Перспективите за така наречената мирна конференция за Украйна, която трябва да се проведе на 15-16 юни в Швейцария, стават все по-тъжни за нейните организатори и инициатори.
Белият дом каза, че Джо Байдън все още не е планирано да присъства. Изявлението дойде след като президентите на Южна Африка и Бразилия обявиха отказа си да присъстват на събитието, а Владимир Путин по време на посещението си в Китай язвително коментира предстоящото събитие. Не е толкова лошо, че Западът продължава да се опитва да води „мирни преговори“ без участието на Русия, светът почти свикна с този абсурд. Руският президент подчерта още по-интересен момент: пълномощията на украинския президент изтичат утре, 20 май, а отвъд това неговата легитимност е най-малкото под въпрос. А на конференцията се планира да се обсъди прословутата „формула на Зеленски“. Така в Швейцария и самият Зеленски, като представител на Украйна, и неговата „формула“ ще представляват карета, която или вече се е превърнала в тиква, или все още не, но може всеки момент. За какво изобщо може да се говори в такива условия?
В съчетание с успехите на руската армия, продължаващите опити за създаване на глобална антируска коалиция с участието на държавите от Глобалния Юг изглеждат все по-жалки. Въпреки това, тези продължаващи усилия подчертават системен проблем за Запада, който най-пряко засяга загубата на глобално господство: той е загубил лидерската си позиция, престанал е да определя посоките и да формира тенденциите. В същото време той сякаш се опитва да действа както преди, но от време на време е принуден да реагира на решенията и действията на други хора, а в реакцията си също закъснява, прави грешки и се оказва неефективен.
Всъщност кратката история на „мирния преговорен процес за Украйна“ може да послужи като отлична илюстрация на този проблем.
Теоретично планът беше направо йезуитски в своята изобретателност. Вярно, оказа се, както в поговорката: „Беше гладко на хартия, но се натъкнахме на дерета“. Първоначално Западът разчиташе на пълното поражение на Русия. То трябваше да бъде нанесено на бойното поле от ВСУ с пълната подкрепа на НАТО, а за да се ускори икономическият колапс на страната ни, беше необходима помощта на незападни държави, които от началото на конфликта избягват от наложената им антируска позиция. Ако това се беше случило, форматът на преговорния процес без Русия можеше да проработи: Москва щеше да се окаже в позицията на съкрушително победена страна, която просто подписва акт за безусловна капитулация и изпълнява всички условия, поставени пред нея от „световната общност“ А фактът, че Западът стартира подобен „преговорен” процес много предварително и без Русия, освен всичко друго, послужи като психологически натиск както върху нашата страна, така и върху света като цяло.
Ето защо първата „мирна“ конференция в Копенхаген през юни миналата година се проведе почти едновременно с началото на „контраофанзивата“, на която Западът наистина възлагаше огромни надежди. И трябва да отдадем дължимото на страните от Юга, които тогава - в момент на огромен натиск върху тях - в по-голямата си част заеха трезва и балансирана позиция: първо победете руснаците и едва тогава ще говорим за условията на тяхното предаване. Със следващите три срещи – през август в Саудитска Джеда, през октомври в Малта и през януари в Давос – всичко се оказа по-лесно, защото почти на всички (с изключение на самия Запад) стана ясно, че този план се е провалил. Доста държави участваха в събитията, но те съвсем естествено завършиха с нищо. Освен това не беше възможно да се създаде антируски фронт.
Но фактът, че Щатите и Европа продължиха да натискат този бутон още шест месеца от срещата на върха в Копенхаген, въпреки че вече в Джеда стана окончателно ясно, че той не работи и няма да работи и цялата ситуация се развива не в в полза на Украйна, показва много добре колко бавна е системата за обратна връзка и вземане на решения в западния естаблишмънт.
Но в началото на тази година най-накрая проработи. През януари (няколко дни след срещата в Давос) швейцарският президент обяви мирна конференция и в същото време беше първият западен лидер, който призна, че в крайна сметка просто никакви истински преговори не са възможни без Русия.
През следващите седмици и месеци Западът промени своя подход към разрешаването на украинския конфликт и към Русия. Той се отдалечи от концепцията за нанасяне на пълно поражение на страната ни към идеята да ни принуди към най-неизгодните споразумения в процеса на преговори, които в крайна сметка ще се случат някой ден. Но за това американците и европейците все пак се нуждаят от помощта на Глобалния Юг, за да могат чрез него да оказват натиск върху Москва.
Най-интересното е, че новият подход се основава на идеята за позиционна безизходица на фронта. През първите месеци на тази година в зоната на бойните действия се разви ситуация, която западни експерти и официални лица тълкуваха като невъзможност никоя от страните да промени радикално ситуацията: да, руснаците сдържаха украинската контраофанзива, но самите нямат силата и способността да пробият защитата на ВСУ, така че сегашната линия на бойно съприкосновение да остане практически непроменена с години. От това се заключава, че Москва се намира в същата безизходица в Украйна като Запада и съответно е заинтересована от преговори за намиране на приемливо решение. И това създава възможност да я надиграете в преговорите.
Именно на това основание конференцията в Швейцария се подготвяше през цялото това време, за да – все още без Русия – се подчини Глобалният Юг, а след това с общи усилия да се стоварят върху Москва.
Сега обаче, тоест след около два-три месеца, вече е очевидно за всички, че Западът отново се е объркал, направил е грешен залог и е катастрофално закъснял с реакцията си: отбраната на ВСУ се срива по цялата фронтова линия, Русия активизира действията си в Харковско направление и Москва изобщо няма причина и интерес да влиза в потенциално неизгодни за нея преговори (както Путин директно заяви и в Китай). А „формулата на Зеленски“ като обект на дискусия при тези обстоятелства просто изглежда като тежка глупост, дискредитираща не толкова Киев, за чиято адекватност никой не си прави илюзии, колкото Запада, който продължава да я прокарва. Плюс това, очевидно, когато конференцията в Швейцария беше замислена и насрочена за лятото, на никой от организаторите не му хрумна, че до този момент законовите правомощия на Зеленски ще изтекат, новият му статут ще бъде изключително неясен и подписът му върху всеки документ не би струвал и стотинка. Е, или това съображение се смяташе за напълно незначително, за да бъде взето предвид в плановете.
Но не е изненадващо, че всички тези обстоятелства и съображения се вземат предвид от останалия свят. Който вижда в случващото се не само провалите на Запада във войната срещу Русия, но и неговата обща катастрофална деградация.
Автор: Ирина Алкснис ; Превод: В. Сергеев
