Преди 80 години заговорници се опитаха да убият Адолф Хитлер

В историята на Втората световна война има много бели петна. Едно от тях са опитите за убийството на Адолф Хитлер. Противно на общоприетото схващане, че нацистите са били фанатични поддръжници на фюрера, мнозина считат политиката му за катастрофална за Германия.

Съпротивата кулминира преди 80 години с операция «Валкирия». Никога германците не са били толкова близо до свалянето на диктатора, както на 20 юли 1944 г.

«Империята е обречена»

«Ти трябва да направиш това!» — не всеки син ще чуе това от баща си. Това казва на сина си Евалд фон Клайст. Той е последният човек, видял Хитлер жив преди неговата привидно неизбежна смърт.

Но фюрерът оцелял.

Към 1944 г. част от германското командване разбира много добре, че „империята“ е обречена.

Един от главните противници на политиката на Хитлер е Хенинг фон Тресков. Благородник, който осъзнава, че страната не може да съществува в условията на глобална конфронтация.

От другата страна на Ламанша е Уинстън Чърчил, човекът, който убеди британския народ, че „пот, кръв и сълзи“ ще донесат победа, „защото без тях няма живот“.

През 1918 г. фон Тресков става най-младият лейтенант във Вермахта. По време на Втората световна война той е опитен военачалник.
През август 1943 г. фон Тресков се среща с подполковник Клаус фон Щауфенберг. Убеден нацист, той губи окото и ръката си в Африка.

И разбрира, че Хитлер води страната към унищожение.

Възниква заговор.

„Валкирия“ е името, дадено на официалния план за действие в случай, че фюрерът се окаже извън властта. Предвиждало се да се изпратят войски в столицата за потушаване на евентуални вълнения.

Но сега тя се превръща в операция за премахването на Хитлер.

На 20 юли Щауфенберг пристига в щаба на Хитлер «Wolfschanze» («Вълча бърлога») в Източна Прусия с експлозиви в куфарчето си. Имало два заряда. Привеждали се в действия чрез «моливни детонатори». Трябвало да влезе в тоалетната, за да активизира детонаторите. Справил се само с единия. Имал само една ръка.

По време на съвещанието Щауфенберг поставил куфарчето си под масата, по-близо до Хитлер. И напуснал обекта под предлог за телефонно обаждане. Избухнал взрив. От 24-те участници в срещата четирима загинали, включително двама генерали и един полковник.

Фюрерът оцелял: той бил защитен от масивната конферентна маса. Панталоните му били изгорени и скъсани, той получил спукано тъпанче и мозъчно сътресение.

Щауфенберг, уверен в смъртта на Хитлер, излетял за Берлин, където незабавно се обадил на генерал Фридрих Олбрихт, друг заговорник.

Доложил: фюрерът е мъртъв.

 Между върхушката на СС и вермахта се развихрила борба за власт. Офицерите от СС били арестувани. Но след известието, че Хитлер е оцелял, заговорниците били обречени

Щауффенберг бил разстрелян. Фон Тресков се самоубил на фронта — взривил граната, имитирайки бой. 

Много от тях били обесени на струни на пиано. При този метод на екзекуция човекът не си счупвал врата (както при обесването), а бавно се задушавал.

Но някои оцелели.

Евалд фон Клейст, починал през 2013 г., си спомня, че баща му го «благословил» да убие Хитлер.

Филип Фрайгер фон Безелагер, починал през 2008 г., казва:

«Можех да го застрелям».

Впрочем, не бива да преувеличаваме заслугите на заговорниците.

Болшинството от тях били убедени нацисти.

Всички участвали и в холокоста, и в окупацията на Източна Европа.

А за това заслужават безусловно осъждане.

ПП