Днес в Казан се открива срещата на върха на БРИКС — най-голямото международно събитие в Русия след началото на спецоперацията в Украйна. Разбира се, трудно е да се предложи по-ясна демонстрация, че всички западни опити за „изолиране на Русия“ са се провалили, но по принцип това стана ясно още през 2022 година и след това, което Израел направи в Газа (а сега и в Ливан), измамността на западните призиви за „обединяване на целия свят за наказание на агресора” стана ясна и на най-простодушните дилетанти.
Така че символичното значение на факта, че ръководителите на 24 държави идват на посещение при Владимир Путин, е фундаментално преди всичко за самия Запад: неспособни да пренебрегнат този факт, те се опитват да го обяснят с най-различни причини — от техните собствени грешки в работата с Глобалния юг към руска манипулация, антиколониална и антизападна реторика. Нарастващата популярност на БРИКС обаче е напълно обективна по своята същност – и не може да бъде разбрана изолирано от масивната трансформация на целия световен ред.
БРИКС беше създадено преди по-малко от две десетилетия, но още тогава, през 2006 година, беше ясно, че светът навлиза в нова ера. Започваше формирането на нов световен ред — и въпреки че нито скоростта на този процес, нито интензивността на борбата все още не бяха ясни, всички разбираха, че мащабът на промените ще бъде огромен и универсален. Само няколко месеца след формирането на БРИК (тогава асоциацията все още се състоеше от четири държави) Владимир Путин държа реч в Мюнхен, в която предупреди за безсмислието на опитите на Запада (и преди всичко на САЩ) да „пасе хората” — всъщност това беше изявление за провала на плановете за изграждане на еднополюсен свят. През следващата 2008 година избухна световната финансова криза, вината за която беше изцяло на САЩ и при положение, че именно те контролираха световната финансова система, цялата планета трябваше да плати сметките за американската алчност.
По това време Съединените щати вече бяха обърнали Ирак с главата надолу, ключова страна в Близкия изток, така че „арабската пролет“, започнала три години по-късно с тежките си последици за целия регион, всъщност беше предрешена. От 2011 година оставаше само една крачка до 2014 година когато Русия влезе в открит геополитически конфликт със Запада заради опитите му да превземе Украйна. Е, а след това всичко стремително продължи да се движи към кулминация към 2022 година — когато конфликтът придоби формата на военен, макар и косвено.
През всичките тези години Западът отслабва, докато Глобалният Юг се засилва. Отслабването на Запада беше обективен процес с геополитически, исторически, икономически и прочие обяснения. Но най-важното беше, че половин хилядолетната ера на западно господство завършва — и това се проявява под формата на крах на проекта за глобализация според англосаксонските правила, на които Съединените щати и Европа поставиха своите основни залози. Глобализацията не беше завършена — и започна да се разпада не защото Русия или отделни страни от Глобалния Юг се разбунтуваха срещу нея, а поради грешки в самия й дизайн. Беше невъзможно да се прегърне необятността, тоест да се принуди целият свят да живее според правилата, изгодни за Запада и написани на Запад (политически, финансови, икономически, търговски, културни, идеологически). Разбира се, англосаксонския „главозамайване от успех“ беше значително улеснено от самоубийството на СССР, след което на Запад по-голямата част от елита наистина повярва в „края на историята“ и настъпването на ерата на „глобалното правителство“ .” Въпреки това, към средата на 2000-те години стана ясно, че Западът не се справя с ролята на глобален поръчител-архитект-изпълнител-строител — всичко се обърка.
Тогава възниква БРИКС — първоначално като инструмент за координация между незападните страни, които разбират, че самият Запад върви в грешната посока и повлича целия свят със себе си. През последните години Западът отслабна още повече и това се отнася не само за позицията му на световната сцена, но и за вътрешното му състояние. В средата на миналото десетилетие САЩ навлязоха в период на повишена турбулентност – и не само че няма да успеят да излязат от нея дори в средносрочен план, но и рискуват да изпаднат в сериозни вътрешни сътресения. Това не означава, че Америка вече няма сили да се бори за запазване на позицията на световен хегемон, но означава, че трябва да избира между опитите да защити тази хегемония на световната сцена и дълбоките вътрешни реформи. Сегашният американски истаблишмънт обаче не иска и не може да се откаже от претенциите си за световно господство (да наричаме нещата с истинските им имена), което означава, че без мащабни вътрешни сътресения геополитическата стратегия и практика на Вашингтон няма да се промени. Тоест, Америка ще се опитва да играе на всички дъски едновременно – обуздавайки тези, в които вижда реална или потенциална заплаха за своята хегемония.
Какво означава това за БРИКС? Фактът, че блокът ще трябва да става все по-антиамерикански не е защото целта му е да се конфронтира със Съединените щати, а защото самите САЩ няма да го оставят на мира. За Америка са категорично неприемливи всякакви проекти за изграждане на алтернативна глобална архитектура (финансова, търговска, военна), особено тези, които обединяват ключови страни от незападния свят — Китай, Индия, Русия, арабския свят и латиноамериканците. И САЩ ще засилят натиска върху страните от БРИКС, за да предотвратят или поне да забавят движението им към интеграция на същите финансови системи.
БРИКС не повдигна въпроса за разширяването до 2022 гoдина — и едва тогава асоциацията започна да приема нови членове. От шестимата поканени (и тези, които сами поискаха) една страна отпадна веднага: проамериканският и антикитайски настроен президент Майли дойде на власт в Аржентина. Саудитска Арабия леко забави влизането си: принц Мохамед си взе почивка и пълното влизане в БРИКС може да бъде потвърдено на настоящата среща на върха в Казан. Но към БРИКС се присъединиха Иран, Египет, ОАЕ и Етиопия, които от „петица” станаха „девятка”. С това разширяване БРИКС се превърна в наистина глобално обединение, тъй като преди двумилиардният ислямски свят изобщо не беше представен в него, а сега има цели три държави от него. И още няколко много важни страни от ислямския свят са на линия: дори ако въпросът със Саудитска Арабия все още е във въздуха, много мюсюлмански държави са проявили интерес — от Турция до Малайзия.
Разбира се, има много разногласия между отделните страни от БРИКС. Най-забележителните са китайско-индийските (въпреки че в кулоарите на настоящата среща на върха ще се проведе първата официална среща между Си Дзинпин и Моди от четири години и половина — те не са водили преговори след граничния конфликт в Хималаите през пролетта на 2020 година). И именно с тях се опитват да играят англосаксонците, особено по отношение на тези страни, върху които не могат да окажат пряк натиск. Съществуващите различия обаче са нищо в сравнение с това, което обединява страните от БРИКС+, а това е разбирането, че Западът няма нито правото, нито възможността да налага своята „картина на световния ред“ на всички останали. Винаги ще има разногласия в БРИКС относно желаната скорост и методи за улесняване на процеса на „упадък на Запада“, но никой не поставя под въпрос факта, че краят на западната хегемония е в интерес на всички страни, консолидиращи се около БРИКС.
Всъщност, между другото, това отговаря и на интересите на самите западни държави, включително и САЩ, но те вече са се превърнали просто в носители на един паразитен и антинароден глобалистки проект и не могат да защитят националните си интереси. Но ако все още имат волята и силата да се откажат от ролята, която наложиха, БРИКС с радост ще си сътрудничат в разработването на правилата на нов световен ред и изграждането на нов световен ред. Който ще се строи така или иначе – заедно със Запада или въпреки волята му.
Петр Акопов, РИА Новости
