Пред очите ни действа магията на традицията, и то в световен мащаб: третият пленум на ЦК на Китайската комунистическа партия задължително трябва да бъде съдбоносен, преди всичко от икономическа гледна точка.
Третият е, ако го броите от партийния конгрес, който в случая в КНР беше през 2022 г. Днес в световното медийно пространство ще намерите безброй препратки как навремето третите пленуми са развили икономиката за години напред.
Сегашният трети пленум се очакваше миналата година, но все се отлагаше. В този момент коментаторите съвсем се развълнуваха и започнаха сами да си „определят” датата му, като се позоваха на свои източници. Но сега датата е обявена официално – започва на 15 юли. И заваля нов поток от коментари.
Какво се случва и защо в световен мащаб? Тук има няколко отговора и няколко заинтересовани групи. Инвеститорите искат да знаят къде да инвестират парите си. Левите идеолози, особено руските, гледат със затаен дъх накъде ще се обърне кормилото: надясно или още по-добре наляво - към китайския социализъм.
Но има и друг отговор: може би става дума за решения, от които зависи съдбата на цялата планета за години напред. В крайна сметка тук е първата икономика в света, която служи като двигател на около една трета от световната икономика. Освен това говорим за страна, която беше нападната - в случая от САЩ - с цел поне сериозно да възпрепятства нейния растеж. Какъв ще бъде отговорът на Пекин? Как ще се защити? Или е по-добре да атакува?
От няколко години се водят информационни битки за това дали китайската икономика е добре или зле. Схемата е стандартна: изваждат тези факти и подробности, които са необходими. Например някои цифри за младежката безработица или проблема с невероятно прегрелия строителен пазар. Понякога започнаха да се придържат към месечните данни - защо износът пада? Пекин отговаря с общи числа. Например, току-що беше изчислено: външната търговия за шест месеца е нараснала с 6,1 процента (до почти три трилиона долара), като износът се е увеличил с 6,9 процента.
Има и новини за не количествени, а качествени показатели на китайското настъпление на световните пазари: в САЩ миналата година бяха анулирани осем лиценза за сътрудничество с Китай в областта на комуникациите, а общо (от 2018 г., когато битката между двете икономики започна сериозно), 1300 такива лиценза бяха загубени. Междувременно Китай стана първият в света, който тества 6Г комуникационна система, докато Западът все още се бори никой да не купува 5Г от конкурента. Тоест, очевидно е, че тези партньори, които работят с Китай, ще получат ясни конкурентни предимства пред тези, които си сътрудничат със западняците. И този конкретен факт казва буквално всичко за това как сега изглежда битката за лидерство в цялата световна икономика.
Колко сериозен е Западът в тази битка? Не може да бъде по-сериозен. Например, говорим за пълно разпадане на света на две икономики. Но кой ще спечели тогава? „При Байдън станахме по-зависими от китайските доставки, отколкото при всеки друг президент“, заплашват републиканците на редовната си конференция. Трябва още по-рязко да скъсат връзките, настояват те, иначе ще се свърши с Америка.
Никой в Америка не обяви "Трети пленум" на тема накъде да насочи икономиката на САЩ. Но стратезите на бъдещето спорят помежду си. Няколко последователни администрации бърборят напразно за обръщане към Азия, но в действителност Америка е изпуснала времето и е затънала в европейските дела, казват някои. Колко дълго Китай може да бъде „сдържан“, питат се други. Е, това е, засега е необходимо да се ограничи растежът на китайската икономика с всички необходими средства. Но освен това трябва да се постави ясна цел за десетилетия напред - борбата с Пекин до пълна победа, което изисква мобилизиране на ресурсите и преструктуриране на икономиката на целия Запад на военна основа.
Това е такава битка, това са залозите и такива стратези очакват третия пленум именно от гледна точка на този спор: Пекин ще мобилизира ли и икономиката си, ще я прехвърли ли на някаква военна основа, за да отблъсне заплахата?
Когато очакванията от един пленум са толкова нервни, резултатът от него просто е обречен да разочарова. Още повече, че решенията на пленума може да се отнасят не толкова до борбата за външни пазари, колкото до подобряване на вътрешната ситуация. Ясно е, че в предишни епохи Китай растеше благодарение на външната търговия, но сега това не е така от няколко години: ключовият пазар е вътрешният (почти милиард и половина потребители).
По-специално, експертите се позовават на речта на ръководителя на китайското правителство Ли Цян на един от форумите, където фискалните промени са описани доста подробно. Те ще се отнасят до разпределението на данъчните приходи между центъра и провинциите, така че регионите с техните понякога твърде рискови предприемачески дейности да не бъдат задържани от централизирани инвестиции във високи технологии.
Това сериозни стъпки ли са? Съвсем. Особено ако си спомним ролята на намаляването на данъците в икономическата политика на Доналд Тръмп (Америка, ако не стана велика отново, се оказа значително по-богата) - и вземем предвид какво се случва по отношение на данъците и печатането на пари в САЩ днес. По един или друг начин, със или без пленум, Китай е добре запознат с битката за лидерство, която ще се проведе в идващата ера, затова я приема много сериозно.
Автор: Дмитрий Косирев ; Превод: В. Сергеев
