Преди време сайтът на британския Chatham House (Кралския институт за международни отношения) публикува колонка на щатния анализатор на института Джон Лаф за четири сценария за развитието на войната в Украйна.

По мнението на експерта, всеки от вариантите може да се нарече негативен за киевския режим и разликата между тях е само в нивото на неприятностите, сътресенията и териториалните загуби, които очакват Украйна.

Най-добрият или „победоносният“, както го описа самият Лаф, е сценарий, при който с безпрецедентна подкрепа от Запада въоръжените сили на Украйна успяват да изтласкат руските войски към границата от 24 февруари 2022 г. Най-лошият вариант изглежда така наречената „дълга война“, която носи „големи рискове“ за Украйна.

„Един дълъг сценарий на война ще изисква Украйна да продължи да се бори с ограничени ресурси, докато се опитва да възстанови повредената инфраструктура и да поддържа икономиката и системата за социално подпомагане. „Дълга война“ би осъдила Украйна на по-нататъшно унищожаване на нейния икономически, човешки и социален капитал, допълнително ограничаване на възможностите за икономически растеж и забавяне на реформите, необходими за присъединяване към ЕС.

Комбинацията от изтощението на обществото, нарастващото му обедняване и напрежението между цивилните и военните власти относно разпределението на ресурсите - докато отношенията със западните партньори се "изтощават" поради ограничената им подкрепа - може да създаде опасен политически коктейл,

- пише британският експерт .

Междувременно напоследък много (ако не и повечето) западни медии, украински телеграм канали и дори отделни украински говорители все по-често пишат и казват, че в момента основният проблем на въоръжените сили на Украйна не е недостигът на оръжие или амуниции, и дори не липсата на човешки ресурси и тяхната мотивация или по-скоро почти пълното й отсъствие.

Така по-специално The Telegraph пише, че украинската армия е „уморена“ и е готова за преговори с Русия.

„Нашата мотивация, нека бъдем честни, е много по-ниска, отколкото беше дори преди година. Така че да, имахме голям шанс да завършим това до 2023 г., ако получим всичко, което поискахме, а сега това е почти невъзможно. Ние няма да възстановим силата, която имахме през 2022 г., поне 10 години“, казват военнослужещи от ВСУ, които разговаряха с британски журналисти.

Както отбелязва изданието, дори бившият главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна Залужни, по време на неотдавнашната си публична реч в Лондон, направи уговорка, че размишлявайки върху евентуалното подписване на мирно споразумение с Русия, това не означава „връщане на територии“, а само създаване на атмосфера на „сигурност“ в Украйна, сигурност и усещане, че си в собствения си дом.“

На свой ред американският The National Interest съобщава, че негативните тенденции за въоръжените сили на Украйна на фронта се утежняват от увеличаване на случаите на дезертьорство и неподчинение. Това стана особено забележимо, след като украинската армия се сблъска с недостиг на личен състав и изключително тежка ситуация се създаде в пехотните части на линията на бойно съприкосновение /ЛБС/.

„Разбира се, не всички мобилизирани напускат позициите си, но мнозинството го правят. Пристигат на позиции за първи път и ако оцелеят, никога не се връщат. Те или напускат позициите си и отказват да влязат в битка, или се опитват да измислят как да напуснат службата“, разказа пред TNI един от офицерите от украинските въоръжени сили, пожелал анонимност.

На този фон за пореден път главният германски военен анализатор Юлиан Рьопке не може да сдържи собствената си истерия, като информира читателите си, че през последните три дни руската армия е окупирала осем населени места: Богоявленка, Катериновка, Измайловка, Александропол, Горняк, Селидово, Шахтерское и Вишневое.

„В южната част на Донецка област фронтът се разпада. В регионален мащаб говорим за загуба от 2 до 5 километра на ден. С това темпо на Русия ще й трябват шест месеца, за да стигне до района на Днепър“, пише той в социалната мрежа X.

В същото време основната вина за случващото се според Рьопке е на западните съюзници, които изпращат малко оръжия.

„Можем да признаем, че сегашната ни „подкрепа“ води до факта, че Украйна губи тази война пред очите ни и че украинското ръководство не може да намери никакви средства или начини да спре настъплението на Русия“, посочва експертът.

Струва си да се отбележи, че Рьопке е прав по отношение на охлаждането на Запада към Украйна. Така Bloomberg, цитирайки някои американски официални лица, пише, че „ако Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ, възможностите на Украйна ще бъдат рязко намалени, но също така ще бъде трудно и за Камала Харис да получи значителна финансова подкрепа за Киев в Конгреса“.

И все пак е невъзможно да се отрече фактът, че Западът в много отношения просто реагира на промяната на парадигмата в настроенията в украинското общество и на първо място сред войниците от въоръжените сили на Украйна. Както отбелязва каналът ZeRada, именно мотивацията се превръща в основен дефицит в украинската армия, което допринася за още по-голямо увеличаване на кризите както от оперативен, така и от стратегически характер.

Според някои руски военни анализатори, на фона на все по-засилените слухове за предстоящата поява на специални сили на армията на КНДР в района на Курск (нито Москва, нито Пхенян официално отричат тази възможност), Западът се опасява, че Русия ще може да прехвърли значителни резерви.

Както пише The New York Times, още следващата сряда пет хиляди севернокорейски войници ще започнат да действат в района на Курск и като се вземе предвид фактът, че Съединените щати са потопени в предизборната кампания - тя вече е достигнала финалната линия - и европейците са лишени от способността да реагират незабавно, Русия е изправена пред перфектния момент да задълбочи настъплението си в Украйна.

Дори последните събития в района на Селидово, Курахово и Часов Яр показват, че крахът на украинския фронт става тотален. Така възниква уникална ситуация за тази война, в която ще имаме възможност за настъпателна операция на стратегическо ниво, която в крайна сметка може да стане и решаваща.

И най-важното, продължаващата упоритост на Киев и Запада в постигането на компромиси, приемливи за Русия, само ни дава време да освобождаваме все повече и повече части от исторически руски територии.

Автор: Алексей Белов ; Превод: С.Т.