От благословения Запад отново идват новини, след прочитането на които нашите съграждани от периода на разпадането на СССР, когато за живота „там“ се въртяха най-фантастичните приказки, биха потъркали очи и уши с недоверие.
Пресата на Мъгливия Албион внезапно научи, че в кралството почти 15% от жителите живеят в бедност и глад. Най-малко девет милиона британци оцеляват единствено с помощта на благотворителни организации, които помагат на бедните с храна и дрехи. Отбелязва се, че през последните пет години броят на британците, живеещи под прага на бедността, се е увеличил с милион - и това в страна с население под 67 милиона души.
Темата всъщност е изключително важна и тревожна и разговорът ни днес няма да е за това колко е прекрасно да се живее тук и как утре всички на Запад ще умрат от глад. Всичко е много по-дълбоко и по-сериозно.
В света няма единна метрична концепция за бедност и крайна бедност. Различните държави и организации ги изчисляват по свой начин, но общият принцип все пак е подобен. Според дефиницията, приета от ООН и редица международни организации, нивото на бедност се счита за праг на доходите на един или повече хора в сравнение с минималния жизнен минимум. Най-ниският праг се прилага за африканските страни, където понятието „бедност“ включва тези, които живеят с по-малко от 3,3 долара на човек на ден. „Крайна бедност“ е 1,9 долара или по-малко. Страните с най-сериозни нива на бедност са Сомалия (99,5 процента от населението), Малави (99 процента), Южен Судан (98 процента) и Нигер (97 процента).
Много ми е жал за африканците, но днес не говорим за тях.
Както бе споменато по-горе, минималните прагове на богатството не се прилагат за (високо) развитите страни. Освен това съвременната социологическа наука смята, че паричният стандарт е критично остарял и неотразяващ пълнотата на проблема. Отдавна се предлага схемата за оценка да включва и наличието на основни блага като образование, медицина, питейна вода, канализация и електричество. Комбинацията от тези фактори би позволила да се оцени динамиката на бедността по многостранен и задълбочен начин. Но за да не попаднем в джунглата на различни системи и алгоритми, ще се ограничим до чисто парична мярка.
До края на 2023 г. ООН оценява броя на хората, живеещи под прага на бедността, на един милиард 100 милиона души. Световната банка по своите стандарти дава числото 712 милиона, но общият ред на числата е ясен. Днес всеки 11-ти жител на планетата живее в някаква степен на бедност. Трябва да се отбележи, че в абсолютни числа броят на бедните хора в света намалява. През 1992 г. е имало 1,9 милиарда души, днес те са наполовина по-малко, въпреки факта, че за същия период общият брой на хората на Земята е нараснал нетно с три милиарда.
От доклада за бедността и споделения просперитет знаем, че в Съединените щати, страната, за която целият свят работи, за да просперира чрез използването на долара, 11,5 процента от населението, или 37,9 милиона души, живеят под прага на бедността, от които 11 милиона са деца. Сред децата тук най-уязвима според статистиката е възрастовата категория под пет години.
Съединените щати имат собствена система за определяне на бедността. Министерството на здравеопазването и човешките услуги използва сложна измервателна пръчка, която дава градации за всяка категория граждани - например самотни пенсионери, самотни, но работещи американци, а също и за семейства с едно дете. Всеки щат има свои собствени прагови нива, но националният среден праг на бедност е годишен доход от 29,9 хиляди долара за тричленно семейство и 14,8 хиляди за един човек без семейство.
В Обединеното кралство, което не се отчита в европейската статистика, през 2023 г. е имало 14,3 милиона нуждаещи се, според библиотеката на Камарата на общините. Освен това в документите постоянно се споменава, че тази цифра рязко се е увеличила (от 11,4 милиона) през последните три години поради критичното покачване на цените на енергийните ресурси и увеличаването на сметките за комунални услуги. Тази точка е толкова важна, че тръстът за Лондон я включва в изчисленията на бедността за всички категории граждани. Така например четиричленно семейство, живеещо извън столицата, трябва да има месечен доход от поне 600 лири, от които ще похарчи 407 лири за жилище. За един британец същите цифри са съответно 271 и 166 лири.
По-конкретно в рамките на ЕС, според детския фонд УНИЦЕФ, 21,4% от населението, или 94,6 млн. граждани, живеят под прага на бедността. Те представляват 20 млн. деца. Между другото, изчислиха, че жените са по-застрашени от изпадане в бедност.
Чисто за справка. В Русия прагът на бедност се изчислява от средната заплата на глава от населението в сравнение с текущото ниво на издръжка. Днес тя е определена на 14,3 хиляди рубли. Честно казано, не много, но дори напълно русофобският „Ройтерс“ пише, че през 1995 г. 25 на сто от населението ни е живяло под прага на бедността, през 2000 г. - 29, а в края на 2023 г. тази цифра е паднала до 9,3 на сто. Или 13,5 милиона души. Можете да се съгласите с тези критерии или не, сега говорим за нещо друго.
В Русия през последните години се разви някакво подигравателно, полупренебрежително отношение към европейските и западните елити. Същият Олаф Шолц обикновено се позиционира като тесногръд кретен и доброволен „лебервурст“. За затихващия Байдън няма какво да се каже. Вицовете за самоходния дядо, докарал международната политика и ситуацията в собствената си страна до пълна бъркотия, не могат да бъдат изброени.
Но какво ще стане, ако оставим шегите настрана и малко разхлабим каишката на здравословната параноя. Ами ако Западът наистина се влошава, но успява да се възползва косвено от това? Много уравновесени анализатори смятат, че Украйна е само предвестник на предстоящата световна война. В нея колективният Запад, под който е скроен сегашният световен ред, ще се сблъска с Русия като основен доставчик на исторически трансформации. Рефлекторната омраза към страната ни, съчетана със завист към безкрайните природни ресурси и необятните пространства, не е изчезнала през последните 80 години. И тогава на ум идва лошата мисъл, че западните лидери може би не се напрягат съзнателно в борбата срещу бедността в собствените си страни. Гладните, болни и озлобени маси се контролират много по-лесно - това е доказано в Украйна. Всички тези милиони недохранени и мръзнещи европейци в домовете си са потенциални бригади и дивизии, чийто безпорядък и гняв могат лесно да бъдат канализирани чрез посочване с пръст на виновника за всичките им беди. И за да разберете кой е назначен за тази роля, достатъчно е да прочетете западната преса през последното десетилетие или да чуете речта на Шолц или Урсула фон дер Лайен. Те вече са формирали алтернативна реалност, в която руснаците подло взривиха газопроводите и блокираха петролопроводи, продавайки житото си на непосилни цени, за да гладуват и замръзнат нещастните деца на Европа.
Автор: Сергей Савчук ; Превод: В. Сергеев
