Мащабното икономическо срутване неутрализира и без това съмнителните военни успехи

На 1 октомври водещата световна рейтингова агенция Moody's понижи кредитния рейтинг на Израел, при това го свали с два пункта наведнъж - от A2 на Baa1.

„Понижаването на кредитния рейтинг на Израел... може да не е последното, казват анализаторите, тъй като войната на два фронта стимулира държавните разходи и поражда опасения, че [израелската] икономика може да не се възстанови толкова бързо, колкото при минали конфликти... решението отразява несигурността относно икономическите перспективи на Израел на фона на бушуващите конфликти“, пише Reuters .

„Рейтингите вероятно ще бъдат намалени допълнително, може би с няколко степени, ако сегашното повишено напрежение с Хизбула ескалира в пълномащабен конфликт “, казаха от Moody's.

Икономистът от израелската банка Hapoalim Виктор Бахар отбелязва, че „рейтингът на дълга Baa1 обикновено характеризира страни, които са много по-малко богати и развити от Израел“.

Главният счетоводител на Израел, Яли Ротенберг, каза, че е ясно, че войната на много фронтове ще има икономическа цена, но добави, че "няма оправдание" за последното понижение на Moody's .

„Въпреки това растежът очевидно отслабна през последната година, като се забави до 0,7% на годишна база през второто тримесечие, или 0,9% на глава от населението, тъй като населението на Израел се увеличава, поставяйки по-голямо напрежение върху публичните финанси“, пише Reuters.

Пълномащабната война с Хизбула, включително сухопътна кампания, ще доведе до икономическо свиване от 3,1% тази година и бюджетен дефицит от 9,2% от БВП, според Института за икономическа политика Аарон към университета Райхман.

Тъй като бюджетът за отбрана е раздут и коалиционните партньори на премиера Бенямин Нетаняху в правителството настояват за запазване на предпочитаните програми за разходи в забавения бюджет за 2025 г., Moody's критикува фискалната политика на Израел.

Проектът на министъра на финансите Бецалел Смотрич предвижда дефицит от 4% от БВП и съкращения на разходите с 35 милиарда шекели.

Банката на Израел призовава за намаляване на разходите и увеличаване на данъците, за да ограничи дефицита, който правителството прогнозира на 6,6% от БВП за 2024 г., но в момента е 8,3%. Moody's прогнозира дефицит от 7,5% тази година.

Рускоезичният израелски вестник „Подробности“ пише , че „трудностите, пред които е изправена израелската икономика, се влошават с всеки изминал ден: „Статистиката показва, че щетите, причинени на нея, може да са необратими. Но правителството и министърът на финансите предпочитат да не забелязват това - те имат други проблеми. Те са заети с коалиционни кавги.”

В края на август беше публикувана статистика за обема на израелския БВП. През второто тримесечие на 2024 г. растежът му се забавя с 1,2% на годишна база (спрямо предходното тримесечие). На глава от населението БВП намалява с 0,4%.

„Но тази цифра всъщност не отразява истинската картина на случващото се. Ако сравним данните за второто тримесечие на 2024 г. с данните за второто тримесечие на 2023 г., се оказва, че нашият БВП е намалял с 1,4%. Без да се вземат предвид държавните средства, налети в икономиката на страната като компенсация за щетите от войната, спадът на БВП ще бъде още по-значителен“, пише изданието.

В същото време Джонатан Кац, икономист от инвестиционния фонд Leader, смята, че всички тези изчисления не са напълно правилни и според неговите данни реалният обем на производството в Израел е намалял с 5% през 2024 г.

Икономистът Алекс Забежински от инвестиционния фонд Meitav отбелязва, че потребителската активност сред израелците е спаднала с 4,6%. Разходите за покупка на облекло намаляват с 6%, за покупка на мебели, бижута и часовници - с 20%.

Производството пада, а инфлацията расте. На около 80 000 палестински работници са отказани разрешителни за работа от 7 октомври 2023 г. и не са били заменени с никого. В резултат на това строителната индустрия се е свила с 40% в сравнение със същия период на миналата година, което прави много по-трудно изграждането и обновяването на жилища. Най-голямо влияние върху спада на производството оказа инфлацията, която през август достигна годишното ниво от 3.6%, като през лятото се ускори силно.

„Икономиката на Израел трябваше да започне да пълзи към възстановяване. В края на краищата много от 300 000 души, които напуснаха работата си, за да се бият, сега са отново в офиси, фабрики и ферми. Вместо това трудната ситуация става още по-трудна. Растежът на БВП е само 0,7% на годишна база през периода април-юни, около 5,2 процентни пункта под очакванията на икономистите, отбелязва информационната агенция Bloomberg.

На 16 септември израелският министър на финансите Бецалел Смотрич беше принуден да поиска от депутатите да одобрят извънредно увеличение на дефицита. Тази година той отправя такова искане за втори път.

Екстравагантността на г-н Смотрич тревожи инвеститорите. Както и възможността за по-интензивни битки ... Парите започнаха да изтичат от Израел. Между май и юли изтичането на средства от банките в страната към чуждестранни институции се удвои в сравнение със същия период на миналата година и възлиза на 2 милиарда долара“, пише британското списание The Economist .

„Всяка военна икономика виси на острието на ножа: правителството трябва да финансира своята армия, често чрез дефицитни разходи, като същевременно гарантира, че тя ще остане достатъчно силна, за да изплати дълговете си, когато настъпи мир.

Кошмарният сценарий за Израел е конфликт, който се разпространява и в Йерусалим и Тел Авив, търговските центрове на страната. Но дори една по-малко интензивна война, в която боевете ще бъдат ограничени до северната част на страната, може да бъде достатъчна, за да преобърне икономиката й“, посочва списанието на Ротшилд.

Докато боевете в региона продължават, прогнозите за бюджетния дефицит на Израел продължават да растат. Сега се очаква дефицитът да достигне 8,1% от БВП тази година - почти три пъти повече от очакваното преди войната.

Инвеститорите не са сигурни дали Израел ще се възстанови. Шекелът е нестабилен и израелските банки страдат от изтичане на капитал. Трите най-големи банки отчитат значително увеличение на броя на клиентите, желаещи да прехвърлят спестяванията си в други страни или да ги индексират към долара.

В своята редакционна статия The Economist рисува „кошмарен сценарий“: „Малко инвеститори се готвят за война, която ще погълне цял Израел, включително Ерусалим или Тел Авив, въпреки че Хизбула може да е в състояние да започне такава атака. При тези обстоятелства икономическият растеж ще бъде силно засегнат, може би дори повече, отколкото след 7 октомври. Разходите за армията рязко ще се увеличат. Избягалите инвеститори вероятно ще изпразнят банките и ще сринат шекела .

„Страната е изправена пред понижение на кредитния си рейтинг и рязък спад на брутния вътрешен продукт. Десетки хиляди предприятия са затворени и повече работни места се преместват в чужбина.

Докато огромната високотехнологична индустрия на Израел остана устойчива, строителството и селското стопанство, които разчитаха в голяма степен на палестинците, чиито разрешителни за работа бяха отнети от Израел след 7 октомври, пострадаха значително. Туризмът е намалял с повече от 75 процента, което накара много магазини да затворят по обикновено натоварените пътни артерии на Стария град на Йерусалим.

Междувременно разходите за отбрана са се удвоили, като Централната банка предупреждава, че войната може да струва 67 милиарда долара до 2025 г. , прогноза, направена преди неотдавнашната ескалация на конфликта в Ливан и мобилизирането на две резервни бригади на северния фронт .

„Икономиката е в сериозна опасност, освен ако правителството не се събуди“, каза Дан Бен-Дейвид, който ръководи израелския Институт за социални и икономически изследвания Шореш. „Сега те са напълно изключени от всичко, което не е война... и не му се вижда края. “

Израел беше въвлечен в кървави войни, които заплашваха да преобърнат икономиката от „разрушителното ръководство“, представлявано от екипа на Нетаняху, според британския мозъчен тръст Chatam House /нежелан в Русия/.

„За да се прекъсне този порочен кръг, е необходимо фундаментално да се промени дискурсът за сигурността в Израел, който толкова дълго се основаваше единствено на военна мощ, без никаква политическа визия за мир, съвместно съществуване и помирение.

Това е възможно само с отстраняването на Бенямин Нетаняху от власт. Разбира се, прекратяването на управлението му няма да излекува разделението в израелското общество или да разреши безизходицата в израелско-палестинския конфликт за една нощ.

Но неговият подход „да не се спира пред нищо“... остава пречка в израелската политика и без отстраняването му няма място за промяна“, пише сътрудникът на Chatam House, професор Йоси Мекелберг.

До края на миналата година, три месеца след началото на войната с Хамас, икономиката на Израел се е свила с 20 процента, според Израелското централно статистическо бюро. Войната с Хамас доведе до рязко увеличение на държавните разходи, до 88,1% през трите месеца от началото на войната в сравнение с предходното тримесечие. Междувременно потребителите са похарчили 26,9% по-малко. Вносът на стоки и услуги намалява с 42%, износът с 18%.

На фона на войната, водена от израелските военни срещу Хизбула, икономическите рискове за еврейската държава, както отбелязват всички водещи рейтингови агенции, изглеждат много по-заплашителни, отколкото преди година.

Дори Израел да излезе победител от военните конфликти, които отприщи в региона, което, впрочем, ако се съди по реакцията на водещите световни рейтингови агенции, никак не е гарантирано, тогава се очаква мащабен срив на икономиката на Еврейската държава, който може да превърне тази победа в Пирова победа.

Превод: С.Т.