Работните групи в Брюксел (както тези, създадени от ЕС, така и тези, които пишат сценариитe за нова агресия на НАТО като подарък за 75-ата годишнина на Алианса) са в разгара на подготовката за „участие в конфликт с Русия“.
Това заяви премиерът на Унгария. Виктор Орбан обича гръмки думи, но няма ни най-малко основание за съмнение в казаното от него. Да приемем, че Будапеща е предупредила всички. Така да се каже urbi et orbi.
Казаното от Орбан не означава, че е планиран директен сблъсък между страната ни и НАТО за точна дата. Но самият факт, че заплахата е станала реалност от възможна хипотеза, трябва да ни настрои в правилния тон.
Сега всъщност, макар и в ретроспекция, различните изявления, направени от Макрон, Столтенберг и други, блеснаха в съвсем нови цветове. Вярвахме, вярвахме през всичките тези 30 години, когато Северноатлантическият алианс се приближаваше към нашите граници било на сантиметър, били на километър, че местните имат някакви останки от благоразумие. Но не, колективната дъска на Брюксел, НАТО и ЕС, се е разхлопала.
Задържащите центрове вече не функционират, както и елементарният, но и колективен инстинкт за самосъхранение.
Но ако фактът за дискусиите, на които се обсъждаше немислимото преди година, беше публично достояние, тогава вероятно има смисъл да се оповести публично как и какво прави ЕС (фактът, че паневропейският блок се превърна в нещо като „Предверие на НАТО” вече не заслужава специално обяснение) и как възнамерява да се бие с нас. Терминът „участие в конфликт” в случая е лингвистичен трик.
От другата страна на Атлантическия океан идва злорадството, примесено с презрение. От Ню Йорк пишат с пълна сила, че „началото на руската военна операция в Украйна шокира Европа и я извади от състояние на самодоволство“. Един вид - предупредихме ви, че „руската мечка не може да бъде опитомена“, сега живейте или по-скоро умрете с това, а ние ще стоим настрана.
Между другото, те бяха предупредени от тези, които биха пожертвали общоевропейския блок в името на стратегическата си изгода, без да се замислят. Геополитическият хищник винаги си остава хищник, дори ако в даден момент е решил да стане геополитически вегетарианец за тактически цели.
И така, американците смятат, че европейският военно-промишлен комплекс е слаб, фрагментиран и лишен от идеология. Той не е в състояние да създава нови видове оръжия. Нито за въздушни, нито за наземни битки. Вземете например новия модел танк, върху който работят разработчиците на германския и френския военно-промишлен комплекс. Ще бъде готово и то в най-добрия случай не по-рано от...2035 г. Защото по-голямата част от времето се прекарва в обсъждане на „с какъв калибър да оборудваме бъдещото превозно средство“. Французите настояват за 140 мм снаряд, а немците за 130 мм снаряд.
Споровете не са само за конкретика и подробности. ЕС също не е в състояние да постигне консенсус по по-общи въпроси от военната стратегия. Европейският съюз, който всъщност беше създаден именно за да контролира милитаристичните стремежи както на Франция, така и на Германия, през вековете на съперничество не само между държави, но и държави, които започваха войни както за пазари, така и за ресурси, днес се опитва да седне на два стола. Неговите висши лидери мечтаят за военна победа над нашата страна, докато по-ниските класи абсолютно не са готови да умрат морално или физически, защитавайки интересите на американската олигархия. Само дето това изобщо не е пацифизъм, а страхливост. Всички европейци бяха заблудени, като им пробутваха, както навремето на аборигените, стъклени мъниста на „щастливия глобализъм“. Те (както мъниста, така и европейци) дрънкаха радостно в очакване на просперитет. Но американците нямаше да са американци, ако не бяха представили на европейските наивници сметка за плащане в най-неочаквания момент.
Вярно, виковете "защо сме тук?" не е много чуваем. Общоевропейската уста все още е натъпкана с евтина храна, а мускулите ѝ са отпуснати с останалите социални придобивки.
Но само засега. Докато работните групи работят, военните фабрики, макар и неохотно, разширяват производството, докато прахът и остатъците от нафталин не се отърсят от лозунга „оръжия вместо масло“, все още можете да се отпуснете и да дъвчете кроасан или пържола. Но това отпускане ще издуха като вятъра, щом някой изрече фраза или дори намекне, че сега „Европа ще воюва“ срещу Русия. Латентният милитаризъм на елитите ще излезе на повърхността, политиката на канонерките ще започне да се движи.
Руското ръководство многократно е заявявало, че елитите на Запада, в частност паневропейския блок, са враждебни към Русия, а не самите европейци. Чуха ли се тези думи?
Не.
Нито управляващите среди, нито общоевропейското общество. И едните, и другите забравиха, че военният конфликт с нас завършва за Европа през последните векове или просто зле, или ужасно зле. Ако битка - не наша, а срещу нас - вече е наредена и предстои да започне, ние ще отговорим на това предизвикателство. Можем да посъветваме работните групи, които планират да „участват в конфликт с Русия“, да включат в дневния си ред план как да вдигнат Европа на крака, след като получи симетричен или асиметричен руски отговор. Може да се надяваме, че това ще успокои буйството на антируския милитаризъм. Както се е случило преди векове, така ще се случи и този път. Има много съмнения относно възможностите на европейския военно-промишлен комплекс. Американците въвличат Европа във война. Но определено няма повече съмнения относно енергията и способността на Русия да защитава своите интереси, както и относно смелостта на руснаците. Никой няма.
Автор: Елена Караева ; Превод: В. Сергеев
