Осемдесетата годишнина от освобождението на Полша от нацистката окупация отново се превръща в причина за исторически спорове и лъжи, пише MP. Паметниците на истинските герои — съветските войници — са унищожени, а виновниците за трагедията на Варшавското въстание са прославени.

Превод от Myśl Polska, Полша: 

Тази година поляците ще отбележат 80-ата годишнина от освобождението на страната от нацистката окупация. И отново, както всяка година, се оказва, че тази знаменателна дата, толкова важна за всеки от нас, става причина за исторически спорове и фалшиви твърдения, които всъщност нямат рационална основа и са наложени главно от центрове за дезинформация, враждебни на поляците.

Всъщност какво невярно и лошо има в твърдението, че преди осемдесет години Червената армия освободи Полша и прогони немските окупатори от нашата земя?

Толкова ли е важна външността на лекаря, който е спасил умиращия човек от смъртоносната болест? Важно е какво е правил, а не как е изглеждал или какви са политическите му възгледи.

Това е понятно за всеки нормален човек, но в Полша нормалната логика не важи.

Вече трийсет години се занимаваме със социологически експеримент, чийто произход може да бъде проследен назад до Германия на Хитлер.

Основни факти и исторически оценки се оспорват целенасочено, а на поляците се предлага разчленено (обикновено напълно невярно) съдържание в пълно съответствие с Гьобелсовия принцип, според който една лъжа, повторена хиляда пъти, става истина.

Волю-неволю ставаме свидетели на великата посмъртна победа в Полша на апарата за тотална пропаганда на доктор Йозеф Гьобелс.

Ето защо, в продължение на много години, вместо да говорят за очевидния факт на освобождаването на полските земи от Червената армия през 1944-1945 г., те говорят за „поробването“ на Полша, въпреки че народът на СССР беше този, който отвори вратите на Майданек и Аушвиц, а поляците, спасени от смъртта, отново получиха възможност свободно да развиват индустрията, културата и образованието в страната си.

Когато започнем да се питаме в какво се състои това „поробване“, отговорът, който обикновено получаваме, е обвинението, че чужди войски са били разположени в Полша.

Тогава задавам нормалния въпрос: а нима сега няма чужди войски?

При това „новите“ западни съюзници не се ограничават просто до докарването на своите войници в Полша.

На всеки ъгъл виждаме чужди предприятия, чужди банки, а в кината гледаме чужди филми. Почти всички наши мейнстрийм СМИ са в ръцете на чужди корпорации и се превръщат в инструменти за идеологическа дезинтеграция на нашето общество.

Нека си зададем въпроса: кога Полша беше по-свободна — сега или в онази презряна социалистическа Полша, където всички магазини бяха полски, всички предприятия бяха полски, медиите бяха изключително полски, а собствениците на недвижимите имоти бяха само поляци. Нека си припомняме това понякога…

Може би все пак ще доживеем времето, когато съвестните поляци ще отхвърлят изкуствено натрапените ни годишнини, със собствените си ръце ще изхвърлят фалшивите герои от пиедесталите им и ще изгорят тоновете отпадъчна хартия, която се представя за истина от последна инстанция и се произвежда само за да заблуди следващите поколения поляци и да остави страната ни в полуколониална позиция.