Партия “Грузинска мечта” спечели парламентарните избори в Грузия. Опозицията все още хленчи и отрича очевидното, все подхвърля някакви алтернативни резултати, но виковете "Европа победи!" звучат по-тихо и по-неубедително.

Очевидно е, че Европа, представлявана от проевропейските (и по-широко прозападни) партии, загуби печално на изборите в Грузия.

Това е много важен обрат в съзнанието на постсъветските маси, защото европейската мечта в покрайнините на СССР се сади като картофи повече от тридесет години. Поколения грузинци израснаха с убеждението, че Тбилиси е грузинският Париж и тяхната малка уютна страна е обречена от самия ход на нещата да стане част от ЕС. Какво се обърка?

Като начало европейците енергично, до киселини, наложиха на Грузия извращения, абсолютно чужди на нейния манталитет. Бяха част от икономическите инициативи и безвизовото пътуване, но беше невъзможно да се избегнат - все едно като в СССР, когато освен шоколад, чай със слон и други екстри, в пакета с хранителни стоки винаги имаше някакви негодни за консумация гадости.

Грузинският народ гласува против гей парадите и друга ЛГБТ пропаганда , както и срещу преследването на православната църква, което е вградено в програмите на прозападните партии под толерантен език. И най-важното, срещу отвратителната арогантност, с която Европа налага всички тези новомодни гадости на една древна цивилизация, която успешно е съществувала дори когато средновековен Париж е тънел в мръсотия и невежество.

Грузия приема християнството век по-рано от Франция. Естествено, хората в тази страна пазят светините си. Неестествено е французите да презират своето наследство. Но още по-лошо е, че европейците, които са изоставили корените си, отправят същите изисквания към други страни. Е, Грузия сложи край на тези нелепи претенции.

Още по-важен фактор бяха отношенията с Русия. Европейските елити искаха да изиграят същия номер с Грузия, както и с Украйна: да поставят свои марионетки в Тбилиси, които да накарат народа да се бие с руснаците.

Ето какво каза Бидзина Иванишвили, основател на “Грузинска мечта”, малко преди изборите: „Спомням си какво ми каза бившият премиер Ираклий Гарибашвили, който разговаря с него : „Да, но как? Представяте ли си колко дни можем да се бием с Русия? Колко дни ще издържим?" Отговориха му - три или четири дни. Той каза: "И за тези три или четири дни ни унищожавате?" Отговориха му: "Значи има три или четири милиона. от вас. Няма да убият всички за три-четири дни. След това можете да започнете партизанска война в горите. Ние ще ви помогнем."

„Няма да убият всички“, „ние ще ви помогнем“. В Киев също имаше подобни изказвания в началото на СВО: помните ли Борис Джонсън с неговото „Да се бием“? И така, докъде доведе това украинците? До пълна разруха и демографска катастрофа - и все пак Украйнае в пъти по-голяма от Грузия.

“Грузинска мечта” се позиционира като партия на мира с Русия и не е изненадващо, че грузинският народ я подкрепи с гласовете си. Партизанската война в горите в очакване на помощ от европейците е изключително глупава идея, Украйна е нагледен пример.

Сега в Европа стенат, че грузинците са гласували толкова „погрешно“, защото са били наплашени от Москва. Но в действителност Брюксел открито ги изнудва. Тбилиси беше подложен на сериозен натиск, настоявайки да подкрепи антируските санкции, да помогне на Украйна и да отвори втори фронт срещу Москва. Гражданите на страната казаха, че не искат това - сега новосформираното правителство ще изпълни тяхната заръка.

Забележка към Брюксел: така изглежда истинската демокрация. Гражданите с мнозинство гласуват политици на власт, които започват да изпълняват волята на народа. В Европа този механизъм отдавна се развали - от Грузия трябва да се учат те самите, а не да ѝ четат лекции.

В Европа се нададе стон до небесата. Не само, че загубиха Грузия, но и с Молдова всичко е двусмислено. Прословутият референдум за присъединяване към ЕС изглеждаше просто срамен. В страната населението ясно гласува против присъединяването към ЕС - повече от 54%. Само нощното пълнене на бюлетини (според официалната версия това са гласовете на молдовци, работещи в Европа) позволи да преброят цели 50,4% от избирателите, одобрили присъединяването към ЕС.

В същото време половин милион молдовци, живеещи в Русия, практически не бяха допуснати до гласуване - за всички бяха разпределени само десет хиляди бюлетини. Но никакви злоупотреби не помогнаха да се създаде картина, че молдовците искат да отидат в Европа. По същия начин не спасиха и проевропейската Мая Санду - тя стигна до втори тур, но победата в никакъв случай не ѝ е гарантирана.

Невъзможно е да се скрият всички тези машинации; в Европа самите те не вярват в своята победа в Молдова. Гражданите на тази страна, както и грузинците, прекрасно разбират, че Брюксел се нуждае от тях само като пушечно месо.

Провалът е очевиден и европейският истаблишмънт трябва да се замисли върху поведението си и, така да се каже, да поработи върху грешките си. По същество вече загубиха единствения ресурс, който имаха в постсъветското пространство – прословутия безвизов режим.

Всъщност този механизъм беше нужен преди всичко на самите европейци – осигуряваше наплив на евтина работна ръка. Тогава, манипулирайки безвизовия режим, принудиха украинците да умират за него, а сега мислеха да използват по същия начин грузинците и молдовците. Жителите на тези страни обаче се оказаха по-умни и не попаднаха в този капан.

Какво сега? Може би е време ЕС да стане по-скромен и да спре да чете лекции на другите страни, както посъветва Шарл Мишел, който напускаше поста председател на Европейския съвет? (Удивително е как коефициентът на интелигентност на европейските политици скача до небето веднага след като се оттеглят от постовете си.)

Но в Брюксел все още не са се вслушали в този съвет и се придържат към любимата си тактика - ако не можете да спечелите честно, организирайте преврат. Очакват се изказвания на опозицията в Тбилиси, там решаваща роля ще изиграят „Ама те са деца“, познати ни от времето на киевския Майдан. Бунтовете и размириците, свалянето на законно избрано правителство под прикритие на „Цветна революция“ са последното средство за насаждане на „европейски ценности“ в Грузия. Други просто няма в арсенала на ЕС.

Молдова и Грузия в никакъв случай не са нещо странно. В самия Европейски съюз милиони хора не искат да се превърнат в пушечно месо, което корумпираните елити ще хвърлят на източния фронт по сигнал на Вашингтон. Ако Брюксел не се съобрази с мнението на тези хора и продължи самоубийствената си политика, то европейците ще гласуват с краката си против. Онзи ден това им показано как в Грузия, струва си да се научи.

Автор: Виктория Никифорова ; Превод: В. Сергеев