Една лоша сделка с Тръмп за Украйна може да отложи по-лоша такава с Путин

Възможно е европейските членки на НАТО да убедят преизбрания Тръмп да остави военната подкрепа за Украйна на тях

След като оцеля след опит за убийство, бившият президент на САЩ Доналд Тръмп си осигури номинацията за кандидат за президент на Републиканската партия. Междувременно последното проучване на общественото мнение показа, че вицепрезидентката Камала Харис – фаворитката за кандидат на Демократическата партия - е рамо до рамо с Тръмп.

За министър-председателя на Обединеното кралство Киър Стармър обаче няма друг избор, освен да остане близо до президента на САЩ, който и да се окаже той – оттук и чарът, който насочи в посока на Тръмп преди месеци, пише за Politico Дерик Уайът, почетен професор по право от Оксфордския университет.

Проблемът е, че Стармър е силен поддръжник на Украйна. Поставяйки президента на Украйна Володимир Зеленски отдясно на себе си на срещата на Европейската политическа общност в края на юли, организирана от Обединеното кралство, премиерът обеща подкрепа на Киев, „докогато е необходимо“.

Но съюзниците на Тръмп като Елбридж Колби, който е сочен за възможен негов съветник по националната сигурност, виждат Китай като основна заплаха за сигурността на САЩ – а не Русия – и гледат на Украйна като на отклоняване на ресурси, необходими за противопоставяне на Китай и защита на Тайван.

По-рано Тръмп се похвали, че може да сложи край на войната в Украйна за 24 часа – въпреки че направи уговорка след скорошен телефонен разговор със Зеленски, като каза, че „двете страни ще могат да се седнат и договорят сделка, която слага край на насилието и проправя път напред към просперитет."

Но има голямо безпокойство, че идеята на Тръмп за мирно споразумение може просто да означава, че Русия запазва областите на Украйна, които държи в момента. Наскоро той назначи сенатора от Охайо Джей Ди Ванс за свой вицепрезидент, човек, който заяви, че всъщност не го интересува какво ще се случи с Украйна. По подобен начин Ричард Гренел – потенциален държавен секретар при Тръмп – се застъпи за мирно споразумение за Украйна, което ще запази украинската територия, но ще позволи създаването на „автономни зони“. Термин, който може би е сигнал за Украйна просто да приеме загубите си.

Като се има предвид всичко това, ако Тръмп се върне в Белия дом, Обединеното кралство и другите европейски членки на НАТО могат да бъдат изправени пред труден избор: или да приемат принудително споразумение в полза на Русия, или да подкрепят Зеленски в отхвърлянето на такава сделка и продължаването на съпротивата срещу руската агресия. Във втория сценарий Тръмп може дори да обезсърчи разногласията, като оттегли американските гаранции за отбрана на съюзниците, които той счита за „ескалиращи“ войната чрез доставка на оръжие за Украйна.

Криза в това отношение би разделила и отслабила НАТО – до точката, в която някои съюзници може да се откажат от конфронтация с руския президент Владимир Путин и оттеглят подкрепата си за Украйна.

Въпросът е дали Обединеното кралство ще бъде една от тези страни, или ще се присъедини към коалиция от европейски съюзници от НАТО, подкрепящи Украйна?

За Стармър противопоставянето на Тръмп вероятно ще напрегне „специалните отношения“ между Обединеното кралство и САЩ до точка на счупване. Например, тъй като част от специалните взаимоотношения е управлението от САЩ на съвместния американско-британски набор от ракети D5 Trident, Тръмп лесно би могъл да окаже натиск върху Стармър, ако поиска.

Може би има шанс това да бъде избегнато, ако европейските членки на НАТО започнат да говорят с потенциални съветници на Тръмп като Колби и Гренел за евентуална сделка, която да им позволи да продължат да доставят оръжие на Украйна. Но дори и това не е гарантирано.

Истината е, че дори демократ да спечели Белия дом през ноември, заплахата от Китай така или иначе може да отслаби допълнителното финансиране от САЩ за Украйна. И в този случай Зеленски ще трябва да разчита на европейски съюзници, заедно със заеми от Г-7, обезпечени с приходите от замразени руски активи, за да подкрепи военните усилия на Украйна.

Но ако Тръмп спечели през ноември, съветниците му вероятно ще кажат, че войната в Украйна просто трябва да приключи, за да не бъдат замесени САЩ, ако Русия атакува членовете на НАТО, които снабдяват Украйна. И тъй като Зеленски продължава да притиска съюзниците си за разрешение Украйна да използва доставените от тях оръжия с голям обсег срещу цели дълбоко в Русия – нещо, което Стармър отказа, когато Зеленски наскоро го посети в Лондон – този риск не е далечен.

Колби, от своя страна, приема, че САЩ имат стратегически интерес Украйна да бъде защитена - но не и ако това означава пряка конфронтация с Русия.

Това означава, че част от цената на това Тръмп да приеме европейските членове на алианса да продължат да снабдяват Украйна може да бъде обещание да не се позволи използването на тези оръжия срещу цели в Русия. Въпреки че може би, както в момента, може да има изключения за руски цели близо до границата с Украйна, това не въвлече САЩ в директен конфликт с Русия при президента Джо Байдън, така че няма защо да става така и при Тръмп.

Но остава фактът, че пред лицето на заплахите от Путин с ядрено оръжие, европейските съюзници биха се почувствали в безопасност, само ако снабдяват Украйна при ангажимент на Тръмп към НАТО.

И това ни отвежда до друг проблем: Тръмп смята, че европейските страни трябва да направят повече за своята защита, заявявайки, че ще насърчи Русия да „прави каквото си поиска“ с членовете на НАТО, които не плащат справедливия си дял към алианса.

Така че, с Тръмп на власт, надеждните обещания за увеличаване на разходите за отбрана ще трябва да бъдат част от всякакъв вид сделка за продължаване на подкрепата за Украйна. И докато потенциалните съветници на Тръмп може да са възприемчиви към подобни аргументи по принцип, под въпрос е дали членовете на НАТО биха могли реалистично да предоставят това, което те биха очаквали.

Колби даде да се разбере, че европейските съюзници трябва да харчат 3-4 процента от БВП за отбрана. Но няма голяма вероятност някои от най-важните доставчици на военна техника за Украйна - като Белгия, Франция, Германия, Холандия и Обединеното кралство - да харчат 3 процента от БВП за отбрана в обозримо бъдеще.

Въпреки това разходите за отбрана на европейските членове на НАТО нарастват, с допълнително увеличение до 2,5 процента от БВП, индикирано от Обединеното кралство, а все по-мощната във военно отношение Полша се движи към 5 процента през 2025 г. Така че е възможно съюзниците да излязат с формула, която би убедила съветниците на Тръмп, че той не трябва да налага мирно споразумение на Украйна и вместо това да остави военната подкрепа за страната на европейските съюзници – с някои условия.

Тези условия няма да се харесат на Зеленски, разбира се. Но поне една лоша сделка с Тръмп може да отложи по-лоша такава с Путин, завършва Уайът.