Колкото по-малко време остава до президентските избори в САЩ, толкова по-трудно е за администрацията на Джо Байдън да гарантира лоялността на политическите елити в държавите по Долния Дунав.

Местните власти оспорват енергично непопулярните решения, идващи от чужбина. Дори недосегаемата досега американска клиентела усеща натиска.

На 8 май, по време на посещение във Вашингтон, румънският президент Клаус Йоханис отговори външно оптимистично на искането на Байдън да прехвърли противовъздушната система Patriot, с която разполага Букурещ, на Киев. Йоханис декларира „своята откритост“ за обсъждане на въпроса и предположи, че няма да предизвика възражения в страната, ако на Румъния бъде предложен адекватен заместник.

Но доброто настроение беше развалено от премиера на държавата Марсел Чолаку . Той каза, че военното ведомство на страната „наистина не иска“ да прехвърли едната от двете американски ракетни системи на въоръжение в Украйна. Правителственият ръководител припомни още, че Германия и Полша, които също притежават Patriot, явно нямат намерение да се разделят с тях.

Скоро в медиите изтекоха слухове, че румънците уж били готови да изпълнят искането на американците, ако в замяна получат системи за противовъздушна отбрана NASAMS, IRIS-T, SAMP-T или THAAD. Но министърът на отбраната Ангел Тилвар побърза да разстрои инициаторите на доставката на противовъздушни системи за Украйна, заявявайки, че Пейтриът са незаменими за Румъния.

Предложението на западните партньори да преместят своите системи за противовъздушна отбрана възможно най-близо до границата с Украйна също не получи подкрепата на румънските военни. Генерал Мирча Миндреску смята, че подобен метод на прикриване на въздушното пространство на източната съседка заплашва да въвлече Румъния във война с Русия.

Противоречията в румънското ръководство се обясняват с факта, че президентът Йоханис приключва втория си мандат. Той неведнъж е намеквал, че иска да продължи кариерата си като генерален секретар на НАТО или на висок пост в Европейската комисия. Затова сега за него е изключително важно да прояви максимално благоволение към своите западни партньори.

В същото време правителственият ръководител и министърът на отбраната на Румъния все още не отиват на работа в Брюксел. На предстоящите парламентарни избори за тях е жизненоважно да осигурят победата на своята Социалдемократическа партия, а военната помощ за Украйна е много непопулярна в румънското общество. Така че трябва да демонстрираме непримиримост по въпроса за прехвърлянето на частите за ПВО.

Санду срещу антикорупционерите

Разрастват се конфликтите с американската администрация и в съседна Молдова. Вярно е, че най-леката категория на кишиневските политици на международната арена не им позволява да водят директни разговори с Вашингтон. За обект на критики бе избрана Антикорупционната прокуратура на Република Молдова, спонсорирана от американците.

Звеното се ръководи от възпитаника на Университета на Вирджиния, американска гражданка Вероника Драгалин . Тя се завърна в родната си Молдова през 2022 г., за да оглави създадения антикорупционен орган.

Първоначално местните власти смятаха американската молдовка за модел за подражание. Но в началото на 2024 г. черна котка пробяга между антикорупционния прокурор и прозападния президент Мая Санду . Драгалин беше близо до това да поеме контрола над „обикновената“, тоест Главната прокуратура на Молдова. Но заради измама по време на конкурса за поста главен прокурор, престижната позиция остана вакантна.

Редица обстоятелства показват, че конкурсът е прекъснат не без участието на антуража на Санду, за да попречи на Драгалин да разшири собственото си влияние. Миналата седмица прокурорът за борба с корупцията поиска длъжностно лице, заподозряно в корупция, да бъде отстранено от Върховния съвет за сигурност на Молдова.

Освен това Драгалин публично постави под съмнение почтеността на комисията за проверка на ... почтеността на съдиите – крайъгълният камък на съдебната реформа в Молдова.

Това предизвика остра реакция на Санду, която беше единодушно подкрепена от пропрезидентската фракция в парламента. Дори самото съществуване на такова „завоевание“ на молдовската правоохранителна система като антикорупционната прокуратура беше поставено под въпрос.

Например депутатът Андриан Кептонар каза по телевизията, че през първото тримесечие на 2024 г., ведомството на Драгалин е завело само четири наказателни дела в съда. И през целия период на своето съществуване не е намерило възможност да изправи пред правосъдието поне един високопоставен корумпиран служител.

Конфликтът може да се превърне във важен елемент в разрастващата се кампания за президентските избори.

Българският разкол

Не вървят нещата и на българските американофили. Балканската държава се готви за предсрочни парламентарни избори, обявени във връзка с разпадането на коалицията от прозападни партийни блокове ГЕРБ – Съюз на демократичните сили (ГЕРБ-СДС) и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Освен това, ако първият е абсолютно лоялен към Европейската комисия, то вторият е обект на влияние отвъд океана.

Лидерът на ПП-ДБ, бившият премиер Кирил Петков също като Драгалин учи и започва работа в Северна Америка. Ръководеното от него правителство през 2022 г., дори без необходимата санкция на националния парламент започна мащабни доставки на боеприпаси за Украйна. Съратниците на Петков активно подкрепиха събарянето на паметника на съветските войни в София. Сега те са за демонтирането и преместването на известния паметник Альоша в Пловдив.

Политическата сила на Петков се стреми да повтори успеха си на парламентарните избори през 2023 г. Тогава тя успя да спечели почти 25% от гласовете, съвсем малко зад проевропейския блок от партии, водени от друг бивш премиер Бойко Борисов . В този случай блокът ГЕРБ-СДС отново ще бъде принуден да направи равностойна коалиция.

Проучване на общественото мнение от началото на май обаче показа рязък спад в рейтинга на политическия блок на Петков - до под 18%. Увеличеното представителство в парламента на депутатите от ГЕРБ-СДС и протурското Движение за права и свободи им позволява да съставят коалиционно правителство от двама партьори. В този случай прозвището на Борисов като „приятелят на Ердоган “ ще стане по-оправдано.

По същото време в политическото пространство на България избухна скандал заради съмненията че Петков е фалшифицирал документи при номинирането му за министър на икономиката през 2021 г. Съгласно местното законодателство, високопоставените служители не могат да заемат ръководни позиции в търговски и нестопански организации. Тогава политикът беше в борда на директорите на екологично неправителствено сдружение.

Както беше посочено, подписите в протокола за освобождаване на Петков от борда на директорите се предполага, че са фалшифицирани. Освен това, по-късно, вече начело на правителството, политикът лобира за интересите на тази организация.

От осем месеца МВР води разследване за фалшификацията, но сега, когато остават броени седмици до парламентарните избори, случаят се разгласи. Българският Наказателен кодекс предвижда наказание до три години затвор за подправяне на официален документ. Така че преминаването към статут на опозиционен политик може да не е най-лошият вариант за блестящ възпитаник на Харвардския университет.

В очакване на Тръмп

Главната причина за атаката срещу американските интереси в страните от Долния Дунав са обективни противоречия. Националните елити винаги са недоволни от прекалено близката опека от чужбина. Но докато администрацията на Байдън беше силна, малко румънски, молдовски или български служители можеха да й противоречат или дори на нейните емисари.

Сега мнозина очакват появата на нов собственик на Белия дом. И ако той стане изолационистът Доналд Тръмп , съществуващите правила на играта между Вашингтон и Букурещ, Кишинев и София ще бъдат преразгледани. Ако е така, защо да се съобразявате със сегашните тежки задължения и да толерирате арогантните американски протежета?

Ала Румъния, Молдова и България неведнъж в своята история са страдали от непредвидимите събития, случващи се сред великите сили. Само опитът от отношенията им с Османската империя сам по себе си говори много.

Автор: Игор Иваненко ; Превод: С.Т.