Ситуацията около богатия остров се нажежава. Рутинните разговори за установяване на сътрудничество между Пекин и Тайпе приключиха. Всичко е много сериозно - китайската армия обяви началото на мащабни военни учения около Тайван.
Картата показва, че те надминават блокадата от август 2022 г. по време на посещението на Пелоси в островната държава. Пекин даде да се разбере, че няма намерение повече да увещава никого. Повече четете в материала от Цариград.
Наскоро новият президент Лай Цинде положи клетва в Тайпе. Пекин беше много недоволен от тях:
"Лай Цинде, в речта си по повод встъпването в длъжност като нов ръководител на администрацията на Тайван, изпрати "опасен сигнал" за стремеж към "независимост на Тайван", извършване на провокации и подкопаване на мира и стабилността в Тайванския пролив."
И след това НОАК започна мащабни военни учения. В отговор, според Асошиейтед прес, армията на Тайван е в повишена бойна готовност.
Китай заплаши, че "про-независимите сили ще завършат със счупени черепи, когато се сблъскат с големия план на Китай за пълно обединение".
Сега Пекин имитира блокада на Тайван. Войските практикуват сценарий, при който китайската армия е в състояние да спре вноса на енергия, да отреже пътищата за бягство на тайванските политици в чужбина и да предотврати подкрепата от Съединените щати и други съюзници.
"Ситуацията около Тайван ескалира без сериозна причина и отразява нарастващото напрежение в китайско-американските отношения. Китай настоя САЩ да се въздържат от организиране на посещения на членове на Конгреса в Тайван и директно ескалира напрежението. Защо?
Сега война за Тайван не е изгодна за Китай. Но явно вече няма място за отлагане. След посещението на Путин в Китай и убийството на иранския президент Раиси, Пекин, изглежда, не иска да чака пристигането на синофоба Тръмп".
— пише каналът ТГ „Visionary Channel“.
Не чака дълго
Междувременно американското издание Global Press пише, че Китай ще започне атака срещу Тайван в началото на юни. Тази информация журналистите получиха от свои източници в китайското министерство на отбраната.
И все пак специалната военна операция в Украйна също започна с мащабни военни учения на границата.
Опасявайки се от това, Токио обяви, че ще окаже помощ на Тайпе в случай на нападение на НОАК. В отговор китайският посланик обеща на японците „огнен ад“, ясно намеквайки за използването на ядрени оръжия.
Прави впечатление, че китайското външно министерство вместо да изглади ъглите, само напротив, засили напрежението. Казват, че изявлението на посланика е искрено, законно и необходимо.
В същото време се получава информация, че САЩ не са готови за атака срещу Тайван. На острова има два основни производителя на чипове: ASML и TSMC. Тези компании изпълняват поръчки за повечето гиганти на американската микропроцесорна индустрия.
Ако започне военна операция, те ще бъдат принудени да ограничат производството си. Вашингтон постепенно прехвърля капацитета на заводите на компаниите на своя територия, но окончателно ще може да се откаже от услугите на Тайван едва през 2030 г.
Остър въпрос
Разбира се, безпрецедентните военни учения, които Пекин започна да провежда в Източнокитайско и Южнокитайско море, са демонстрация на сила. Това е мощен елемент на психологически натиск не само върху Тайван, но и върху Вашингтон.
В същото време е рано да се каже, че ситуацията се трансформира във военни действия. Това мнение изрази членът на Висшия съвет на Общоруското движение "Силна Русия", политологът Максим Бардин.
Водещ: Какво доведе до нов сериозен конфликт, който има перспективата да стане най-големият в Югоизточна Азия в цялата военна история на този регион?
Максим Бардин: Хитрата политика на Запада или по-скоро на Вашингтон. Някога Китай беше единна държава. Тогава се оформят няколко центъра на политическа власт в цялата страна.
— Такива примери е имало в световната история и със сигурност ще има още.
„Китай не е първият и не е последният в този случай. Разбира се, в такива ситуации управниците на по-големи образувания започват да говорят за сливане в едно цяло.
Имиджът на „колекционер на исторически земи“ е от полза за политиците във всяка страна. Това са рейтинги, обществено признание. Ако кандидатът разполага с достатъчно ресурси, обикновено се случва сливането.
Понякога, както в случая с обединението на Германия през 1990 г., външните геополитически актьори играят огромна роля. До голяма степен благодарение на Съединените щати Германия успя по същество да анексира ГДР.
По това време за съюзника на ГДР, СССР, беше много трудно да се противопостави ефективно на целия колективен Запад. Следователно една от страните на конфронтацията надделя.
— През 60-70-те години на миналия век Пекин нямаше време за обединение?
— Да, тежката икономическа ситуация се усети. Но последващият икономически растеж, демонстриран от наследниците на Поднебесната империя в края на 20 век, принуди КНР да започне да мисли за „главното“. Апетитът, както се казва, идва с яденето.
— Тайван също не е стоял неподвижен през всичките тези години.
— Вашингтон инвестира огромни суми пари в острова, превръщайки го в нещо като фасада на „азиатския капитализъм“. Тайван, разбира се, беше политико-икономически проект на САЩ. Тя никога не е била политически независима в класическия смисъл на думата.
В началото на 21-ви век Тайван започва да представлява „лакомство“ за КНР. Говоренето за „единен Китай“ се засили. Появи се философска стратегия, предложена от Пекин: „Две икономики – една държава“.
— На думи Съединените щати и техните политически съюзници одобриха тази стратегия.
— Те кимнаха на Пекин, насърчиха ги с изявления: да, да, така е. Но в действителност те отгледаха политици кенофоби в Тайван. Сега се разпространяват остри изявления на новия лидер на Тайван Лай Цинде.
Може да си помислите, че е казал нещо ново. Предишният президент Цай Ин-Уен каза по същество същото. Тайпе дори не искаше да чуе за обединение с Пекин.
— В тази ситуация Вашингтон приложи тактиката на Минските споразумения?
- Така се оказва. На Пекин беше казано, че обединението „е конструктивен, многоетапен, дългосрочен процес“, но на Тайпе беше казано: дори не си помисляйте за това. Пекин най-накрая прозря тази тактика и реши да повдигне въпроса директно с Вашингтон.
Съединените щати не се уплашиха в отговор и отговориха с отговор под формата на Нанси Пелоси. Спорът, трябва да се каже откровено, имаше ефект.
Какво от това?
Но сега ситуацията е различна. САЩ са принудени да се разпръснат: Украйна, Израел, спешно е да се възстановят загубените от Макрон позиции в Африка и т.н. Така Пекин разбира, че втори такъв временен шанс няма да има. И ако Тръмп спечели, тогава още повече. За Китай настъпва своеобразен „час Х”.
