в Дома на профсъюзите в Одеса, явно получи заповед „на изток". И точно там той търси нещо, от което да спечели.

Междувременно агенция ТАСС, позовавайки се на свои източници, съобщи, че в Грузия пристигат снайперисти, обучени в Украйна, "за да организират провокации по време на протести".

Грузия стана жертва на руска спецоперация. Като последна независима институция, аз не признавам тези избори, те легитимират превземането на Грузия от Русия... Няма значение, че нямаме доказателства за руска намеса в изборите, САЩ също нямаха. ,

- заязява фурията на прозападния протест президентът Саломе Зурабишвили.

И колко украинско е всичко това. Отново за всичко са виновни “кацапските клетви”, макар че няма и грам доказателства, нито какво да се доказва. И западните покровители, макар и не толкова бързо, колкото на киевския Майдан, вече наваксват. Поне в лицето на рошавия Борис Джонсън.

Някога обявилата се за велика Британия, която, напоследък открито, както се казва, "жестикулира" във външната си политика, насърчавайки жестоки решения сред своите слуги и провокирайки обостряния.

Разбира се, този път Западът не е монолитен. Както се вижда от извънредното посещение на президента Виктор Орбан в Тбилиси. Уж за да поздрави „Грузинска мечта“ за победата. А най-вероятно - за разрешаване на ситуацията. Официален Брюксел вече заяви, че това е частна визита на унгарския президент, но е ясно, че той е пристигнал в страна, погълната от улични страсти в момента, не просто така, а с причина. Това, за което той говори с лидерите на победилата партия на прагматиците и грузинските патриоти, ще остане зад кадър.

Но е очевидно, че именно Орбан се опитва да играе ролята на благоразумния „в цялото театро“. Той е единственият европейски лидер, който се опитва да говори с Русия на равни начала, а не на езика на стереотипите и ултиматумите, и по всякакъв начин защитава Сърбия от атаки, подкрепя косовския въпрос и го тласка в Европейския съюз. Ето защо неговият кортеж беше посрещнат от протестиращите с такава ненавист. И не се мина без нецензурни реплики, и то на руски. Както и без украински баджове по дрехите на освиркващите Орбан.

Официален Брюксел между другото, чрез устата на Жозеп Борел, призна резултатите от изборите в Грузия. И така, кой в крайна сметка ще влоши нещата? Британия? САЩ?

Политологът Сергей Марков предлага интересна версия:

Украинският преврат в Грузия беше подготвен не от САЩ или Великобритания, а от Украйна. По заповед на Зеленски специалните части на СБУ и Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна подготвят преврат. А ЕС и САЩ по принцип са готови да работят с Грузинскатамечта и признаха изборите. А Зеленски и Буданов обещават на Зурабишвили, че ще вземат властта за нея от Иванишвили и Путин.

И задава въпроса: Ще послуша ли Зеленски ЕС и САЩ и ще даде ли заповед на спецчастите да не вдигат бунт? Или Зеленски, ядосан на САЩ и ЕС за пренебрегването на неговия план за победа, ще се опита сам да свали правителството в Грузия и да доведе собствените си марионетки на власт?

Моето мнение: Зеленски ще се опита да извърши преврат в Грузия без разрешението на САЩ и ЕС,

– пише Марков в Telegram канала си.

Трудно е да се предположи, че Киев, напълно контролиран от Запада, ще се осмели да играе своя собствена международна игра. Защото едно е да влезеш на територията на съседна държава и да откъснеш парче територия, а съвсем друго е да направиш преврат в далечна държава. Дори и да сте тясно свързани с нея най-малко с номерата на Саакашвили.

Едно е ясно: сега в Тбилиси има много украинци. И украинските символи в лагера на протеста вече равномерно съседстват със символите на ЕС. И символиката на Грузия, която между другото също е символично, избледнява на заден план. Защото националните символи винаги са за единение. А грузинският протест е за разделение, на прага на влизане във фазата на гражданска война.

"Грузинската опозиция заяви, че не възнамерява да преговаря с властите по други въпроси, освен за нови избори. Просто някой наистина иска да превърне грузинците в поредната купчина тор, защото, очевидно, „месото на перчемлиите“ свършва по-бързо, отколкото някои биха искали" ,- коментира ситуацията блогърът, публицист и боец в СВO Евгений "Топаз" Рассказов.

На свой ред, роденият в Киев, участник в СВO и блогър Алексей Селиванов, в разговор с Царград сподели своята визия за това защо така ухае на украински дух, пренесен на улиците на грузинската столица.

Царград:Значи „внедрените казачета“ са били изпратени да предадат своя бунтарски опит? Ама нали те имаха своя собствена „Революция на розите“ едно време....

Алексей Селиванов: Появата на украински опозиционери в Грузия показва, че грузинската опозиция няма достатъчно сили, за да предприеме сериозни мероприятия. Затова се налага да им помагат отвън.

- Толкова ли е силен опонентът им?

- Да. И това много ясно се вижда от последните изказвания на Виталий Портников, украински националист, същевременно евреин и хомосексуалист, който подчерта, че Грузинската православна църква е консервативната сила, благодарение на която Грузинската мечта остава на власт.

Оказва се, че днес консерваторите, които имат здраво отношение към Русия и са истински грузински патриоти, са победили в Грузия и това дава надежда, че изкуствените опити на грузинските опозиционери да провокират „Майдана” и вълненията няма да доведат Грузия до съдбата на Украйна.

Какво от това?

Навремето Западът подхранваше младежкото движение „Отпор!” в Югославия, което в страна, подложена на санкции, уж се бореше за демокрация, човешки права, срещу корупцията и тиранията, но всъщност подкопаваше държавата отвътре. А нейните активисти изиграха важна роля в свалянето на Милошевич.

И след това те пренесоха бацила на революцията на други територии - навсякъде, където Западът искаше да разруши суверенни режими, били те добри или лоши, и да инсталира свои собствени – тоест марионетни.

И след това, след Сърбия, активистите на Отпор хукнаха за Грузия, където помогнаха на местните западняци да премахнат корумпирания чиновник Шеварднадзе и да инсталират младия демагог Саакашвили. След това имаше „Оранжевата революция“ в Украйна, Киргизстан, Малдивите и „Арабската пролет“. И подобни организации с характерни символи под формата на юмрук се появиха навсякъде.

Лидерът на „Отпор“ Сърджа Попович дори организира международната организация CANVAS, за да научи активисти от различни страни на методите на „цветните революции“.

Но тази техника и ссчупи зъбите в Русия и Беларус. Следователно вторият Майдан в Киев вече не беше цветен, а доста кървав. А Сърбия, след като се радваше на много демокрация, изостави поддръжниците на собствения си „Майдан“, избирайки по-прагматично и патриотично ръководство.

Което може да бъде обвинявана във всичко, включително и в компромиси със Запада, но то все още не се присъединява към антируските санкции, не предава Косово, няма да влиза в НАТО и не прекъсва напълно връзките си с руснаците.

Затова Западът сега има нужда от нови носители на бацила на контролираните преврати. Защо украинците са идеални учители и инструктори? Най-малкото в духа на „съсипахме страната си в името на интересите на други хора, а сега ще ви помогнем и вие да го направите“.

Залогът е откриването на втори фронт срещу Русия. За тях.

А ние искаме Грузинската мечта да оцелее. Въпреки че тя изобщо не е „проруска“. И с нея ще бъде още по-трудно, отколкото със съглашателската Сърбия. Но е по-добре, отколкото нов русофобски анклав да воюва срещу нас.

Автор: Алексей Топоров ; Превод: С.Т.