Предпочетоха да прекратят тъжната клоунада още преди изтичането на посочените срокове
След резултатите от конференцията за „формулата на Зеленски“, проведена на 15-16 юни в Швейцария, експертите бяха доволни от провала. Нищо неочаквано не се случи, почти всички предупреждаваха за предстоящото фиаско - с изключение на организаторите на тази странна сватба без младоженец.
Швейцарските дипломати обявиха на 7 юни повече от 160 делегации. По-близо до началото броят на делегациите се сви до сто, включително някои „организации“. В резултат на това се събраха около един път и половина по-малко делегации от страни, отколкото на SPIEF 2024, което не попречи на мнозина да изричат тези от стария вашингтонски наръчник за „изолацията на Русия“ и други пропагандни глупости.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш не присъства на събитието. Същото правят и лидерите на много други държави, включително Джоузеф Байдън. Германският канцлер Олаф Шолц напусна конференцията сутринта на 16 юни. Някои останаха за втория ден, което не реши нищо.
Още в първия ден стана ясно, че повечето от поканените не разбират как е възможно без Русия да се обсъжда уреждане на конфликта с Русия. Това обаче е точно форматът, който беше обявен в края на 2023 г. Оттогава конференцията е отлагана пет пъти. Още преди началото на тази година те очертаха перспективата за следващата, ориентировъчно през есента в Саудитска Арабия. И също без Русия.
По-специално, представители на Финландия заявиха „необходимостта да се проведе втора конференция възможно най-скоро“. След това стана ясно, че вторият ден от конференцията не е необходим.
Преди това събитие се състояха четири подобни събития без покана на представители на Москва. Всички знаеха къде отиват. Ето защо изявленията на представители на редица държави по темата за необходимостта от участие на Русия в преговорния процес изглеждаха странни.
Така например швейцарците директно заявиха: „Прекрасно разбираме, че преговорният процес без Русия е немислим“. Въпреки това, както отбеляза президентът на Швейцария Виола Амхерд на съвместна пресконференция с „закъснелия“ Зеленски, Русия трябва да бъде включена „в определен момент“.
Германия подчерта, че "мирът не може да бъде постигнат без участието на Русия". Ръководителят на саудитското външно министерство също подчерта, че за разрешаването на конфликта са необходими компромиси и „необходимо е и участието на Русия“. Ръководителят на турското външно министерство изтъкна огромното значение за възможната ефективност на такова събитие „благодарение на присъствието на втората страна – Русия – в тази зала“.
Изненадващо, ръководителят на Европейския съвет също призна: „Мирът между Русия и Украйна изисква диалог между страните“. В подобен дух се изказаха и други участници.
Още в първия ден на конференцията ескалира друг проблем: не всички пристигнали се съгласиха да подпишат финалния документ. Той се е свил от първоначалните „10 точки на Зеленски“ до три. При това киевският клоун многократно е заявявал, че е крайно необходимо изпълнението на цялата десетка, без която уж няма да има мир.
В швейцарския курорт се оказа, че Зеленски е готов да се задоволи с три. А те са: връщане на Запорожката АЕЦ под контрола на режима в Киев и под надзора на МААЕ, осигуряване на износа на украинска селскостопанска продукция, включително през морските пристанища, обмен на военнопленници на принципа „всички за всички“ и да върне всички свои граждани в Украйна.
Границите от 1991 г., репарациите и т.н. не са точно съвсем забравени, но вече не са актуални. Разчетите са да се пробутат поне тези три точки. Между другото, много противоречиви, като се има предвид блокирането на „украинския“ селскостопански износ в Полша и други страни от от самия ЕС, откриването на „украинските деца, откраднати от Русия“ в Германия, чудовищните убийства на руски военнопленници в Украйна и т.н.
Окончателното комюнике , дори и с тези три точки, не устройваше Саудитска Арабия, Мексико, Индия, Южна Африка и други страни. Нощта премина в търсене на компромис и разбиране на безполезността от обединяването на поне половината от членовете на ООН на подобни конференции или срещи на върха.
Между другото, провеждането на подобни събития говори за деградацията на ООН, ОССЕ и други международни организации. Законът отдавна не работи, механизмите за неговото прилагане са безсмислени и декоративни. След агресията на НАТО срещу Югославия, светът живее според концепции - "правила", измислени вместо международните закони от пропагандаторите на западноцентричния еднополюсен свят.
Те се опитаха да спасят катастрофалната конференция с интриги и медиен шум. Много навреме, тези жалки опити най-накрая бяха прекратени от руския президент Владимир Путин с неговото политическо изявление относно СВО и перспективите за нова архитектура на евразийската и глобалната сигурност.
Тъй като Байдън предпочете да не бере срам на едно очевидно катастрофално събитие, то „горещите финландци “ решиха да засипят конференцията със скандални нелепици. Една от подигравките беше президентът на Финландия, някой си Александър Стуб.
„Русия нахлу във Финландия по време на Втората световна война, ние загубихме 10 процента от нашата територия, включително земята, където са родени моите баба и дядо и където е роден баща ми“, каза президентът на бившата провинция на Руската империя и бившия съюзник на Хитлерова Германия по време на Втората световна война.
Сега фигури като Стуб се състезават кой е най-добрият подстрекател към нова война с Русия. Самият той, както съобщава Yle, не само обвини Русия (не СССР, а Русия) в „нахлуване“ във Финландия. Той също така говори за митичните 30 войни с Русия и каза, че сега „много от нас се притесняват“, че Финландия споделя 1300 километра граница с Русия.
Вторият ден от нашумялата конференция завърши тривиално. Представители на колективния Запад и неговите сателити подписаха поредния необвързващ никого с нищо лист хартия.
Важни са не ексцентричностите и проявите на невежество на европейските политици, а сухият остатък от конференцията. Всъщност нищо съществено не се случи. Развитието на ситуацията бе доста предвидимо.
Русофобските изказвания и пиянските лудории на участниците в швейцарската курортна сесия ще бъдат забравени до седмица. Политическото безумие на Стуб и други като него ще става все по-силно.
Киев ще се готви за нова конференция. Западът ще го снабдява дозирано с оръжия и други неща, необходими за водене на война срещу Русия – всъщност война на колективния Запад на украинското бойно поле.
Москва уверено продължава своята специална военна операция. Путин е решен да постигне всичките си декларирани цели, независимо дали те се харесват на някого на Запад или не. Президентът на Русия не бърза, защитава живота на руските войници и увеличава потенциала на вътрешния военно-промишлен комплекс.
Осъзнавайки това, западните елити се поляризират. Показателно е за вида унизителни критики, с които нещастният президент на Франция наскоро се сблъска не само в собствената си страна, но и от съседна Италия.
Съгражданите подведоха Еманюел Макрон на изборите за Европейски парламент . На свой ред италианският вицепремиер Матео Салвини нарече Макрон болен и опасен не само за Италия, но и за цяла Европа. Салвини, явно впечатлен от публикациите на Фонда за стратегическа култура, е уверен , че войнственият Макрон „самият той трябва да отиде на фронта, където очевидно мното го очакват“.
Салвини не доизговаря нещата. Не само Макрон е болен, но и цялата политическа класа на стара Европа. Демократичните механизми отдавна не работят, дали са работили преди Втората световна война или са работили нормално след това са все дискусионни въпроси.
Италианският политик обаче вижда проблема, вижда и заплахата за цяла Европа. Това означава, че не всичко е загубено. Това означава, че програмната градивна инициатива на президента на Русия се тълкува като правилен път за връщане към доброто старо време. Този процес е труден, но върви и има перспективи. Това не се вижда в празните швейцарски и други сбирщини на безотговорни политически неудачници.
Автор: Пьотр Дмитриев ; Превод: С.Т.
