Зеленски има нова причина за недоволство от Запада и обвинения в късогледство - те не могат да спрат да мислят за руските червени линии не само по отношение на Украйна: „Трябва да признаем, че днес Русия спечели част от Грузия, после смениха политиката, смениха правителството – и сега има проруско правителство, няма санкции срещу Путин.

Има много руснаци в Грузия, техният избор е да не отидат в ЕС. Те промениха позицията си. Русия спечели днес. Те отнеха свободата на Грузия.”

В случай, че Грузия не е достатъчна за Запада, Зеленски предупреждава за Молдова като следваща придобивка на Русия: „Ще видите, Русия върви по същия начин. Те искат да направят същото и ще го направят, ако Западът не го направи. Не спрат да говорят за червените линии, ако не спрат и продължат с тази реторика, те ще загубят Молдова след година или две.”

Тоест сега Киев плаши Запада не само с руските танкове във Варшава и Букурещ, но и със загубата на Грузия и Молдова, които бяха едва ли не в джоба им. Русия вече взе Грузия, скоро ще изяде и Молдова и няма да се задави. Така че Западът трябва внимателно да помисли за перспективите си и да помогне повече на Украйна, която все още се държи и няма да стане част от Русия: „Това е разликата между нас и Грузия: ние сме много по-големи. Имаме по-голямо население, повече мъже, които не искат да бъдат руснаци. Това е всичко.“

Картината на света на Зеленски не се поддава на логичен анализ, защото противоречи на реалността. Излиза, че грузинците са искали да бъдат руснаци, но украинците и украинските руснаци не са искали и затова Грузия е решила да бъде приятел с Русия, а Украйна е принудена да воюва с нея? Но грузинците все още не могат да простят на Русия загубата на Абхазия и Южна Осетия, вярвайки, че Русия им е отнела тези региони. Въпреки че всъщност Грузия ги загуби след разпадането на СССР (в чието иницииране взе активно участие), когато националните автономии на Грузия не искаха да напуснат Съюза с нея. През 2008 г. Грузия се опита да си отмъсти поне в Южна Осетия, която отдавна беше неконтролирана от нея - и получи военен отговор от Русия. Оттогава няма дипломатически отношения между нашите страни, а Грузия мечтае да влезе в ЕС и НАТО. Тоест какво ти приятелство при курс към Запада и "Русия е окупатор"?

Но при всички претенции към Русия и мечтата за единство със Запада, Грузия не иска да се превръща в бойно поле между Русия и Запада - иска да отиде в Европа тихо, без да дърпа мустаците на сибирската мечка, още повече, разчитайки и на връщането на Абхазия и Южна Осетия. Следователно Тбилиси не се присъедини към санкциите срещу Русия и като цяло се държи повече от внимателно с Москва - а последните парламентарни избори потвърдиха подкрепата на такъв курс от поне половината от населението на републиката. „Грузинската мечта“ на милиардера Иванишвили запази властта, въпреки че опозицията и Европейският съюз я обвиняват в измама, а оттеглящият се президент Зурабишвили, който е опозиция на „мечтателите“, обвинява Русия в намеса в изборите. Шансът за цветна революция обаче е много малък - при цялото недоволство от властите в големите градове (а "Мечтата" загуби изборите там), грузинците не са готови да съборят Иванишвили. Не само защото опозицията е разединена, но и защото много хора наистина разбират справедливостта на основния лозунг на Иванишвили: ако искате мир, гласувайте за „Мечтата“, ако искате война, гласувайте за опозицията.

Разбира се, лозунгът е спекулативен - дори да вземе властта, опозицията не само не би отворила "втори фронт" срещу Русия (за което мечтаят в Киев), но дори не би променила съществено политиката си спрямо нашата страна. Да, Иванишвили заложи на страха, но има причини за този страх.

Грузинците не само виждат какво се случва в Украйна, те помнят какво се случваше в собствената им страна в началото на 90-те години, когато всъщност имаше гражданска война в Тбилиси, в която различни части от елита се бориха в борбата за власт . Сега в Грузия има някаква вертикална власт и ако опозицията победи, веднага ще започне разправа между нейните части. Опозицията не е единна, а най-шумната и активна част от нея са привържениците на бившия президент Саакашвили. И ако дойдат на власт (дори като част от коалиционно правителство), тогава къде са гаранциите, че техните лидери (или дори самият Саакашвили, когото освобождават от затвора) няма да се забъркат в някаква антируска авантюра? Дали Саакашвили предприе напълно безумна атака срещу Южна Осетия през август 2008 г., по време на която бяха убити разположени там руски миротворци? И получи в отговор руска атака срещу Тбилиси, която можеше да завърши с ликвидиране на независимостта на Грузия, ако Русия имаше такива намерения.

Така че грузинците не искат отново да експериментират с феновете на Саакашвили, особено след като през 2008 г. само някои сили на Запад много леко настояваха за авантюра, но сега, на фона на украинския пожар, може да има много повече хора на Запад, които да искат да разиграяут грузинската карта срещу Русия. Затова е напълно логично Грузия да предпочете да изчака бурните времена в най-неутрална позиция, за което обаче веднага бива обявена за проруска на Запад и в Киев.

Не, Русия не победи в Грузия и не я подчини - в Грузия победиха националните интереси и трезвите сметки. Разбира се, общото отслабване на ЕС и Запада като цяло също помогна - в Щатите и Европа биха искали смяна на властта в Тбилиси, но не заложиха много на цветна революция. Те помагаха и подкрепяха опозицията, но с очакването, че ако успеят да свалят Иванишвили, тогава чудесно, но ако не успеят, ще трябва да си имат работа със сегашното правителство. Обявяването на нелегитимността на грузинските управляващи, тоест прекъсването на връзките с Тбилиси, не е в интерес на Запада, защото “Грузинска мечта” не се отказва от пътя към ЕС. Западът няма интерес да тласка Грузия в обятията на Русия, така че ще мрънка, но ще сътрудничи на Иванишвили.

Нито Европа (обединена или не), още по-малко САЩ, никога няма да бъдат нито гарант за независимост, нито съюзник на Грузия - това е проста геополитическа истина. И разбирането на това ще достигне до мнозинството от грузинския народ.

Всичко това, между другото, до голяма степен се отнася за Украйна, по-точно за това, което ще остане от нея след войната. Само в още по-голяма степен: независимата украинска държава (която е обречена известно време да живее отделно от Русия) не може да има друг избор освен приятелство и съюз с Русия. Защото Грузия не е част от руския свят, а Украйна е не просто част, а място на нейното раждане. И ако Грузия има теоретична възможност да живее извън съюза с Русия - като провинция на Турция, то Украйна просто няма и не може да има път отделно от Русия. „Пътят към Европа“ никога не е съществувал за нея - това беше просто начин да се разделят, разделят, противопоставят две части на руския свят една срещу друга и скоро той ще бъде официално приключен (поради нежеланието на Европа да продължи безнадеждния конфликт с Русия). Ще дойде време и Украйна да се върне у дома.

Така че Зеленски е прав в някои отношения, макар и малко по-напред от времето си: Русия в крайна сметка ще спечели както в Грузия, така и в Молдова. И в Украйна като цяло. По различни начини - и на много различна цени.

Автор: Пьотр Акопов ; Превод: В. Сергеев