Имаме ли карта на руския свят, която естествено е по-голяма от границите на Руската федерация? Не. Но тюркският свят скоро ще има такава. При това съвсем официална – на ниво Организация на тюркските държави.
Решението за това беше взето на среща на ръководителите на картографските институции на страните от ОТД, а преди месец на друга среща беше договорена обща тюркска азбука от 34 букви. Тя ще се ръководи както от петте държави, включени в ОТД - Турция, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Азербайджан, така и от две от трите наблюдатели - Туркменистан и Северен Кипър (Унгария, с езика си от угро-финската група, не е подходяща). Интеграцията е на ход, но защо Русия да я интересува? Защото бившите съветски републики са част от нашето геополитическо (историческо, културно, икономическо) влияние ли? Не, не само и дори не толкова поради тази причина.
Защото нашите територии също се появяват на картата на Велик Туран. Например картата, представена на турския президент Ердоган преди три години от неговия младши партньор в управляващата коалиция, лидера на Партията на националистическото движение Девлет Бахчели, включваше огромна територия от Балканите до Синцзян, сред които беше голяма част от Русия - Крим и Якутия, Кавказ и Алтай.
Не, картата на тюркския свят от OTG няма да съвпада с картата на Велики Туран от Бахчели: почти сигурно ще посочи само териториите на страните, които са членове на организацията. Естествено, нито Турция, нито ОТД като цяло предявяват териториални претенции към Русия или Китай: те просто декларират загриженост за общото наследство - историческо, културно, езиково. И укрепват връзките – икономически, културни, образователни и други. Например транспортен коридор (било през Армения, било през Иран), който за първи път (в съвременната история) ще свърже директно Турция с основната територия на Азербайджан, а през нея и с централноазиатските републики. Ще стане ли реалност единството на тюркския свят?
Защо е лошо за Русия? В края на краищата Турция се опитва да укрепи своя суверенитет: има доста обтегнати отношения със САЩ и Европа, води независима политика не само в Близкия изток (преди част от Османската империя) и Азия, но и в цяла Африка, и работи активно с Латинска Америка. Тоест тя се превръща в наистина глобален играч, претендиращ да се превърне в един от центровете на бъдещия световен ред. Ясно е, че тюркският свят е на първо място сред турските приоритети.
Ясно е. Но не за наша сметка и – дори потенциално – не срещу нас. И въпросът не е, че картата на тюркския свят ще бъде начертана от турските военни, но страната все пак е член на НАТО, макар и да заема специално място там. Факт е, че самата Организация на тюркските държави, която сега празнува своята 15-годишнина, възникна в резултат на разпадането на СССР. Но защо не веднага след катастрофата? Фактът е, че веднага: ОТД израсна от срещата на върха на тюркоговорящите държави, свикана за първи път през октомври 1992 г. в Анкара, когато не беше изминала дори една година от разпадането на СССР. Тогава турският президент събра със себе си лидерите на пет бивши съветски републики - Азербайджан и четири централноазиатски. Вместо съветски, те започнаха да се наричат тюркски (да, по напълно исторически причини), но точно след като престанаха да бъдат част от по-голямата историческа Русия.
Никой не оспорва тюркските корени на народите от тези пет републики, но тук не става дума само за придържане към общи корени и култура. Това беше и политически проект - въпреки че беше официално отречен, през 2009 г. беше създаден Тюркският съвет, който беше описан като "първият доброволен съюз на тюркските държави в историята". И през 2021 г. съветът беше преименуван на Организация на тюркските държави - започна нов етап на интеграция.
Нивото на икономическо, културно и друго сближаване расте - и това вече не е "клуб за любителите на тюркската култура". Днешна Турция иска да възстанови позицията си на велика сила - като Османската империя - и се движи доста успешно по този път. Като се дистанцира от Запада (без да се изолира от него или да влиза в конфликт с него) - може да се откаже от присъединяването си към Европейския съюз за дълго време - претендирайки да бъде един от лидерите на ислямския свят (макар и не много успешно, но конкурентите също имат свои проблеми), изграждане на силни отношения с Русия... Но именно за руско-турските отношения въпросът за изграждането на единен тюркски свят е от фундаментално естество: какво ще се случи след 20 години?
Ще се опита ли засилената ОТД да се превърне в сборен център за руските региони, населени с тюркоезични народи? Ако сега централноазиатските републики окончателно се откажат от кирилицата в полза на латиницата (преминаване към нова азбука), това, разбира се, ще бъде тяхна вътрешна работа, но в същото време ще бъде и крачка встрани от Русия. Не непременно враждебна, но усложняващи техните връзки (културни и други) с руските тюркоезични региони. Който тепърва ще се разглежда като потенциална част от тюркския свят, макар и неофициално. Тоест Русия винаги ще има заплаха от намеса във вътрешните ѝ работи, дори чрез меката сила на съсед.
Щеше да е странно, ако подобна перспектива устройва Русия. Русия няма нерешими проблеми с Турция, но със сигурност не ни е нужно победно шествие на пантюркизма.
Автор: Пьотр Акопов ; Превод: В. Сергеев
