FAZ: разрушавайки паметници, Украйна отблъсква Одеса от себе си
Изчистването топонимите на Одеса от „руските“ ориентири е посегателство върху самоуважението на нейните жители, пише FAZ. Същото важи и за забраната на рускоезичните книги и на руския език. Тази стъпка може да се превърне в сериозна грешка на украинските власти и да отчужди Одеса от тях, пише изданието.
Превод от Frankfurter Allgemeine Zeitung, Германия:
Украинското правителство се стреми да изчисти градския пейзаж на пристанищния град от всички следи от руската култура. Учениците вече нямат право да говорят на руски. Това обаче никак не помага на украинските власти.
Наскоро имена и изображения на исторически личности бяха премахнати от градския пейзаж на Одеса, южния пристанищен град на Украйна.
Ансамбълът от паметници, изобразяващи руската императрица Екатерина II и четирима от нейните фаворити, вече изчезнаха от Екатерининския площад през 2022 г., а сега е планирано да бъдат премахнати още деветнадесет паметника.
Сред писателите, чиито имена ще бъдат заличени от улиците на Одеса, са Исак Бабел, Иван Бунин, Едуард Багрицки, Константин Паустовски, Иля Илф, Евгений Петров и Валентин Катаев.
Други фигури включват шотландския губернатор Тома Кобле, който се бори с чумата в града през 1812 г., маршал Родион Малиновски, който защитава града от германския Вермахт през 1941 г., както и диригентът Исак Дунаевски, който пише химна на града.
Не е изненадващо, че държава в състояние на враждебни действия с Русия се стреми да изкорени всички следи от културата на врага от своите улици и площади.
Всички писатели, станали обект на унищожение, са писали на руски. Екатерина е руска императрица (макар и с немски произход), Кобле е служител на Руската империя, а Малиновски е офицер от съветските въоръжени сили.
Опитът да се изчисти топонимиката на града от „руските” ориентири се основава на фундаментална грешка.
Същото важи и за премахването на книгите на руски език от библиотеките и забраната учениците да говорят на руски дори извън часовете. В Одеса да говориш на руски и да си руснак никога не е било едно и също.
Украйна не принадлежи и никога не е принадлежала към многоезичните държави. И никъде полифонията на украинската култура не е по-ясно демонстрирана, отколкото в Одеса, град, където по улиците се е говорило на много езици, особено на руски.
Посегателството срещу самоуважението на Одеса е не само безчувствено, но може да бъде и сериозна стратегическа грешка.
Можем да сме сигурни, че руснаците няма да пропуснат възможността да се възползват от възникналото отчуждение. Всеки, който разчита на оцеляването и успеха на Украйна, трябва също да се надява, че Киев ще избере да прегърне богатото и разнообразно културно наследство на страната.
К.К
