„Избягах от Украйна в Русия“- разказ на военен от Одеса, който преплува морето, за да стигне в Русия.
Все повече стават случаите когато украинци бягат от Украйна именно в Русия.

Този път на подобна история обръща внимание украинския блогър Анатолий Шарий представяйки във видео обзор историята на малкия човек, който разказва по време на разпит част от живота си. Анатолий Шарий обяснява, че видео кадрите са от разпита на украинеца, който въпреки огромния риск се решава да избяга...в Русия. От Украйна.

„Казвам се Владислав, от град Одеса съм. Цял живот живея и работя там.Всичко беше нормално до 2014 година...
След това Владислав разказва и лични моменти как преживява развод, сменя работа. Последните 4 години  работи като куриер и му харесва работата в движение.

„Но ситуацията започна силно да се влошава тази година. В града стана опасно да се движиш даже по улиците. Пеша почти не ходих. Как попада в редовете на ВСУ?

В Украйна има такъв момент, че гражданите могат да докладват на службите къде има мъже, за да бъдат взети на фронта. Бившата му съпруга прави именно това. Когато той пристига да види детето си, вижда, че там вече го очакват. Казват му, че е обявен за издирване, въпреки че не е осъждан и няма криминални прояви. Казват, че няма значение. Разбирайки накъде вървят нещата той прави опит да избяга...настигат го, повалят го чупи пръст и го товарят в колата. След което го откарват в районното ТЦК ( териториален център за комплектация- аналог на нанорна служба), без оформяне на какквито и да било документи. Качват го на втория етаж, после на 4 етаж. Опитват да му припишат някаква глоба, той мълчи през цялото време, което ги дразни. Спускат го отново в двора, разбирайки че с него е сложно да се договорят. Държат го там до вечерта, докато е там се запознава с още няколко човека „ които също като мен се бяха оказали в такова незавидно положение“.

Вечерта ги откарват в районното, градско ТЦК кудето стои охрана. Там нощуват.

„Разбира се, карат всички наред, особено тези, които нямат пари да се откупят.

Сутринта ни взеха с автобус, бяхме около 15 човека.

Той решава да не излезе от автобуса. ТЦК-ника, който ги брои изглежда леко неадекватен:

„ очите му бяха някак странни, изглеждаше като надрусан и не можеше да ни преброи. Там имаше двама човека охрана с оръжие, и един без оръжие.

Карат ги към някаква лаборатория да дават анализи. Той не иска да излиза от автобуса, и въоръжената охрана го избутва насила с думите „ ти какво не искаш да служиш ли?“

Владислав отбелязва и още един момент в разказа си. Момент на обреченост. Когато ги возят в тази лаборатория, той си мисли, че сега някой ще се опита да бяга, но хората покорно стоят там и правят каквото им се каже. И той решава, че ще направи всичко за да избяга. Влиза в лабораторията, която се намира в обикновен апартамент в жилищен блок. Оглежда помещението, за да се ориентира от къде може да се измъкне. Влиза в тоалетната, вижда врата, която е заключена, оглежда се, намира висящи ключове на електротаблото, отключва и бяга през глава. Бяга няколко квартала, вече започва да губи сили защото не ял. Намира мястото където пъррвоначално ги откарват, там стои скутера му. Сяда на скутера и пътува до кума си.

Остава там до вечерта, после тръгва към тях. Но разбира че това е опасно и пак могат да го хванат и тогава му идва мисълта, че може да избяга през морето. Докато се крие в тях започва да подготвя плана си за бягство през морето. Започва да чете от къде е най-краткия път през който може да мине, открива информация и предлага на приятеля си Андрей да избягат заедно. Учудва се, че приятеля му веднага се съгласява.

Разказва, че до този момент не се е интересувал особено от политика, но едно събитие смята за особено важно. 2 май 2014 година. Именно тогава кръщава детето си и случва трагедията с Дома на профсъюзите. Казва, че няколко от познатите му умират в тази трагедия.

И когато двама твои приятели умират, а това не е малко разбираш и усещаш нещата по друг начин. Владислав казва, че след този момент за обикновените хора живота става все по-сложен.

Данъците стават все по-големи. От 2022 година става още по-тежко. С работата също. ТЦК от начало набират доброволци, после започват да вземат всички наред, дори болни хора.
Всичко това го кара на инстинктивно ниво да се бори докрай за живота си, и когато самият той се оказва в лапите на ТЦК – разбира, че единственият му изход е бягство.

След това следва покъртителен разказ, как той и приятеля му се решават да преплуват през Черно море, за да намерят спасение в Русия. Чуйте цялото видео, чуйте историята на един от многото хора, които живеят в ужаса създаден от Зеленски. И един от малкото, които успяват да избягат от този ужас.