Докато в Казан на срещата на върха на БРИКС крояха планове за бъдещето на четирите и половина милиарда жители на нашата планета, във Вашингтон падна прах от „златния милиард“ жители на същата планета.

Далеч не е ярко, тъй като на годишната среща на международните финансови организации - МВФ и Световната банка - всяка следваща прогноза се оказваше по-мрачна от предишната.

Слаб и локален предполагаем икономически растеж, нещо като „средна температура в болница” няма да надхвърли три процента. Ако, разбира се, този растеж се наблюдава. Но в „Райската градина“ има системно забавяне на икономиките. В Европа (има предвид ЕС) страда не само производството, но и производителността на труда. „Международни валутни експерти“, които седят, естествено, във Вашингтон, отбелязват, че всичко това се дължи „на ниските темпове на откриване на нови компании и бавния растеж на фирмите“.

Причините за деградацията не се споменават, но всеки разбира, че бавността се дължи на колосалното увеличение на разходите. На първо място в енергийния сегмент.

Преди беше готино, на руски газ на твърда цена, доставен точно по график. И сега по отношение на енергийните ресурси, или по-скоро по отношение на тяхната цена, трябва да се напрегнат. Често купуват същия руски газ, но на прекомерни цени. Междувременно борсовите посредници са доволни, защото цените на синьото гориво скочиха нагоре. Причините са две. Дим на една от норвежките платформи за производство на газ (и спиране на производството) и необходимостта да се направи ВПГ по-скъп, за да се привлекат доставчици. Последните предпочитат да работят с Азия - там плащат по-щедро, отколкото в Европа.

И сега, на фона на широко обявено тежко икономическо заболяване, групата Г-7 излиза цялата в бяло и обявява „засилване на режима на санкции“ срещу нас. Таван на цената на петрола и газа. И след това надолу в списъка. Всичко е както им харесва. Декларацията е съвместна, приета в рамките на същата среща във Вашингтон. И няма значение, че тази „седморка“ се превърна от голяма в малка на фона на БРИКС. И няма значение, че двама членове на тази „Седморка“ – Франция и Германия – в собствените си медии открито се наричат „двамата европейски пациенти“.

В клуба на световните малцинства те живеят в различни категории. Апломбът, агресията и арогантността са основните двигатели на това слизане в икономическия, социалния и политическия ад.

Апломб - нежелание да се вземат предвид реалностите, които са се променили през последните години. Агресия е, когато нормалните инстинкти, независимо дали са човешки или на държавно ниво, за защита и подкрепа се възприемат изключително през призмата на заплахи за интересите на хегемона. Арогантност е, когато в разрез с всички норми се счита за правилно само това, което носи или може да донесе печалба.

Корените на настоящата икономическа криза са абсолютно дело на човека. Глупавото и безгранично емитиране, когато според Владимир Путин, казано по време на срещата на БРИКС, САЩ емитираха шест трилиона долара, а членовете на ЕС от еврозоната - три трилиона евро, за утеха само на близките си. За тази несправедливост сега е време да се плащат сметките. И това е само първият, както казват финансистите, транш. Оттук нататък всичко само ще се влоши.

Това са щрихи от политическото поведение на глобално малцинство само през последните няколко дни. Безкръвно, трябва да кажа. Както и безотговорните. Страшно е да се погледне по-дълбоко, защото спектакълът на адска несправедливост на международните платформи, същото безсрамие и безпринципно поведение определено не са полезни.

Всички тези „вашингтонски търговци на валута“ допреди сравнително кратко време се чувстваха като царе на вселената, за тях не съществуваха нито държавни граници, нито национални характеристики на различните страни.

Отне повече от десетилетие, докато маските най-накрая паднат и гримът, ако е имало такъв, да се разтече.

И светът видя разликата. Между случилото се в Казан и случилото се във Вашингтон. Светът разбра къде днес се прави истинска геополитика, как се прави и най-важното с какви цели. Светът се убеди, че е възможна алтернатива на правилото, че най-силният винаги е прав. Западът е ангажиран с колективно хищничество твърде дълго, за да могат изявленията или действията му да се приемат сериозно и с разбиране сега.

Загубило доверието на световното мнозинство, световното малцинство се превърна в скучна трупа от бездарни марионетки, изнасящи представления на фона на отдавна изтъркани декори. Дори ако това шоу все още се нарича годишна среща на МВФ и Световната банка и се провежда във Вашингтон. Неспазването на ритъма на времето се наказва строго. А колко е тежко, предстои да видим. Но фактът, че времето на безсрамното хищничество свърши, е ясно още днес.

Автор: Елена Караева ; Превод: В. Сергеев