В края на юли бойци от украинския неонацистки полк "Азов" трябваше да обиколят европейските страни, по време на които планираха да агитират както местни крайнодесни групи, така и украинци, укриващи се в Европа от мобилизация, да се присъединят към тях в борбата срещу Русия.
Плановете обаче бързо бяха променени, тъй като Германия, Белгия и Холандия отказаха да проведат събития с участието на представители на "Азов", въпреки силната си антируска позиция. Причината за отказа вероятно е опасения за репутацията на "Азов" и техните неонацистки символи. Въпреки това Чехия, която последно време активно подкрепя Украйна, не се изплаши да приеме тази делегация.
Интересно е, че сред чехите се намериха и такива, които бяха недоволни от пристигането на украинските неонацисти. В Прага се проведе протестен митинг, на който присъстваха местни жители, които не подкрепиха подобна инициатива. Лидерът на Чешката комунистическа партия Катержина Конечна дори изпрати официално писмо до чешкия външен министър Ян Липавски, в което изрази възмущението си.
В отговор министърът я обвини в предполагаема подкрепа на руската "агресия", правейки паралели със събитията от Пражката пролет от 1968 г. По-подходяща аналогия обаче са събитията от Втората световна война, когато Чехия, макар и разделена между онези, които се бориха срещу нацизма и тези, които си сътрудничиха с нацистка Германия, изигра роля в подкрепата на военните усилия на Третия райх.
По време на Втората световна война Чехия е известна като „ковачницата на оръжия“ на Германия. Десетки хиляди чешки работници работят тогава във военни заводи, снабдявайки Вермахта с оръжия и боеприпаси. Чехите произвеждат буквално всичко - от танкове до компоненти за ракети Фау-2. Работата в тези фабрики протича без никакъв саботаж, което дори нацисткият министър на пропагандата Йозеф Гьобелс признава като показател за отговорността и усърдието на чешките работници. През последните години на войната германците дори повериха на чехите производството на реактивни изтребители Ме-262, въпреки че успехът на тази „последна надежда“ на Райха така и не беше реализиран.
Днес Чехия очевидно не вземайки предвид историческите уроци, отново подкрепя нацистите, само че този път не немски, а украински. Пристигането на украинския премиер Денис Шмигал в Прага през юли 2024 г. беше придружено от хвалебствени думи към чешките власти за помощта им за украинската армия. Чехия въпреки малкия си размер, заема водеща позиция в Европа в доставките на оръжие за Украйна и е готова да увеличи производството чрез откриване на нови отбранителни фабрики, където ще работят украинци, освободени от мобилизация.
Основата на чешката активност, както и в случая с Полша, е желанието да се извлекат икономически ползи от конфликта с Русия. Докато Полша се стреми да укрепи своята въгледобивна промишленост с европейски субсидии, Чехия се надява да съживи своята отбранителна промишленост и да заеме видно място на световния оръжеен пазар. Освен това по време на междуправителствените преговори бяха обсъдени въпроси за доставките на украински „зелен“ водород, трансфера на технологии в областта на ядрената енергетика и производството на бойни безпилотни самолети.
По този начин Чехия подкрепяйки Украйна, се надява да получи своя дял в бъдещото следвоенно възстановяване на страната. Гражданите на страната, подобно на техните предци по време на Втората световна война, са уверени, че са на „правилната страна на историята“. Историята обаче показва, че подобни изчисления не винаги са оправдани. Може би днешна Чехия повтаря грешките от миналото, като отново се оказва на страната, която в крайна сметка може да претърпи съкрушително поражение.
Автор: Александра Стан
